Васил Цанков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Цанков
български палеонтолог
Професор Васил Цанков с доклад на симпозиума „Юра, Креда“ в СУ на 30 май 1977 г.
Професор Васил Цанков с доклад на симпозиума „Юра, Креда“ в СУ на 30 май 1977 г.

Роден
Починал
25 август 1986 г. (81 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България

Учил в Софийски университет
Научна дейност
Област Геология, Палеонтология
Работил в Софийски университет
Семейство
Съпруга Кинча Янкова Малчева - Цанкова (1907 - 2002)[1]
Деца

Яна Цанкова,

Цанко Василев Цанков
Васил Цанков в Общомедия
Фосилите на България

Васил Цанков Цанков е български учен, геолог-палеонтолог, дългогодишен професор и ръководител на катедрата по палеонтология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Горна Оряховица, като баща му е бил ветеринарен лекар. Завършва естествена история в Софийския университет през 1929 г.[4] Известен е с факта, че на 27 октомври 1929 г. защитава първата докторска дисертация по естествени науки в Софийския университет.[5][6][7]

Той е първият геолог, защитил дисертация в България. Специализира палеонтология във Виена (1936), Париж (1938 – 1939) и Берлин (1941). В началото на 1939 г. е назначен за началник на секция „Геология“ при Министерството на търговията, а от началото на 1941 г. поема ръководството на отделение „Геоложки проучвания“ към новосъздадената дирекция „Природни богатства“, където въвежда за пръв път в България микропалеонтоложките методи. След края на 1944 г. се връща на работа в Софийския университет. През 1967 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките. В периода 1955 – 1966 г. е зам.-директор на Научноизследователския геологически институт при Управлението за минни и геоложки проучвания.

Научните му трудове са предимно в стратиграфията и палеонтологията на кредата.[8] Професор Васил Цанков е основател и отговорен редактор на многотомната поредица „Фосилите на България“. Той е и създател на съвременната експозиция на Музея по палеонтология и исторична геология към Софийския университет.[9][10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 1. София, Софийски университет, 1975. с. 265.
  2. Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31 декември 2015). Част ІI. Л–Я. // Списание на Българското геологическо дружество 77 (2 – 3). 2016. с. 89 – 90. Архивиран от оригинала на 2017-02-02. Посетен на 2017-01-21.
  3. Маврудчиев, Божидар. Страници от календара на българската геология (1828 – 2005) „80 години Българско Геологическо Дружество“. София, Българско геологическо дружество, 2005. ISBN 954-91606-3-7. с. 38 – 39. Посетен на 28 септември 2021.
  4. Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 1. София, Софийски университет, 1975. с. 241.
  5. Геология на Шуменското плоскогорие и близките му околности, дисертация представена на Физико-математическия факултет на университета в София за добиване на титлата доктор по естествените науки от Васил Цанков от Горна Оряховица,. // Списание на Българското геологическо дружество II (I). 1930.
  6. Станишева, Л., Шопова, С.. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964. Университетска библиотека, 1969. с. 314 – 315.
  7. Софийски университет „Свети Климент Охридски“. // София – 127 години столица. Столична община. Посетен на 29 декември 2012. Архив на оригинала от 2003-03-17 в Wayback Machine.
  8. International Palaeontological Union (I.P.U.). Directory of Palaeontologists of the World (excl. Soviet Union & continental China). 2. McMaster University, 1968. с. 118. Посетен на 21 януари 2017.
  9. Памукчиев, Ангел. Музей по палеонтология и исторична геология – пътеводител. Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0567-3. с. 4.
  10. Музей по палентология и исторична геология. Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Посетен на 26 януари 2017.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Семейният гроб на Васил Цанков в парцел 7 на Софийските централни гробища (42°42′48.2″ с. ш. 23°20′11.6″ и. д. / 42.713389° с. ш. 23.336556° и. д.)

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Палеонтология, Наука и изкуство, София: 1969
  • Стратиграфия на България (редакция с Хр. Спасов), Наука и изкуство, София, 1968
  • Фосилите на България (обща редакция), Издателство на БАН, София, 1958 -

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]