Баница (област Враца)
Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.
| Баница | |
|---|---|
 |
|
  Баница  Баница |
|
| Общи данни | |
| Население |
1190 души[1] (15 юни 2020 г.) 31,8 души/km² |
| Землище | 37,395 km² |
| Надм. височина | 253 m |
| Пощ. код | 3077 |
| Тел. код | 09112 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 2590 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
|
Община – кмет |
Враца Калин Каменов (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Баница Любен Нинов (ГЕРБ) |
| Баница в Общомедия | |
Ба̀ница е село в Северозападна България. То се намира в община Враца, област Враца.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Баница се намира на 20 км северно от Враца. Името на селото е славянско, умалително от „баня“ – топъл минерален извор. По време на османското владичество името е запазено и в турските документи е записвано като Баниче. Релефът му е доста специфичен. В центъра на селото се намират минерална баня и три чешми, откъдето хората си наливали вода за пиене и за лечебни цели. На края на селото има и друг минерален извор с името Церов дол. Селото се намира на главния път Враца – Оряхово. Климатът е умерено-континентален, с максимум на температурите и валежите през лятото и минимум през зимата. Почвата е предимно сива, горска и черноземна.
История[редактиране | редактиране на кода]
Този климат е създал благоприятни условия за живот на човека още през неолита – 6 – 5 хил. пр.н.е., за което говорят археологическите находки от Баница. Най-известният паметник от средновековието са развалините на триконхална църква и останки от други постройки на манастира „Св. Никола“. В него в края на 13 век е написано прочутото Банишко евангелие. През османското владичество селото е войноганско. От 1600 – 1800 г. селото се е намирало в местността Крешка, а след това отново се връща на сегашното си място. Основен поминък на населението са земеделието и скотовъдството. Развиват се и почти всички занаяти.
Паметно събитие в историята на селото е сражението на Ботевата чета на Милин камък на 18 май 1876 г.
След освобождението започва свободното политическо обществено стопанско и културно развитие. Построяват се първите обществени сгради – училище, църква, баня, кланица, лечебница. Основани са кооперация („Земеделец“ – 1908 г.), читалище (1910 г.), занаятчийско сдружение, различни дружества.
След 9.9.1944 г. се променя стопанският и културен живот на селото. За няколко десетилетия основно се подменя жилищният фонд, изграждат се пристройка на училището, сграда на читалището, административна сграда Занкооп и др. Селото се електрифицира, водоснабдява и телефонизира, а улиците са асфалтирани.
В 1884 година е завършена църквата „Възнесение Господне“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев.[2]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Основно училище „Христо Ботев“
Читалище „Светлина“
Църква „Възнесение Господне“
Камбанарията пред църквата
Старинен каменен кръст до входа на църквата
Паметна плоча от посещението на Васил Левски в началото на септември 1872 г.
Паметна плоча от посещението на Георги Димитров в селото на 15 април 1923 г.
Скулптурна композиция в центъра на селото
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
| ||||||||
