Тертеровци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тертер пренасочва насам. За други значения вижте Тертер (пояснение).

Герб на Тертеровата династия
България по време на управлението на Георги I Тертер.
Тертерова династия

Тертеровци (Тертер, Terterids, Terterovtsi) са българска царска династия с кумански произход (линия на род Тертероба) от края на 13 и началото на 14 век, странична линия на династията Асеневци, която управлява по времето на Втората българска държава между 1280 и 1292, и между 1300 и 1323 г.

Първият български цар представител на династията е Георги I Тертер, управлявал от 1280 до 1292 г., женен за българката Мария. В началото на неговото управление татарите опустошават на няколко пъти България, с което принуждават Георги Тертер да се признае за васал на Ногай. През 1292 Георги I Тертер абдикира. Неговият по-малък брат Алдимир е деспот на Крънското деспотство от 1298 до 1305 г.

Следващия цар на България от династията е татаринът Чака – съпруг на дъщерята на Георги I Тертер Елена. През 1299 Чака превзема Търново и се възкачва на българския трон. След заговор на Тодор Светослав Чака е хвърлен в тъмница и впоследствие е убит.

Синът на Георги I Тертер Тодор Светослав се възкачва на трона на мястото на Чака и управлява от 1300 до 1321. Светослав успява да сключи мир с татарите. Впоследствие византийската армия е разбита при Крън, а другият претендент за трона севастократор Радослав Смилец е пленен. След това, през 1303 г., цар Тодор предприема поход и завзема редица крепости в Източна Стара планина. През 1304 г. превзема Анхиало, Месемврия, Агатопол и Созопол. Византийският император Андроник II изпраща нови войски. В сражението край Созопол ромейските войски претърпяват пълен провал. Тодор Светослав води успешна външна политика и успява да постигне вътрешна стабилизация на държавата. Умира от естествена смърт през 1321 г. и е наследен от своя син, цар Георги II Тертер.

Георги II Тертер е войнствена натура и, атакувайки Византия, успява временно да превземе Пловдив и други градове. Впоследствие обаче е разбит от византийската армия и умира през 1322 г. Най-вероятно е убит при заговор. Български цар става бъдинският деспот Михаил III Шишман Асен.

Дъщерята на Георги I Тертер Анна Тертер е трета съпруга на Стефан Милутин и майка на две от децата му – Стефан Дечански и Анна Неда.

Членове на фамилията[редактиране | редактиране на кода]

  1. неизвестен
    1. Алдимир (Елтимир) – Деспот на КрънМарина Смилец, дъщеря на цар Смилец
      1. Иван Драгушин
    2. Георги I Тертер († след 1304), цар на България (1280 – 1292) ∞ I. Мария, дъщеря на руския княз Яков Светослав
      1. Теодор Светослав Тертер (1300 – 1322) ∞ I. Ефросина
        1. Георги II Тертер цар на България (1322 – 1323)
      2. Теодор Светослав Тертер ∞ II. 1320 Теодора Палеологина, сестра на византийския император Андроник III Палеолог
    3. Георги I Тертер ∞ II. Кира-Мария Асенина, дъщеря на боляра Мицо Асен и сестра на цар Иван Асен III
      1. Анна Тертер ∞ I. 1284 Стефан II Милутин, крал на Сръбското кралство
        1. Стефан Урош III Дечански, крал на Сръбското кралство
        2. Анна НедаМихаил III Шишман Асен цар на България (1323 – 1330)
          1. Иван Стефан цар на България (1330 – 1331)
      2. Анна Тертер ∞ II. 1301 Димитър Михаил Дука Комнин Кутрулес Ангел, епирски деспот, син на Михаил II Комнин Дука
      3. дъщеря (Елена Тертер) ∞ Чака Ногай, цар на България (1299 – 1300)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]