Баница (област Враца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Баница (Област Враца))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.

Баница
Banitsa mayor's office.jpg
Общи данни
Население 1196 души[1] (15 март 2022 г.)
32 души/km²
Землище 37,395 km²
Надм. височина 253 m
Пощ. код 3077
Тел. код 09112
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 2590
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   кмет
Враца
Калин Каменов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Баница
Любен Нинов
(ГЕРБ)
Баница в Общомедия

Ба̀ница е село в северозападна България, община Враца, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Баница се намира на около 18 km североизточно от Враца и около 24 km югозападно от Бяла Слатина. Разположено е в Предбалкана, в североизточното подножие на планинския рид Милин камък. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви и тъмносиви горски.[2] Надморската височина в центъра на селото е около 254 m, на юг нараства до около 280 m.

През селото минава второкласният републикански път II-15, водещ на юг към Враца, а на север през селата Борован, Алтимир, Липница и град Мизия до град Оряхово на река Дунав.

Източно от село Баница тече река Скът, приток на река Огоста. В землището на селото има два язовира.[3]

В центъра на селото има минерална баня и три чешми с минерална вода, откъдето може да се налива вода за пиене и за лечебни цели. На края на селото има и друг минерален извор с името „Церов дол“.

Населението на село Баница, наброявало 2742 души при преброяването към 1934 г. и 2943 – към 1946 г., намалява постепенно до 1617 към 1992 г. и 990 (по текущата демографска статистика за населението) – към 2020 г.[4]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1149 лица, за 642 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 184 – към ромска, за принадлежност към „турска“ етническа група и към други не са посочени данни, трима не се самоопределят и 316 лица не са дали отговор.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото е славянско, умалително от „баня“ – топъл минерален извор. По време на османското владичество името е запазено и в турските документи е записвано като Баниче.[6]

Местният климат е създавал благоприятни условия за живот на хора още през неолита, 6 – 5 хилядолетие пр.н.е., за което говорят археологическите находки от Баница. От средновековието най-известният паметник са развалините на триконхална църква и останки от други постройки на манастира „Свети Никола“ (построен при цар Иван Асен II (1218 – 1241 г.) и разрушен при падането на България под османско владичество[2]). Вероятно в него в края на 13 век е написано прочутото Банишко евангелие. През османското владичество селото е войнуганско. Предполага се, че през периода 1600 – 1800 г. селото се е намирало в местността Крешка[7], а след това отново се връща на сегашното си място[6], както и че вероятно е съществувало още преди падането на България под османска власт в местността „Селището" – съседна от североизток на местността Крешка, и поради липса там на вода впоследствие се измества[2]. Основен поминък на населението са земеделието и скотовъдството. Развиват се и много занаяти.

Паметно събитие в историята на селото е сражението на Ботевата чета на Милин камък на 18 май 1876 г.

След Освобождението започва свободното политическо, обществено, стопанско и културно развитие. В село Баница се построяват първите обществени сгради – училище, църква, баня, кланица, лечебница. Основани са кооперация („Земеделец“ – 1908 г.), читалище (1910 г.), занаятчийско сдружение, различни дружества.

След 9 септември 1944 г. се променя стопанският и културен живот на селото. За няколко десетилетия основно се подменя жилищният фонд, изграждат се пристройка на училището, сграда на читалището, административна сграда, „Занкооп“ и други. Селото се електрифицира, водоснабдява и телефонизира, а улиците са асфалтирани.

В 1884 година е завършена църквата „Възнесение Господне“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев.[8]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. а б в Енциклопедия "България", том 1, стр. 207, Издателство на БАН, София, 1978 г.
  3. Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовири „Кираджията“ и „Желязковец“, село Баница; към 2022 г.
  4. Справка за населението на с. Баница, общ. Враца, обл. Враца
  5. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Баница
  6. а б Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1. (виж Богдан Николов)
  7. Местността Крешка е на около 2 km западно от село Баница (според данни от кадастралната карта на Република България).
  8. Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.