Правителство на Тодор Иванчов 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Правителство на Тодор Иванчов
България 19-о правителство на България
Период
Сформирано 1 октомври 1899
Разпуснато 27 ноември 1900
Личности и партии
Председател Тодор Иванчов
Партия(и) Либерална партия (радослависти)
Държавен глава Фердинанд I
Първоначален състав
Министри 8
~ мъже 8
~ жени 0
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Греков
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Иванчов 2

Първото правителство на Тодор Иванчов е деветнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 11 от 1 октомври 1899 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски, след разрива между либералите и народнолибералите и оставката на кабинета Греков.[2] Управлява страната до 27 ноември 1900 г., след което е наследено от второто правителство на Тодор Ивнчов.

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

1899–1900[редактиране | редактиране на кода]

Правителството на Иванчов се опитва да разреши финансовата криза в България като намали публичните разходи за сметка на удръжки от пенсии и заплати и като увеличи приходите чрез натурален десятък върху земеделците. След няколко години на неурожай, въвеждането на десятъка предизвиква масови бунтове, потушени жестоко от Радославов[3].

Убийството на журналиста Стефан Михайляну в Букурещ от македонски революционер води до остър дипломатически конфликт с Румъния през лятото на 1900 година, а четническата дейност на Върховния македоно-одрински комитет в Македония засилва враждебността на Османската империя и останалите балкански съседи срещу България и на Русия и русофилските партии в Народното събрание срещу режима на либералите в София.[2][3]

1901, разпускане на правителството[редактиране | редактиране на кода]

Правителството на Иванчов и Радославов е непопулярно, тъй като допуска големи злоупотреби, използва насилнически методи и ограничава свободата на словото, сдруженията и местното самоуправление.[4] Иванчов подава оставка през ноември 1900 година след разногласия в кабинета относно използването на армията срещу бунтуващите се селяни, но продължава да управлява начело на безпартиен служебен кабинет до началото на 1901 година.[2][5] Впоследствие той, Радославов и още един от министрите в първия му кабинет – Димитър Тончев, са осъдени от Държавен съд на затвор за корупция и нарушение на конституцията.[6][3]

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Част от новите министри, включително и министър-председателят, са безпартийни, а останалите са от Либералната партия, която осигурява парламентарната подкрепа за новия кабинет. Лидерът на либералите, Васил Радославов, запазва поста си начело на министерството на вътрешните работи и, до голяма степен, фактическата власт (поради това управлението на Греков и Иванчов се нарича „Радославистки режим“[4])[3].

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 8 министри и един председател[3].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Тодор Иванчов безпартиен  
вътрешни работи Васил Радославов Либерална партия (радослависти)  
външни работи и изповедания Тодор Иванчов безпартиен  
народно просвещение Димитър Вачов Либерална партия (радослависти)  
финанси Михаил Тенев безпартиен  
правосъдие Петър Пешев Либерална партия (радослависти)  
военен Стефан Паприков военен  
търговия и земеделие Григор Начович Либерална партия (радослависти)  
обществени сгради, пътища и съобщения Димитър Тончев Либерална партия (радослависти)  

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 8 септември 1900[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
търговия и земеделие Йов Титоров[6] безпартиен  

Събития[редактиране | редактиране на кода]

1900[редактиране | редактиране на кода]

  • 2 януари 1900 – сключен е заем с немско-френския банков синдикат за рефинансиране на дълга[2]
  • 15 януари 1900 – приет е закон за замяна на поземления данък с натурален десятък[2]
  • април–май 1900 – селски бунтове в Тръстеник (Русенско) и Дуранкулак (Добричко) срещу десятъка; правителството въвежда военно положение в Североизточна България[2]
  • 22 юли 1900 – начало на аферата Михайляну; убийството на Михайляну е последвано от румънски ултиматум за арестуване на лидерите на ВМОК, отхвърлен от софийските власти, и от военни демонстрации на двете страни[2]
  • 22 ноември (5 декември по нов стил) 1900 – Правителството подава оставка след конфликт между министрите на вътрешните работи Васил Радославов и на войната Стефан Паприков.[5] Пет дни по-късно е съставен втори кабинет начело с Иванчов.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Радев, Симеон. Лица и събития от моето време. Том I. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2014. ISBN 978-954-09-0842-7.
  • Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Указ № 3 от 1 октомври 1899 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 212 от 1 октомври 1899 г.
  2. а б в г д е ж Стателова 1999, с. 163-165.
  3. а б в г д Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 70-71.
  4. а б Енциклопедия „България“. Том 5, София, Издателство на „БАН“, 1986, с. 660
  5. а б Радев 2014, с. 428-432.
  6. а б в Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 17 януари 2015)