Георги Рашеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Рашеев
български индустриалец
Роден
Починал
1943 г. (76 г.)

Националност Флаг на България България
Семейство
Баща Тонко Рашеев
Първата българска концесионирана фабрика за ленени, конопени платове и привилегирована предачница за лен на Георги Т. Рашеев в Габрово. Източник: ДА „Архиви“

Георги Тонков Рашеев е български индустриалец, създател на първата ленено-конопена предачница в България.[1][2]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Габрово на 18 януари 1866 г. Баща му Тонко Рашеев е габровски гайтанджия. През 1885 г. завършва Априловската гимназия, а след това заминава за Одеса при чичо си Никола Рашеев на търговска практика. Заминава за Крефелд, където учи тъкачество и апретура. През 1890 г. завършва бояджийския отдел на техническото училище в Кемниц. След завръщането си в Габрово започва да се занимава с багрене на вълна.[1][2]

Фабрикантска дейност[редактиране | редактиране на кода]

По предложение на Главното интендантство при Министерство на войната, през 1901 г., създава ленено-конопена тъкачница, която работи с 10 механични стана, която има за цел да задоволява нуждите на армията с ленени и конопени платове. През 1905 г. започва производството на памучни и смесени с лен тъкани, като суровините са внос от Австрия, Белгия и Великобритания. След влошаване на здравето му, кани на 12 септември 1908 г. неговия учител индустриалеца Васил Карагьозов да поеме управленските функции на фабриката. Карагьозов успява да осигури кредити, с които се закупуват нови машини и се разширява фабриката, а с това се увеличава производството.[2] В началото на 1912 г. прераства в предачница, като се произвеждат около 1,5 млн. m платове годишно.[3] Монтирани са два парни двигателя. През 1933 – 1934 г. фабриката, простираща се на площ 7 декара, включва предачница, тъкачница, цех за импрегнация и апретурен цех. Предачницата се състои от 1000 вретена, които произвеждат по 200 тона прежда годишно, а тъкачницата се състои от 175 механични стана, произвеждащи по около 2 млн. m плат годишно. Фабриката произвежда ленени, конопени, памучни и импрегнирани платове, а с това стимулира производството на лен, коноп и памук в България. След национализацията ѝ през 1947 г. фабриката става част от „Технически текстил“ Самоков, а в началото на 1970-те години е закрита.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3696.
  2. а б в Георги Рашеев. // Онлайн енциклопедия на Габрово. Посетен на 04.05.2015.
  3. Беров, Христо. Габровските фабрики – биографии и снимки. // anamnesis.info. Посетен на 04.05.2015.