Направо към съдържанието

Стефан Бончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за геолога. За други хора с това име вижте Стефан Иванов.
Стефан Бончев Иванов
български геолог
Портретна снимка, ДА „Архиви“
Портретна снимка, ДА „Архиви“
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вЖеневски университет
Мюнхенски университет
Цюрихски университет
Работил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластГеология, Палеонтология
Учил приАлберт Хайм
Карл Алфред фон Цител
Видни студентиВасил Цанков
Семейство
БащаБончо Иванов
МайкаНедялка Килифаревa
СъпругаИванка Екимова
ДецаЕким Бончев
Стефан Бончев Иванов в Общомедия

Стефан Бончев Иванов (по-известен, като Стефан Бончев) е български геолог, професор в Софийския университет.[1][2][3][4][5][6][7]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Габрово на 4 януари 1870 г. стар стил (17 януари 1870 г. нов стил).[5][8][6] Учи в Априловската гимназия. Заслуга за развитие на неговите математически способности има преподавателят по дискриптивна геометрия в гимназията, дипломираният в Германия Васил Карагьозов. Завършва с бакалавърска степен по природни науки Женевския университет през 1891 година, след което се завръща в България и започва работа като учител в град Хасково. Изучава хасковския край и написва първата си научна работа. Изработва геоложка карта, която излага на Пловдивския панаир. Благодарение на нея получава стипендия за специализация по тектоника в Цюрих[9], а после и по палеонтология в Мюнхенския университет, където защитава докторска дисертация.[10] След завръщането си опитва да стане асистент в София, но не успява и отново работи като учител и като директор на фабрика в Габрово.

Бончев преподава и в Класическата гимназия в София.[11]

В периода на Балканските войни Стефан Бончев изпълнява дълга си като подпоручик и поручик.

По време на Първата световна война Стефан Бончев е първоначално на фронтовата линия като командир на рота, а по-късно като капитан завежда прехраната на полк.[12]

През 1923 г. е избран за професор – ръководител на Катедрата по геология и палеонтология на Софийския университет, която ръководи до 1940 г. Води курсовете: Обща геология; Исторична геология; Извори и минерални находища; Рудни находища; Геология на България. Професор Стефан Бончев е научен ръководител и на първата защитена докторска дисертация в Софийския университет от Васил Цанков на 27 октомври 1929 година.[13]

Изследва Западна Стара планина и най-вече Искърския пролом. Открива Свогенския антрацитен въглищен басейн. Инициатор е на геологическо проучване на България през 1930 г. Започва създаването на геоложка карта на България в М 1:126 000.

Той е сред основателите през 1925 г. на Българско геологическо дружество.[14][15][16][17]

Голям принос към родната геология е и преподавателската му дейност, помогнала за израстването на много геолози.

Стефан Бончев е баща на известния геолог Еким Бончев (1907 – 1992).

Умира на 21 февруари 1947 година в София.

Погребан е в парцел 26 на Централните софийски гробища.[18]

Избрани произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ БОНЧЕВ Стефан (Стефан Бончев Иванов) (17. І. 1870 - 21. ІІ. 1947) // Голяма енциклопедия „България“. Т. 1 А-БЪЛ. София, Българска академия на науките - Научноинформационен център „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. с. 329.
  2. ↑ БОНЧЕВ Стефан (С.Б. Иванов) (1870-1947) // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 122. Посетен на 16 ноември 2025.
  3. ↑ Бончев, Стефан (С.Б. Иванов) (17.І.1870, Габрово - 21.І.1947, София) // Енциклопедия „България“. Т. 1 А-В. София, Издателство на Българска академия на науките, 1978. с. 344.
  4. ↑ Бончев, Стефан Иванов (16. І. 1870 - 11. ІІ. 1947) // Кратка българска енциклопедия. Т. 1 А-Гера. Издателство на Българска академия на науките, 1963. с. 271.
  5. 1 2 Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 238 – 240.
  6. 1 2 Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 113 – 114.
  7. ↑ Балючева, Eлка. Геологията - една стара и вечно млада наука // Кратка енциклопедия на науките: математика, физика, химия, биология, геология, география, медицина, селско стопанство. София, Държавно издателство „Петър Берон”, 1989. с. 289.
  8. ↑ Бончевъ Ивановъ, д-ръ Стефанъ // Алманахъ на Софийския университет Св. Климентъ Охридски: Животописни и книгописни сведения за преподавателите. 2-ро: за петдесетгодишнината на Университета 1888-1939. София, Придворна печатница, 1940. с. 81 – 83.
  9. ↑ Bontscheff Stefan // Matrikeledition – Universität Zürich.
  10. ↑ Das Tertiärbecken von Haskovo (Bulgarien). Von Dr. St. Bontscheff // Jahrbuch der k.k. Geologischen Reichsanstalt Bd. XLVI, 2. Heft. 1896. с. 309 – 384, Mit 4 palaentologischen Tafeln, einer geologischen karte in Maastabe 1:126000, einer Kartenskizze und 9 Profilzeichnungen im Texte. via BHLibrary.
  11. ↑ Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 51.
  12. ↑ Цанков, Васил. Спомени за професор Стефан Бончев // Спомени за Софийския университет. Т. 1. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1988. с. 244 – 245.
  13. ↑ Геология на Шуменското плоскогорие и близките му околности, дисертация представена на Физико-математическия факултет на университета в София за добиване на титлата доктор по естествените науки от Васил Цанков от Горна Оряховица, Списание на Българското геологическо дружество, год. II, кн. I, София, 1930
  14. ↑ История на Българското геологическо дружество
  15. ↑ Маврудчиев, Божидар. Страници от календара на българската геология (1828 – 2005) „80 години Българско Геологическо Дружество“. София, Българско геологическо дружество, 2005. с. 35. Посетен на 30 юни 2017. Архив на оригинала от 2016-06-15 в Wayback Machine.
  16. ↑ Николов, Тодор; Маврудчиев, Божидар. 80 години Българско Геологическо Дружество: една забележителна история // Списание на Българското геологическо дружество 66 (1-3). 2005. с. 26. Посетен на 10 април 2024.
  17. ↑ Хрисчев, Хрисчо. 60 години Българско Геологическо Дружество: Началото // Списание на Българското геологическо дружество 46 (3). 1985. с. 251 – 256. Посетен на 26 ноември 2025.
  18. ↑ Бончев, Стефан. ПАРЦЕЛ 26 – СОФИЯ ПОМНИ // SofiaPomni.com. Посетен на 28 юли 2021.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Бончев&oldid=12765800“.