Баница (област Враца)

Баница
	Баница Координати: 43°20′38″ с. ш. 23°41′24.56″ и. д. / 43.34389° с. ш. 23.690156° и. д. Баница
Общи данни
Население	1179 души (15 септември 2022 г.); 31,5 души/km²
Землище	37,395 km²
Надм. височина	253 m
Пощ. код	3077
Тел. код	09112
МПС код	ВР
ЕКАТТЕ	2590
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община; – кмет	Враца; Калин Каменов; (ГЕРБ)
Кметство; – кмет	Баница; Любен Нинов; (ГЕРБ)
	Баница в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.

Ба̀ница е село в северозападна България, община Враца, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Баница се намира на около 18 km североизточно от Враца и около 24 km югозападно от Бяла Слатина. Разположено е в Предбалкана, в североизточното подножие на планинския рид Милин камък. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви и тъмносиви горски.^[2] Надморската височина в центъра на селото е около 254 m, на юг нараства до около 280 m.

През селото минава второкласният републикански път II-15, водещ на юг към Враца, а на север през селата Борован, Алтимир, Липница и град Мизия до град Оряхово на река Дунав.

Източно от село Баница тече река Скът, приток на река Огоста. В землището на селото има два язовира.^[3]

В центъра на селото има минерална баня и три чешми с минерална вода, откъдето може да се налива вода за пиене и за лечебни цели. На края на селото има и друг минерален извор с името „Церов дол“.

Населението на село Баница, наброявало 2742 души при преброяването към 1934 г. и 2943 – към 1946 г., намалява постепенно до 1617 към 1992 г. и 990 (по текущата демографска статистика за населението) – към 2020 г.^[4]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1149 лица, за 642 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 184 – към ромска, за принадлежност към „турска“ етническа група и към други не са посочени данни, трима не се самоопределят и 316 лица не са дали отговор.^[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото е славянско, умалително от „баня“ – топъл минерален извор. По време на османското владичество името е запазено и в турските документи е записвано като Баниче.^[6]

Местният климат е създавал благоприятни условия за живот на хора още през неолита, 6 – 5 хилядолетие пр.н.е., за което говорят археологическите находки от Баница. От средновековието най-известният паметник са развалините на триконхална църква и останки от други постройки на манастира „Свети Никола“ (построен при цар Иван Асен II (1218 – 1241 г.) и разрушен при падането на България под османско владичество^[2]). Вероятно в него в края на 13 век е написано прочутото Банишко евангелие. През османското владичество селото е войнуганско. Предполага се, че през периода 1600 – 1800 г. селото се е намирало в местността Крешка^[7], а след това отново се връща на сегашното си място^[6], както и че вероятно е съществувало още преди падането на България под османска власт в местността „Селището" – съседна от североизток на местността Крешка, и поради липса там на вода впоследствие се измества^[2]. Основен поминък на населението са земеделието и скотовъдството. Развиват се и много занаяти.

Паметно събитие в историята на селото е сражението на Ботевата чета на Милин камък на 18 май 1876 г.

След Освобождението започва свободното политическо, обществено, стопанско и културно развитие. В село Баница се построяват първите обществени сгради – училище, църква, баня, кланица, лечебница. Основани са кооперация („Земеделец“ – 1908 г.), читалище (1910 г.), занаятчийско сдружение, различни дружества.

След 9 септември 1944 г. се променя стопанският и културен живот на селото. За няколко десетилетия основно се подменя жилищният фонд, изграждат се пристройка на училището, сграда на читалището, административна сграда, „Занкооп“ и други. Селото се електрифицира, водоснабдява и телефонизира, а улиците са асфалтирани.

В 1884 година е завършена църквата „Възнесение Господне“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев.^[8]