Баница (област Враца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Баница (Област Враца))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.

Баница
Общи данни
Население 1 269 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 37,395 km²
Надм. височина 253 http://www.wikidata.org/entity/undefined
Пощ. код 3077
Тел. код 09112
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 2590
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Враца
Калин Каменов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Баница
Любен Нинов
(ГЕРБ)

Ба̀ница е село в Северозападна България. То се намира в община Враца, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Баница се намира на 20 км северно от Враца. Името на селото е славянско, умалително от „баня“ – топъл минерален извор. По време на османското владичество името е запазено и в турските документи е записвано като Баниче. Релефът му е доста специфичен. В центъра на селото се намират минерална баня и три чешми, откъдето хората си наливали вода за пиене и за лечебни цели. На края на селото има и друг минерален извор с името Церов дол. Селото се намира на главния път Враца – Оряхово. Климатът е умерено-континентален, с максимум на температурите и валежите през лятото и минимум през зимата. Почвата е предимно сива, горска и черноземна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Този климат е създал най-благоприятни условия за живот на човека още през неолита – 6 – 5 хил. пр.н.е, за което говорят археологическите находки от Баница. Най-известният паметник от средновековието са развалините на триконхална църква и останки от други постройки на манастира „Св. Никола“. В него в края на 13 век е написано прочутото Банишко евангелие. През османското владичество селото е войноганско. От 1600 – 1800 г. селото се е намирало в местността Крешка, а след това отново се връща на сегашното си място. Основен поминък на населението са земеделието и скотовъдството. Развиват се и почти всички занаяти. Паметно събитие в историята на селото е сражението на Ботевата чета на Милин камък на 18 май 1876 г. След освобождението започва свободното политическо обществено стопанско и културно развитие. Построяват се първите обществени сгради – училище, църква, баня, кланица, лечебница. Основани са кооперация („Земеделец“ – 1908 г.), читалище (1910 г.), занаятчийско сдружение, различни дружества. След 9.9.1944 г. се променя стопанският и културен живот на селото. За няколко десетилетия основно се подменя жилищният фонд, изграждат се пристройка на училището, сграда на читалището, административна сграда Занкооп и др. Селото се електрифицира, водоснабдява и телефонизира, а улиците са асфалтирани.

В 1884 година е завършена църквата „Възнесение Господне“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 2018-08-25.