Никола Николов (оперен певец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Николов.

Никола Николов
български певец
Роден
23 март 1925 година
Починал
8 юли 2007 година (82 г.)
София, България
Музикална кариера
Инструментивокал
ГласТенор
НаправлениеОпера
Активност1946 – 2006 г.
Известни творбиКалаф в „Турандот
Семейство
СъпругаЛиляна Василева

Уебсайт

Никола Йорданов Николов е български оперен певец, тенор, пял на световните оперни сцени през XX век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 март 1925 година в Коньовица в София.[2] Баща му Йордан Попов и неговите родители, както и майка му Елена, са бежанци от опожарения по време на Междусъюзническата война от 1913 година български южномакедонски град Кукуш. В София баща му държи малка бръснарничка, с която изхранва семейството си. Със съпругата си Елена имат три деца (Никола е средното). Майката Елена умира едва 36-годишна и за отглеждането на децата спомага втората съпруга на бащата, довела и свой син. Никола Николов израства и с песните и приказките на дядо си.[3]

От малък бъдещият оперен ас пее не само известни детски песнички, но и някои модерни шлагери. Скоро клиентите на баща му забелязват, че момчето е музикално и притежава хубав глас.

Учителят му, известният художник Ненко Балкански, вижда в него талант и го насърчава да се занимава с рисуване. Момчето обича това, но се увлича и по музиката, гледайки музикални филми с най-изтъкнатите певци на времето. И като възрастен той споделя, че когато слуша Бениамино Джили, не може да си представи по-съвършено изпълнение. Мечтаещ и да свири, той се научава от свой съученик да свири на мандолина. Тринадесетгодишен, присъства за първи път на оперен спектакъл и от този момент пътят му се очертава. Учителят му по пеене в Трета мъжка гимназия Кирил Икономов му помага със съвети. На 17 години, възхитен от певеца и актьор Събчо Събев, го моли да го обучава и две години учи при него.[4]

След военната си служба става солист на Ансамбъла на Българската армия. През 1946 година, по съвет на Събчо Събев, се явява на прослушване пред Любомир Пипков, директор на Софийската народна опера, и същата година e включен в състава ѝ.[5]

Малко по-късно е поканен в новооткритата Варненска народна опера от нейния ръководител Петър Райчев. Въпреки че е приет да следва в Консерваторията (класиран на първо място сред кандидатите певци), той се отказва и заминава за Варна. Първата му роля на варненска сцена е централна, тази на Пинкертон от операта „Мадам Бътерфлай“, която му дава прекрасна възможност за изява. С него работят умело Петър Райчев и синът му Руслан Райчев, младият диригент на операта. Следват ролите на Туридо от „Селска чест“ и Жермон от „Травиата“. Във Варненската опера се запознава с певицата Лиляна Василева, която става негова съпруга.[6]

През 1951 и 1953 година Николов става лауреат на III и IV издание на младежкия оперен фестивал в Берлин и Букурещ.[2] През 1953 – 1955 година специализира в Москва, където работи с музикалния педагог Сергей Юдин, диригента Самуил Самосуд и режисьора Леонид Баратов.[7]

През 1956 г. на конкурса „Виоти“ във Верчели спечелва първо място сред тенорите и четвърто място в общото класиране. Следва специализация в Италия (1957 – 1959), където с него работи вокалната педагожка Зита Фумагали Рива. Там спечелва конкурс на миланския оперен театър „Ла Скала“ за ролята на Йеник (според други източници на Вашек[1][8]) от „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана – роля, за която е предвиден Джузепе ди Стефано, отказал се почти в последния момент. На 11 февруари 1959 г. Никола Николов дебютира на сцената на операта под диригентството на Ловро фон Матачич. Той е третият българин, след Тодор Мазаров и Борис Христов, който пее в Ла Скала. Следва участие във Верчели в ролята на Каварадоси от „Тоска“ на Пучини.[9]

От 1959 година работи в Софийската опера, но има многобройни участия в чужбина, като особен успех има ролята му на Калаф в „Турандот“ на Джакомо Пучини.[2] Пее на сцените на лондонския Ковънт Гардън, Метрополитън (Ню Йорк), Щатсопер (Виена), Болшой театър (Москва), Сан Карло (Неапол), Театро ла Фениче (Венеция), Театро Масимо (Палермо), Сао Карлош (Лисабон) и други прочути оперни театри по света.[10][8]

Канен е на щатна работа от Ковънт Гардън, Метрополитън, Щатсопер, но избира да остане в България.[11]

От оперния му репертоар са особено успешни ролите на Манрико в „Трубадур“, Дон Карлос в едноименната опера и Радамес в „Аида“ от Верди, Туриду в „Селска чест“ от Маскани, Каварадоси в „Тоска“ и Калаф в „Турандот“ от Пучини, Хосе в „Кармен“ от Бизе, Васко в „Африканката“ от Майербер. Известен е и като концертен певец и солист в симфонично-ораториални произведения.[8]

Музикални записи с него издават „Балкантон“ (най-важни „Аида“ и „Кармен“), руската фирма „Мелодия“, Harmonia mundi – като Радамес в „Аида“, Decca – в „Борис Годунов“, EJS – като Васко в „Африканката“.[8]

Пее на 70 г. в „Кармен“ ролята на дон Хосе на 23 март 1995 г. на сцената на Софийската опера. На 75-годишна възраст изпълнява ролята на Манрико от „Трубадур", като бисира Стретата в до-мажорна тоналност. На 80 години изпълнява дует на Манрико и Азучена от „Трубадур" със Стефка Минева. В концерта през 2005 г. излизат и едни от водещите тенори в сегашно време, някои от които ученици на знаменития тенор: Цв. Цветков, Калуди Калудов, Божидар Николов и Костадин Андреев.

Гласът на Николов е определян като мощен лиричен тенор, с изразителен среден и нисък регистър. В своята дълга певческа кариера, продължила почти до неговата 75-годишнина, Никола Николов има над 1500 представления и концерти, изпял е почти всички централни тенорови партии на италианските майстори. Характерни за изпълненията му са резките драматични акценти, темперамента и топлотата на гласа му.

В последните години от живота си отдава на педагогическа дейност.[10] Сред учениците му са Калуди Калудов, Божидар Николов, Костадин Андреев и Пеньо Пирозов.[8]

Никола Николов е носител на множество отличия, сред които „Димитровска награда“ – III степен (1951) и II степен (1959), заслужил артист е от 1962 година, народен артист от 1965 година.

Никола Николов умира на 7 юли 2007 година в София.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Капитанова-Кръстева, Анна. Никола Николов - мощният лиричен тенор. // bnr.bg. 22 март 2020. Посетен на 12 януари 2023.
  2. а б в г Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 127 – 133.
  3. Петрова, Надя. Магията на мига (Никола Николов). София, Музика, 1992. с. 136–138.
  4. Петрова, Надя. Магията на мига (Никола Николов). София, Музика, 1992. с. 139–143.
  5. Петрова, Надя. Магията на мига (Никола Николов). София, Музика, 1992. с. 146–148.
  6. Петрова, Надя. Магията на мига (Никола Николов). София, Музика, 1992. с. 29, 149–160.
  7. Петрова, Надя. Магията на мига (Никола Николов). София, Музика, 1992. с. 167–169.
  8. а б в г д Nikola Nikolov. // operastars.de. Посетен на 14 януари 2023.
  9. Петрова, Надя. Магията на мига (Никола Николов). София, Музика, 1992. с. 38, 103–106, 123, 173–174.
  10. а б Оперно-филхармонично дружество – Варна. Почина големият български тенор Никола Николов. // kulturni-novini.info.
  11. Петрова, Надя. Магията на мига (Никола Николов). София, Музика, 1992. с. 93–94.