Росица Баталова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Росица Баталова
българска диригентка
Родена
Починала
София, България

Националност Флаг на България България
Образование Национална музикална академия
Музикална кариера
Направление оперета

Росица Георгиева Баталова е българска диригентка и музикална общественичка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1930 г. в семейството на Георги и Ничка Баталови, които са сред съоснователите и солистите на Старозагорската опера. През 1941 г. семейството се мести в София, където Баталова учи във Втора девическа гимназия. Паралелно с това учи като извънредна ученичка по пиано при известните пианистки и клавирни педагожки проф. Жени Ковачева и проф. Мара Петкова. През 1945 г. получава възможност да дирижира ученическия хор и получава насоки за работата си от все още младите диригенти Илия Темков и Добрин Петков.[1]

През 1954 г. Росица Баталова завършва Държавната музикална академия – специалност Композиция, където нейни преподаватели са проф. Марин Големинов и Асен Димитров, и специалност Дирижиране при проф. Влади Симеонов. През 1964 г. специализира в Италия при световноизвестния диригент и педагог Франко Ферара.[2]

Между 1955 и 1957 г. Баталова е асистент-диригент в симфоничния оркестър в Двореца на пионерите под ръководството на проф. Симеонов, след което в продължение на много години е диригент в Държавен музикален театър „Стефан Македонски“.[2] Първата ѝ по-голяма изява на сцената на Музикалния театър е в последната оперета на Исаак Дунаевски, „Бялата акация“. [1]

През 1968 г. Баталова основава и ръководи Дамски камерен оркестър „София“. През 1969 г. е удостоена със званието „заслужил артист“.[2]

Под нейно диригентство на сцена са поставени множество български и чужди произведения:[1][2]

Умира в София на 19 януари 2015 г.

Репертоар[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Освен като диригент, Баталова се изявява и като публицист; автор е на книгите „Автобиографични разкази“, „Спомени за хора и събития“, „Размисли и спомени за диригентското изкуство“.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Вилиана Семерджиева, „Царицата на чардаша“ за царицата на пулта, в-к „Дума“, 29 октомври 2005.
  2. а б в г Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 222.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]