Правителство на Драган Цанков 3

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Правителство на Драган Цанков
Flag of Bulgaria.svg 9-о правителство на България
Период
Сформирано 1 януари 1884
Разпуснато 29 юни 1884
Личности и партии
Председател Драган Цанков
Партия(и) Либерална партия
Държавен глава Александър I
Първоначален състав
Министри 6
~ мъже 6
~ жени 0
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Цанков 2
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Каравелов 2

Третото правителство на Драган Цанков е девето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 1 от 1 януари 1884 г.[1] на княз Александър I Батенберг.[2] Управлява страната до 29 юни 1884 г., след което е наследено от второто правителство на Петко Каравелов[3].

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

На 31 декември 1884 г. е образувано хомогенно правителство на умерените либерали. Основната задача, която новото правителство си поставя във вътрешната политика, е утвърждаването на умерено конституционно управление. Тази политика среща съпротивата на крайните либерали, които искат пълно възстановяване на Търновската конституция. Резултатът е окончателното разцепление на Либералната партия. На 27 май 1884 г. при изборите за 4 Обикновено Народно събрание крайните либерали успяват да наложат своя кандидат Петко Каравелов за председател на парламента. Това води до подаване оставката на кабинета.

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Най-важният момент във външната политика на умерените либерали е свързан с рязкото изостряне на отношенията със Сърбия. Причините са териториалните претенции на Сърбия към някои гранични български райони и даденото политическо убежище в България на сръбски опозиционери. Апогеят на кризата е на 28 май същата година, когато дипломатическият представител на Сърбия в София Джорде Симич връчва ултиматум на българското правителство. В него се изисква сръбските опозиционери емигранти да бъдат върнати в родината им в тридневен срок. Отказът на българското правителство да удовлетвори искането завършва с прекъсване на дипломатическите отношения между двете страни. Опитите чрез посредничеството на Русия, Австро-Унгария и Германия да се разреши граничният проблем завършват без успех поради различните интереси на Великите сили[3].

Друг външноикономически проблем пред правителството са преговорите по откупуване на линията Русе-Варна. Под натиск на Великобритания кабинетът започва преговори, на които компанията, собственик на железницата, се опитва да наложи неизгодни за Княжеството условия. Преговорите са преустановени[3].

По въпроса за националното обединение, правителството на д-р Цанков избира позицията на изчакване. Причините за това са партизанските борби в Източна Румелия и неблагоприятната международна обстановка.[4][3]

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Драган Цанков, е образуван от умерените либерали и руски генерали, начело на военното министерство.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 7 министри[3]:

министерство име партия
председател на Министерския съвет Драган Цанков Либерална партия  
външни работи и изповедания Марко Балабанов Либерална партия  
финанси Михаил Сарафов Либерална партия  
обществени сгради, земеделие и търговия Тодор Икономов Либерална партия  
вътрешни работи Драган Цанков Либерална партия  
народно просвещение Димитър Моллов Либерална партия  
правосъдие Константин Помянов Либерална партия  
военен Виктор Котелников (упр.) военен  

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 29 януари 1884[редактиране | редактиране на кода]

  • След промените на 29 януари военното министерство преминава в ръководството на:
министерство име партия
военен Михаил Кантакузин военен  

Събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 27 май 1884 – Парламентарни избори, спечелени от непримиримите либерали на Петко Каравелов.[2]
  • 29 май 1884 – Сръбският дипломатически агент Джордже Симич напуска София ден след като правителството на Цанков отхвърля ултиматума на Сърбия да изтегли военния си пост от спорното Бреговско землище и да екстернира сръбските политически емигранти от приграничните окръзи.[5] Дипломатическите отношения между България и Сърбия са нормализирани едва през 1886 година.
  • 27 юни 1884 – Новоизбраното Четвърто обикновено народно събрание избира за свой председател Каравелов вместо предложения от Цанков Стефан Стамболов. В отговор министър-председателят и правителството излизат в оставка.[6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Указ № 1 от 1 януари 1883 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 5 януари 1883 г.
  2. а б Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 41-43.
  3. а б в г д Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN ISBN 954-528-790-X. с. 35-37.
  4. Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990. с. 417-419, 425-429, 434.
  5. Самарџић, Момир. Извештај Ђорђа Симића о развоју Бреговског питања 1884. године, Истраживања, № 15 (2004), с. 256-262
  6. Радев 1990, с. 429.