Иван Димитров Станчов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Станчов
български дипломат
Роден
Починал
28 юли 1972 г. (74 г.)
Семейство
МайкаАнна Александрова дьо Сен Кристоф

Иван Димитров Станчов е български дипломат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Иван Станчов е роден на 18 декември 1897 г. в Санкт Петербург, Русия. Баща му Димитър Станчов е дипломат и политик (при раждането му български дипломатически агент в Русия), а майка му Анна Александрова дьо Сен Кристоф е графиня дьо Грено. До януари 1907 г. е със семейството си в Санкт Петербург, след което живее главно в Париж и София. През 1915 г. завършва френския католически колеж „Свети Августин“ в Пловдив.

През 1917 г. е мобилизиран във Военноморските сили на България. По-късно завършва Школата за запасни офицери в Княжево. През 1918 – 1919 г. работи като офицер за свръзка в качеството на военен преводач на окупационните войски на Антантата във Варна. Едновременно с това сътрудничи на българското военно разузнаване.[1] Участва в укриването българско оръжие, подлежащо на унищожаване от силите на Антантата.[2] По същото време работи и в общинската администрация във Варна, където отговаря за настаняването на бежанци от Русия.

През 1923 г. завършва право във Фрибурския университет, Швейцария. След 1923 г. живее предимно в Лондон. През януари 1924 г. постъпва на работа в химическата компания „Викърс“, която напуска през декември 1926 г., след отказа му да приеме британско поданство.

Български дипломат[редактиране | редактиране на кода]

През 1928 г. постъпва на работа в българското Министерство на външните работи. Първоначално е в шифровалния отдел, а по-късно в протокола. През 1931 – 1936 г. е на дипломатическа служба в Рим като трети секретар, по-късно като съветник, а накрая – като шарже д'афер.[1] През 1937 – 1942 г. работи като началник на отдел „Консулски“ в Министерството на външните работи, след което е генерален консул в Галац до юни 1944 г. На този пост подпомага преселването в България на компактни групи таврийски българи.[3] Оказва съдействие и на местни евреи, като им издава български паспорти.[4] През юли 1944 г. е назначен за генерален консул в Истанбул.

Емигрант в чужбина[редактиране | редактиране на кода]

На 5 януари 1945 г. е отзован от новите власти в София. Отказва да се завърне в България и през май същата година заминава при семейството си в Швейцария. През август 1946 г. емигрира в САЩ. През април 1947 г. купува малка ферма в Урбана, Мериленд, където остава до края на живота си. През 1948 г. придобива гражданство на САЩ.[5] Посвещава статии и други публични изяви на България и комунизма в Източна Европа.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През 1925 г. се жени за американката Марион Мичъл. Семейството има деца. Негов син е дипломатът Иван Станчов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари, София 2000, с. 87
  2. Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари, София 2000, с. 46
  3. Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари, София 2000, с. 174 – 176
  4. Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари, София 2000, с. 10, 198
  5. Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари, София 2000, с. 290

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Станчов Иван Д., Дипломат и градинар. Мемоари, София, 2000, встъпителни думи Иван И. Станчов