Росица Баталова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Росица Баталова
българска диригентка
Родена
Починала
19 януари 2015 г. (84 г.)
София, България

Националност  България
Учил в Национална музикална академия
Музикална кариера
Направление оперета

Росица Георгиева Баталова е българска диригентка и музикална общественичка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1930 г. в семейството на Георги и Ничка Баталови, които са сред съоснователите и солистите на Старозагорската опера. През 1941 г. семейството се мести в София, където Баталова учи във Втора девическа гимназия. Паралелно с това учи като извънредна ученичка по пиано при известните пианистки и клавирни педагожки проф. Жени Ковачева и проф. Мара Петкова. През 1945 г. получава възможност да дирижира ученическия хор и получава насоки за работата си от все още младите диригенти Илия Темков и Добрин Петков.[1]

През 1954 г. Росица Баталова завършва Държавната музикална академия – специалност Композиция, където нейни преподаватели са проф. Марин Големинов и Асен Димитров, и специалност Дирижиране при проф. Влади Симеонов. През 1964 г. специализира в Италия при световноизвестния диригент и педагог Франко Ферара.[2]

Между 1955 и 1957 г. Баталова е асистент-диригент в симфоничния оркестър в Двореца на пионерите под ръководството на проф. Симеонов, след което в продължение на много години е диригент в Държавен музикален театър „Стефан Македонски“.[2] Първата ѝ по-голяма изява на сцената на Музикалния театър е в последната оперета на Исаак Дунаевски, „Бялата акация“. [1]

През 1968 г. Баталова основава и ръководи Дамски камерен оркестър „София“. През 1969 г. е удостоена със званието „заслужил артист“.[2]

Под нейно диригентство на сцена са поставени множество български и чужди произведения:[1][2]

Паметна плоча на Росица Баталова на дома ѝ на ул. „Генерал Паренсов“, София

Умира в София на 19 януари 2015 г.

Репертоар[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Освен като диригент, Баталова се изявява и като публицист; автор е на книгите „Автобиографични разкази“, „Спомени за хора и събития“, „Размисли и спомени за диригентското изкуство“.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Вилиана Семерджиева, „Царицата на чардаша“ за царицата на пулта, в-к „Дума“, 29 октомври 2005.
  2. а б в г Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 222.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]