Васил Цанков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Цанков
български палеонтолог
Професор Васил Цанков с доклад изказване на симпозиума Юра, Креда, проведен в СУ на 30 май 1977 г.
Професор Васил Цанков с доклад изказване на симпозиума Юра, Креда, проведен в СУ на 30 май 1977 г.

Роден
Починал
25 август 1986 г. (81 г.)
Научна дейност
Област Геология, Палеонтология
Васил Цанков в Общомедия
Фосилите на България

Васил Цанков Цанков е български учен, геолог-палеонтолог, дългогодишен професор и ръководител на катедрата по палеонтология при Софийския университет „Свети Климент Охридски“.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Горна Оряховица, като баща му е бил ветеринарен лекар. Известен е с факта, че на 27 октомври 1929 г. защитава първата докторска дисертация по естествени науки в Софийския университет[3][4][5].

Той е и първият геолог, защитил дисертация в България. Специализира палеонтология във Виена (1936), Париж (1938 – 1939) и Берлин (1941). В началото на 1939 г. е назначен за началник на секция „Геология“ при Министерството на търговията, а от началото на 1941 г. поема ръководството на отделение „Геоложки проучвания“ към новосъздадената дирекция „Природни богатства“, където въвежда за пръв път в България микропалеонтоложките методи. След края на 1944 г. се връща на работа в Софийския университет. През 1967 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките. В периода 1955 – 1966 г. е зам.-директор на Научноизследователския геологически институт при Управлението за минни и геоложки проучвания.

Научните му трудове са предимно в стратиграфията и палеонтологията на кредата.[6] Професор Васил Цанков е основател и отговорен редактор на многотомната поредица „Фосилите на България“. Той е и създател на съвременната експозиция на Музея по палеонтология и исторична геология към Софийския университет.[7][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31 декември 2015). Част ІI. Л–Я. // Списание на Българското геологическо дружество 77 (2 – 3). 2016. с. 35 – 36.
  2. Маврудчиев, Божидар. Страници от календара на българската геология (1828 – 2005) „80 години Българско Геологическо Дружество“. София, Българско геологическо дружество, 2005. с. 38 – 39. Посетен на 30 юни 2017.
  3. Геология на Шуменското плоскогорие и близките му околности, дисертация представена на Физико-математическия факултет на университета в София за добиване на титлата доктор по естествените науки от Васил Цанков от Горна Оряховица, Списание на Българското геологическо дружество, год. II, кн. I, София, 1930
  4. Станишева, Л., Шопова, С.. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964. Университетска библиотека, 1969. с. 314 – 315.
  5. Софийски университет „Свети Климент Охридски“. // София – 127 години столица. Столична община. Посетен на 29 декември 2012.
  6. International Palaeontological Union (I.P.U.). Directory of Palaeontologists of the World (excl. Soviet Union & continental China). 2. McMaster University, 1968. с. 118. Посетен на 21 януари 2017.
  7. Памукчиев, Ангел. Музей по палеонтология и исторична геология – пътеводител. Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1995. с. 4.
  8. Музей по палентология и исторична геология. Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Посетен на 26 януари 2017.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Палеонтология, Наука и изкуство, София: 1969
  • Стратиграфия на България (редакция с Хр. Спасов), Наука и изкуство, София, 1968
  • Фосилите на България (обща редакция), Издателство на БАН, София, 1965
Семейният гроб на Васил Цанков на Софийските централни гробища (42°42′48.2″ с. ш. 23°20′11.6″ и. д. / 42.713389° с. ш. 23.336556° и. д.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]