Ненко Балкански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ненко Балкански
български художник
Роден
Ненко Димитров Балкански
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Академия Художествена академия в София
Учители Никола Маринов и Борис Митов
Направление живопис
Семейство
Съпруга Лиляна Просеничкова

Ненко Димитров Балкански е известен български художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 септември 1907 г. в Казанлък. През 1925 – 1930 г. учи в Художествената академия в София. През 1930 г. прави първа изложба в Казанлък.[1] През 1930 г. завършва Художествената академия в София, специалност живопис при професорите Никола Маринов и Борис Митов. Впоследствие учи в Париж и Мюнхен. През 1939 – 1941 г. специализира във Франция и Италия.[1]

От 1947 г. преподава в Художествената академия в София, като през 1959 става професор. Членува в дружество „Родно изкуство“ и Дружество на новите художници.

Умира на 19 септември 1977 г. в София.

Дарение[редактиране | редактиране на кода]

През 1980 г. съпругата му Лиляна – правнучка на легендарната баба Тонка Обретенова и внучка на Ботевия четник Никола Обретенов, дарява на фонд „13 века България“ 1610 произведения на художника. Над 300 от тях са маслени картини, а останалите – акварел, туш и пастели.

Родната къща на художника в Казанлък е музей с експозиция, филиал на Художествената галерия в Казанлък.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

  • „Голо тяло“, рисувана 1930 – 1940 г.[2], маслени бои на фазер, 50,4/40,3, подписана (долу вдясно).
  • „Пейзаж с рибари“, рисувана 1940 – 1950 г.[3], маслени бои на картон, 35/45,6 подписана (долу вдясно).

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Дечко Узунов. Монография. София: Български художник, 1955, 66 с.
  • Мара Георгиева. Монографичен очерк. София: Български художник, 1963, 32 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б СОФИЯ—ЕВРОПА, стр.156.
  2. Филипополис, стр.133
  3. Филипополис, стр.134

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • СОФИЯ—ЕВРОПА. Българската живопис (1900 – 1950) в контекста на европейското изкуство: Каталог на изложба, декември 1996 – февруари 1997. Ружа Маринска, Петър Щилиянов (съставители). Нац. худож. галерия, София, 1999 г. ISBN 954-90243-3-4.
  • Каталог на художествената колекция на Арт-Музей „Филипополис“, Първо издание, Пловдив, 2004 г. ISBN 954-91521-1-1

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]