Направо към съдържанието

Еким Бончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еким Бончев
български геолог
Еким Бончев (1907-1992).jpg
Роден
Починал
16 януари 1992 г. (84 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСофийски университет
Работил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластГеология
Учил приХанс Щиле
Семейство
БащаСтефан Бончев
МайкаИванка (Екимова) Бончева
Еким Бончев в Общомедия

Еким Стефанов Бончев е български геолог и университетски преподавател, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките. Работи в областта на геотектониката, палеонтологията, стратиграфията и регионалната геология.[1][2][3][4]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 април 1907 г. стар стил в София в семейството на геолога Стефан Бончев.[5][6] През 1926 г. завършва Априловската гимназия в Габрово, а през 1930 г. – естествена история в Софийския университет.[7] След което, на 29 ноември 1931 година защитава успешно дисертация за степен „доктор по естествени науки“.[8] През 1932 – 1933 г. работи като учител.[2]

Преподавателска дейност

[редактиране | редактиране на кода]

През 1932 г. е назначен за асистент в катедрата по геология и палеонтология на Софийския университет. Преподава в продължение на повече от 40 г. Избран е за редовен доцент през 1941 г., а от 1945 г. е редовен професор и ръководител на катедра. В Софийския университет чете курсове по „Обща геология“, „Исторична геология“, „Геотектоника“, „Регионална геология“ и „Геология на България“.[2]

Научна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

От 1937 до 1939 г. специализира геотектоника при професор Ханс Щиле в Берлин. През 1947 г. е избран за член-кореспондент, а от 1961 г. е академик на Българска академия на науките. Еким Бончев е един от основателите на Геологическия институт при Българска академия на науките. Негов заместник-директор в периода 1953 – 1960 г. и директор – 1960 – 1967 г. Член е на Българското геологическо дружество от 1930 г. и негов председател през 1947 – 1948 г.[2]

Сред палеонтоложките приноси на Еким Бончев са и доказването за пръв път, сам или в съавторство, на Ордовишката система, на Аптския, Албския и Каловския етаж в България.[2]

Еким Бончев е автор на първите обобщени трудове за геоложкия строеж на българската територия. Работи върху регионалната геология, стратиграфията и главно тектониката на България. Дава първата синтеза на геоложкия ѝ строеж. Участвал е в съставянето на първата геоложка карта на България в мащаб 1:200 000 от 1961 г.[9][10][5]

Еким Бончев е погребан в парцел 26 на Централните софийски гробища.[11]

Отличия

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1977 г. – удостоен е със званието „Народен деятел на науката“[12]

Избрана библиография

[редактиране | редактиране на кода]


Семейният гроб на Стефан Бончев и Еким Бончев в парцел 26 на Централните софийски гробища (42°42′44.2″ с. ш. 23°20′05.6″ и. д. / 42.712278° с. ш. 23.334889° и. д.)
Уикивидове има информация, свързана с: Еким Бончев

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Moskovski, Stiliyan. In Memoriam Prof. Dr. Ekim Stefanov Boncev // Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Геолого-географски факултет. Книга 1 - Геология; Annuaire de l'Universite de Sofia "St. Kliment Ohridski". Faculte de geologie et geographie. Livre 1 - Geologie 85 (1). 1993. с. 153-155. Посетен на 16 юли 2024.
  2. ↑ а б в г д Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А–К // Списание на българското геологическо дружество кн. 1. 2016. с. 113.
  3. ↑ Балючева, Eлка. Геологията - една стара и вечно млада наука // Кратка енциклопедия на науките: математика, физика, химия, биология, геология, география, медицина, селско стопанство. София, Държавно издателство „Петър Берон”, 1989. с. 290, 301.
  4. ↑ Белмустаков, Емил. Академик Еким Бончев на 70 години // Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Геолого-географски факултет. Книга 1 - Геология; Annuaire de l'Universite de Sofia "St. Kliment Ohridski". Faculte de geologie et geographie. Livre 1 - Geologie 70 (1). 1979. с. 9-16. Посетен на 1 септември 2024.
  5. ↑ а б Бончев, Еким Стефанов (16. ІV. 1907) // Кратка българска енциклопедия. Т. 1 А-Гера. Издателство на Българска академия на науките, 1963. с. 271.
  6. ↑ Бончевъ, д-ръ Екимъ Стефановъ // Алманахъ на Софийския университет Св. Климентъ Охридски: Животописни и книгописни сведения за преподавателите. 2-ро: за петдесетгодишнината на Университета 1888-1939. София, Придворна печатница, 1940. с. 79-81.
  7. ↑ Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 1. София, Софийски университет, 1975. с. 263.
  8. ↑ Бончев, Еким. Геологията на Орханийския предбалкан западно от реките Бебреж и Малки Искър // Списание на Българското геологическо дружество 4, кн. 2. 1932. с. 85 – 156.; Станишева, Л., Шопова, С. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964. Университетска библиотека, 1969. с. 315.
  9. ↑ Борисов, Иван. Бележити български геолози. София, Народна просвета, 1981. с. 78 – 86.
  10. ↑ Загорчев, Иван. Академик професор д-р Еким Бончев (16. IV. 1907 – 16. I. 1992) // Списание на Българското геологическо дружество 53 (2). 1992. с. 121 – 122. Посетен на 22 ноември 2012.
  11. ↑ акад. проф. Еким Бончев (1907 – 1992) // София Помни.
  12. ↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Еким_Бончев&oldid=12738492“.