Благовещение Богородично (Габрово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Габровски манастир
„Свето Благовещение Богородично“
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Габрово
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Великотърновска
Архиерейско наместничество Габровско
Изграждане 1836 г.
Състояние разрушен

„Благовещение Богородично“ е девически манастир, който се е намирал в центъра на Габрово и е разрушен от атеистичната комунистическа власт през 1959 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

Девическият манастир е основан през 1836 година по идея на архимандрит Йосиф Соколски със съдействието на видния габровец Петър Хаджихристов. Султанският ферман, узаконяващ манастира, е издаден през 1839 година. Основният елемент в манастриския архитектурен ансамбъл е църквата „Благовещение Богородично“. Нейното строителство завършва през 1846 г. Две от иконите са изписани от Захари Зограф.

На около 10 метра южно от църквата е изградена ниска каменна камбанария, за която кожарят Тотю Антипов подарява камбана. Под купола на камбанарията се намира костница, в която са съхранявани костите на монахини от манастира. Практиката в православните манастири е 10 години след кончината на преподобните монасите и монахините, техните кости да бъдат ексхумирани и съхранявани в костниците.

В началото на 40-те години на XIX век Йосиф Соколски открива килийно училище в девическия манастир. Васил Априлов гостува в манастира при своята последна визита в Габрово през 1847 година. Той съдейства да се дари земя за манастира. При посещението си в Габрово през 1871 година Феликс Каниц е впечатлен от гостоприемството на игуменката Ефросиния, първата игуменка на манастира, от чистотата и красивата градина, поддържана с голяма любов от монахините, от шаечната фабрика на манастира.

Васил Левски намира подслон в девическия манастир през 70-те години на XIX век, когато обикаля България и полага основите на Вътрешната революционна организация. По време на Априлското въстание в 1876 година монахините месят хлябове и тъкат шаяци за навуща за въстаниците от четата на Цанко Дюстабанов. По време на Руско-турската война (1877-1878) манастирът е превърнат във военна болница. В нея са лекувани генерал Михаил Драгомиров и подполковник Алексей Куропаткин. През 1902 година по случай тържествата на връх Шипка, вече като генерал, Куропаткин посещава отново манастира и прави голямо дарение в знак на благодарност.

В двора на манастира са погребани двама руски воини, починали от раните си – Краховецки от 55 пехотен полк и Николаев от 56-и пехотен Житомирски полк.

През периода 1907-1908 плановете на Габровската община предвиждат постепенно отчуждаване на част от манастирските имоти, за да бъде оформена улица „Юрий Венелин“ за построяване на сграда за театрално-библиотечна сграда и пощенска станция. През 1903 година габровският фабрикант Васил Карагьозов посещава Атон и Зографски манастир. Оттам донася житието и литургията на Свети Онуфрий Габровски и ги дарява на девическия манастир.

На 8 декември 1952 година Габровският градски комитет издава обявление № 393, с което решава да премахне манастира и на негово място да квартална градинка-парк за трудещите се. По това време манастирът е обявен за паметник на културата, съгласно Постановление № 1608 от 1951 година на Министерския съвет. Специално назначена министерска комисия изрично забранява неговото разрушаване и събаряне. На 31 юли 1959 година работници с кирки, чукове и лопати започват да премахват оградата, върху която са изобразени кръстове. На 6 август 1959 година вече са премахнати оградата, камбанарията и килията, в която е отсядал Левски, превърната в скромен музей. На 7 август 1959 година започва разрушаване на църквата. Монахините са изместени в Соколския манастир, заедно с целия архив на Светата обител.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Д-р Цончев Петър, „Из общественото и културно минало на Габрово“, Г.1934/1996, стр.392
  • Гъбенски Петър, „История на Девическия манастир“
  • Цонева Даниела, Цонев Момчил, „Имало едно време в Габрово“, С.2008, стр. 201 – 205
  • Димитров, Веселин. Габровският девически манастир „Свето Благовещение“. ДАГаброво, 2018.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България