В този период управлението на Народнолибералната партия, започнало през 1903 г., навлиза в криза, породена от обедняването на работниците и служителите. Лидерът на партията и министър на вътрешните работи Димитър Петков, който поема управлението от подалия оставка генерал Рачо Петров, се опитва потуши вълненията като ожесточава санкциите срещу организаторите и участниците в стачките, обхванали редица градове. Полицейски методи са приложени и срещу печатните издания и образователните институции, критикуващи властта, в това число и срещу Софийския университет, който е временно закрит. Убийството на Петков води до ново преустройство на кабинета само четири месеца след предишното.
25 януари 1907 – Народното събрание ликвидира автономията на Университета, гарантирана със закон от 1904 година.[7]
13 февруари 1907 – Договор за заем от Париба за 145 милиона лева с 4,5% лихва, обвързан с частичен финансов контрол и доставки на артилерия от „Шнайдер-Крьозо“. Основната част от средствата, останали след рефинансиране на стари дългове, е използвана за усилване на армията.[8]
26 февруари 1907 – Министър-председателят Димитър Петков е убит от уволнен банков служител в центъра на столицата.[9]
↑Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 90-91.
27-о правителство на България
.svg){kind=small}