Баница (област Враца)

Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.

---

Баница
Баница 43.333333, 23.683333 Баница
Общи данни
Население	1 269 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	37,395 km²
Надм. височина	253 m
Пощ. код	3077
Тел. код	09112
МПС код	ВР
ЕКАТТЕ	2590
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община    - кмет	Враца Калин Каменов (ГЕРБ)
Кметство    - кмет	Баница Любен Нинов (ГЕРБ)

Ба̀ница е село в Северозападна България. То се намира в община Враца, област Враца.

География

Село Баница се намира на 20 км северно от Враца. Името на селото е славянско, умалително от „баня“ – топъл минерален извор. По време на османското владичество името е запазено и в турските документи е записвано като Баниче. Релефът му е доста специфичен. В центъра на селото се намират минерална баня и три чешми, откъдето хората си наливали вода за пиене и за лечебни цели. На края на селото има и друг минерален извор с името Церов дол. Селото се намира на главния път Враца – Оряхово. Климатът е умерено-континентален, с максимум на температурите и валежите през лятото и минимум през зимата. Почвата е предимно сива, горска и черноземна.

История

Този климат е създал най-благоприятни условия за живот на човека още през неолита – 6 – 5 хил. пр.н.е, за което говорят археологическите находки от Баница. Най-известният паметник от средновековието са развалините на триконхална църква и останки от други постройки на манастира „Св. Никола“. В него в края на 13 век е написано прочутото Банишко евангелие. През османското владичество селото е войноганско. От 1600 – 1800 г. селото се е намирало в местността Крешка, а след това отново се връща на сегашното си място. Основен поминък на населението са земеделието и скотовъдството. Развиват се и почти всички занаяти. Паметно събитие в историята на селото е сражението на Ботевата чета на Милин камък на 18 май 1876 г. След освобождението започва свободното политическо обществено стопанско и културно развитие. Построяват се първите обществени сгради – училище, църква, баня, кланица, лечебница. Основани са кооперация („Земеделец“ – 1908 г.), читалище (1910 г.), занаятчийско сдружение, различни дружества. След 9.9.1944 г. се променя стопанският и културен живот на селото. За няколко десетилетия основно се подменя жилищният фонд, изграждат се пристройка на училището, сграда на читалището, административна сграда Занкооп и др. Селото се електрифицира, водоснабдява и телефонизира, а улиците са асфалтирани.

В 1884 година е завършена църквата „Възнесение Господне“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев.