Пламен Карталов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пламен Карталов
Роден

Пламен Карталов е български оперен режисьор, академик в Българска академия на науките.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пламен Карталов е роден в Добрич на 15 септември 1948 г. Завършва Държавната музикална академия в София, по-късно специализира оперна режисура в Германия и кинорежисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство в София. Новаторският му размах покрива широк диапазон от стилове и автори. Още като студент в София основава първия камерен оперен театър (сега Камерна опера – Благоевград).

Режисьорска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Пламен Карталов създава впечатляващи със сценичната си интерпретация произведения от българските композитори Панчо Владигеров, Любомир Пипков и Иван Спасов.

По негова инициатива се осъществяват грандиозни зрелищни оперни постановки на открито – „Ивайло“ от Марин Големинов и „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, поставени на „Сцената на вековете“ на историческата крепост Царевец във Велико Търново, на същото историческо място, където се развива оперното действие.

По случай 400 години от рождението на оперното изкуство (1997 г.), Пламен Карталов създава фестивала „Опера на площада“, с който превръща най-големия софийски площад – „Александър Батемберг“, в сцена за мащабни оперни спектакли на открито, привличащи оперна публика от цял свят („Аида“, „Атила“, „Кармен“, „Княз Игор“, „Турандот“, „Севилският бръснар“, „Сватбата на Фигаро“, „Цар и дърводелец“, „Мадам Бътерфлай“ и др.). Създава и летния фестивал „Опера в парка“.

През март 2009 г. поставя за първи път в България операта „Дон Кихот“ на Масне. Също, за първи път в България, осъществява своя грандиозен проект – реализацията на гениалната тетралогия „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер, посветена на 200-годишнината от рождението на композитора. От 2010 г. насам, всяка година поставя по едно заглавие от цикъла (”Рейнско злато“, „Валкирия“, „Зигфрид“), а през юни 2013 г., след премиерата на „Залезът на боговете“ (22 май 2013 г.), се играят неговите постановки на всичките части на прочутата тетралогия. „Пръстенът на нибелунга“ се играе за първи път в България и на Балканите и с неговото поставяне Софийската опера и балет се включва в световните тържества, по случай 200-годишнината от рождението на Рихард Вагнер.

Като режисьор гостува в САЩ, Египет, Австралия, Гърция, Кипър, Малта, Сърбия, Хърватия, Република Македония, Румъния, Полша, Чехия, Унгария, Турция, Германия, Швейцария, Италия, Япония и др. Има реализиран обширен репертоар – поставя заглавия от Верди, Пучини, Масне, Делиб, Понкиели, Бизе и много още композитори.

Управленска дейност[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1990-те години е директор на Държавен музикален театър. С управленските си умения успява успешно да го преведе през тежките начални години на прехода. По това време поставя изключителните постановки „Хубавата Елена“, „Прилепът“ и неповторимия за България световен мюзикъл – „Цигулар на покрива“.

Като директор на Софийската опера и балет въвежда най-ефективната творческа и продуктивна организация за самофинансиране на принципа на международно сътрудничество и копродукции.

Под негово ръководство за първи път Националната опера се представя в Бразилия и Япония. Изгражда традиционни взаимоотношения с Япония в областта на музикално-сценичното изкуство. През месец октомври 2008 г. Софийската опера гостува за четвърти път в Япония с новите постановки „Бал с маски“ и „Турандот“.

Основател е на първия по рода си за България проект „Концерти за бебоци“ – концерти за деца до 3-годишна възраст. Проектът привлича вниманието на Пласидо Доминго при посещението му в Софийската опера. През 2013 г. успява да привлече за главен диригент Ерих Вехтер.

Преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Голям е приносът на акад. Карталов за професионалното израстване и международната кариера на много млади артисти. Заедно със световноизвестния бас Борис Христов основава Българската академия за изкуство и култура в Рим. Провежда майсторски класове в различни страни. Преподава режисура и актьорско майсторство в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.

Многократно е канен за жури на авторитетни международни конкурси за млади оперни певци. Участва в европейски конференции с доклади по творчески, организационни и управленски въпроси на оперния театър.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

На 9 октомври 2012 година е избран за действителен член на Българската академия на науките.[1]

Удостояван е с много награди, между които:

  • „Кристална лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци в България,
  • годишните награди на БНР и Столична община[2],
  • „Златна книга“ на Европейския форум на експертите,
  • „Златна муза“ (Русия),
  • Златен медал на фондацията „Роза Понсел“ (САЩ),
  • Наградата на Националния театър на Белград за най-добра режисура за 2003/2004 за постановката му на „Любовен еликсир“ на Доницети и др.

Носител е на държавните отличия:

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Спектакли на открито
Постановка Град Година
Бородин – Княз Игор София („Опера на площада“); Любляна; Велико Търново, Царевец; Царевец 1999; 2007; 2009; 2010
Бизе – Кармен Стара Загора; София („Опера на площада“) 2003; 2003
Верди – Аида София („Опера на площада“); Сао Пауло 1997; 2010
Верди – Атила София; Стара Загора; Царевец; София („Опера в парка“) 2003; 2003; 2011; 2012
Верди – Набуко Любляна; Пула 2006; 2006
Верди – Дон Карлос Велико Търново, Царевец 2010
Владигеров – Цар Калоян Велико Търново, Царевец; София („Опера на площада“); Царевец („Сцена на вековете“) 1987; 1998; 2009
Галупи – Селският философ Осор; Дрезден 1980; 1982
Големинов – Ивайло Велико Търново, Царевец 1985
Делиб – Лакме Пафос; София 2009; 2010
Джордано – Федора Атина 1997
Доницети – Рита Осор 1981
Леонкавало – Палячи Сплит 2011
Лортцинг – Цар и дърводелец София 1993
Моцарт – Вълшебната флейта Пула 2006
Офенбах – Хофманови разкази Любляна фестивал 2005
Пучини – Турандот Атина; Царевец („Сцена на вековете“) 1996; 2008
Росини – Севилският бръснар Пула 2007
Стравински – Мавра Осор 1982
Стравински – Лисицата Осор 1982
Холминов – Каляска Осор 1981
Постановки
Произведение Град Година
Бизе – Ловци на бисери Мелбърн 2003
Бизе – Кармен Стара Загора 2010
Бородин – Княз Игор Марибор; Любляна; София 2007; 2009; 2009
Бърнстейн – Кандид Марибор 2004
Вагнер – Рейнско злато София 2010
Вагнер – Валкюра София 2011
Вагнер – Зигфрид София; Минск 2012; 2012
Вагнер – Залезът на боговете София 2013
Вебер – Вълшебният стрелец Потсдам 1985
Верди – Травиата Русе; София 1982; 1995
Верди – Дон Карлос София; Скопие; Япония; Варненско лято 1988; 2000; 2002; 2012
Верди – Аида Бразилия; Букурещ; София 1995; 1996; 1997
Верди – Трубадур Атина 1997
Верди – Луиза Милер Палм Бийч 2001
Верди – Риголето Кайро; София; Япония 2001; 2005; 2005
Верди – Атила Стара Загора; Марибор 2002; 2006
Верди – Набуко Марибор 2004
Верди – Бал с маски Загреб; София; Япония; Букурещ 2007; 2007; 2008; 2012
Владигеров – Цар Калоян София 2009
Волф-Ферари – Четиримата грубияни Пловдив 1982
Галупи – Селския философ Благоевград 1977
Глук – Поклонниците от Мека София 1974
Глук – Орфей и Евридика Солун 1999
Големинов – Златната птица Словен 1977
Големинов – Ивайло Пловдив 1981
Големинов – Зографът Захарий Русе; Благоевград 1983; 1986
Гомес – Гуарани София; Бразилия 1995; 1995
Гомес – Фоска София; Бразилия 1996; 1998
Гомес – Мария Тюдор София 1997
Гуно – Фауст Русе 1984
Делиб – Лакме Марибор; Япония; София 2006; 2007; 2008
Джордано – Федора Атина 1997
Доницети – Звънчето Солун 2001
Доницети – Любовен еликсир Белград 2003
Доницети – Лучия ди Ламермур Малта; Нови Сад; Скорие, Рита 2003; 2005; 2005; 2005
Леонкавало – Палячи Ню Орлеанс; Загреб; Марибор; Белград 2000; 2006; 2007; 2008
Маскани – Селска чест София; Загреб; Марибор; София 1986; 2006; 2007; 2011
Масне – Дон Кихот София 2009
Меноти – Амал и нощните гости София 1992
Меноти – Медиумът Солун 2001
Монтеверди – Битката на Танкред и Клоринда Солун 2001
Моцарт – Отвличане от Сарая София 1974
Моцарт – Сватбата на Фигаро София; Тирана 1987; 1998
Моцарт – Театралният директор Гърция 1989
Моцарт – Вълшебната флейта Марибор 2003
Офенбах – Хубавата Елена Солун; София 1992; 1994
Офенбах – Хофманови разкази Марибор; София 2005; 2009
Перголези – Слугинята господарка Солун 1992
Пипков – Янините девет братя Русе 1984
Понкиели – Джоконда София; Токио 1999; 2000
Пучини – Турандот Атина; Япония; София; Япония; Марибор 1986; 2000; 2008; 2008; 2009
Пучини – Лястовицата Острава 2008
Пучини – Джани Скики София 2011
Пучини – Тоска София 2011
Пърсел – Дидона и Еней Благоевград 1978
Росини – Крадливата сврака Благоевград; Русе 1981; 1983
Росини – Севилският бръснар София; Тимишоара; Марибор; Любляна; Сплит 1985; 1985; 2006; 2009; 2010
Стравински – Лисицата Благоевград; Италия; София 1978; 1991; 1998
Стравински – Мавра Благоевград; Италия; София 1979; 1991; 1998
Стравински – Животът на развратника Салерно; Торино 1992; 1992
Сутермайстер – Серафине София 1973
Хайдн – Любов и хитрост София 1972
Хайдн – Аптекарят София; Краков 1973; 1976
Холминов – Каляска Благоевград; Дрезден 1977; 1982
Чимароза – Оперния директор Ямбол 1978
Щайн – Цигулар на покрива София 1993
Щраус – Прилепът София; Велико Търново; Белград 1992; 1999; 2003

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Рангел Вълчанов и Пламен Карталов са избрани за академици. // mediapool.bg. Mediapool, 2012. Посетен на 2013-10-12.
  2. Аглика Георгиева, „Акад. Пламен Карталов получи наградата на София“, iNews.bg, 18.09.2013 г.
  3. ((bg))  Акад. Пламен Карталов е носителят на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2016 г.. // Министерски съвет, 23 ноември 2016 г. Посетен на 23 ноември 2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта