Правителство на Сергей Станишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Правителство на Сергей Станишев
Flag of Bulgaria.svg 89-о правителство на България
Период
Сформирано 16 август 2005
Разпуснато 27 юли 2009
Личности и партии
Председател Сергей Станишев
Коалиция БСП, НДСВ, ДПС
Държавен глава Георги Първанов
Първоначален състав
Министри 17
~ мъже 14
~ жени 3
Хронология
Избори 2005
Назначено от 40 Народно събрание
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Симеон II
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Борисов 1

Правителството на Сергей Станишев, известно като правителството на Тройната коалиция, е правителство на Република България, назначено с решение на 40-ото Народно събрание от 16 август 2005 г.[1]. Правителството управлява с мандата на третата политическа сила в парламента – Движението за права и свободи (ДПС) – и е формирано на базата на коалиционно споразумение между трите най-големи парламентарни сили – Българска социалистическа партия (БСП), Национално движение „Симеон Втори“ (НДСВ) и ДПС, а разпределението на министрите е в съотношение 8:5:3. Правителството управлява страната до 27 юли 2009 г. и е наследено от първото правителство на Бойко Борисов[2].

По време на управлението на това правителство България става член на Европейския съюз, по силата на договор сключен от предходното правителство.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

При проведените на 25 юни 2005 г. редовни парламентарни избори 2005 управляващата до тогава партия НДСВ получава едва 19,91% от подадените гласове, които ѝ осигуряват 53 депутатски места в 40 Народно събрание. „Коалиция за България“ (с водеща партия БСП) печели най-много гласове на избиратели – 31,17% от общия брой, което ѝ отрежда 82 депутатски места. ДПС получава по-голям брой депутатски места в сравнение с предишните парламентарни избори (12,45%, които съответстват на 34 народни представители). Още четири партии и политически обединения намират място в парламента – коалиция „Атака“ (21 места), Обединени демократични сили (ОДС, 20 места), Демократи за силна България (ДСБ, 17 места) и Български народен съюз (13 места).

Непосредствено след изборите започват консултации между парламентарно представените партии за образуване на правителство. Президентът Георги Първанов дава първия мандат за образуване на кабинет на „Коалиция за България“. Двуседмичните преговори между първата парламентарна сила, НДСВ и ДПС за коалиционно правителство завършват без успех. Основните причини за това са противоречията между двете най-големи политически формации по отношение на бъдещия контрол на финансовите институции, разпределението на министерските кресла и искания за преразглеждане на някои договори от приватизационните сделки за периода 2001 – 2005 г. Отказът на НДСВ да участва в правителството води до образуване на проектокабинет от представители на „Коалиция за България“ и ДПС. За бъдещ министър-председател е издигната кандидатурата на лидера на БСП Сергей Станишев. При гласуването в Народното събрание кандидатурата му за премиер е одобрена, но предложеното от него правителство не е прието. Вторият мандат е връчен от президента на ръководството на НДСВ. Опитите за образуване на коалиционен кабинет както с „Коалиция за България“, така и с десните партии, завършват без успех. В средата на месец август 2005 г. президентът връчва трети мандат. Избрана от него политическа сила е ДПС. Коалиционният проектокабинет, в който влизат представители на „Коалиция за България“, НДСВ и ДПС, е одобрен от Народното събрание. За министър-председател е избран Сергей Станишев, трите политически сили получават по едно заместник-председателско място. „Коалиция за България“ има осем министерства, НДСВ – пет, а ДПС – три.

2005–2007[редактиране | редактиране на кода]

Новото правителство декларира, че се обединява около три основни принципа – преодоляване на изоставането за интеграцията към Европейския съюз, повишаване на жизнения стандарт на населението и реален икономически растеж и справяне с престъпността.

През първите две години на управлението правителството успява да се справи само с част от належащите за разрешаване проблеми. Продължават стабилните темпове на растеж на икономиката и намаляване нивото на безработицата. В началото на 2007 г. броят на трайно безработните е намалял до 9,2%‚ два пъти по-малко в сравнение с 1998 г. Банковият сектор е стабилен, а годишната инфлация е в рамките на очакваните 5 до 5‚5%. Темповете на икономически растеж са над 6%, като особено бързо се развиват секторите на туризма и гражданското строителство. Нараства значително инвеститорският интерес от страна на Централно- и Западноевропейските държави. През 2006 г. са отчетени рекордни постъпления на чужди инвестиции. Държавният дълг намалява до 4,5 милиарда евро, но се наблюдава рязко увеличаване на дълговете в частния сектор. Бюджетният излишък за 2006 г. достига 3,5%.

През декември 2006 в пресата е публикувано писмо на арестувания покрай аферата с Топлофикация София директор на дружеството Валентин Димитров, който от ареста търси помощ, включително и от човек, за който се спекулира, че е министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. В писмото се съдържа текстът „Какво стана и с помощта от страна на Р. Овч.! Досега съм му помагал!!!“ През 2013 Румен Овчаров е разпитан по съдебното дело срещу Димитров и отрича той да му е искал помощ.[3]

2007–2008[редактиране | редактиране на кода]

България покрива основните критерии за влизане в Европейския съюз и на 1 януари 2007 г. е официално приета за член на Съюза. Усвоени са значителна част от присъединителните европейски фондове‚ постигнат е напредък в професионализиране и превъоръжаване на българската армия. Завършват успешно проговорите по отдаване на концесия за строителството на АЕЦ „Белене“, одобрен е договорът за изграждане на Петролопровода – „Варна-Александруполис“ и част от магистралната мрежа на Република България. Изготвен е проект на защитените територии – „Натура 2000“. Като член на НАТО Република България активно участва със свои военни формирования в месиите за умиротворяване на Ирак, Афганистан и Косово. Едновременно с това правителството не успява да вземе необходимите мерки за бързо повишаване на доходите на населението и да се справи с организираната престъпност. Увеличават се търговският дефицит и дефицитът по текущата сметка. Изостава реформата в правосъдната система. Увеличенията на пенсиите и бюджетните заплати (между 5 и 8,5%) едва покриват годишната инфлация, която е най-висока в големите градове. Ниските доходи и слабият контрол в администрацията са отлична среда за развитие на корупционни схеми и намаляване авторитета на държавните институции. Злоупотребите в електроразпределението и топлофикацията, бързо нарастващите цени на енергийните носители (затворени са енергоблокове 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй“)‚ проблемите в образованието и в здравеопазването пораждат недоволство сред широки слоеве от населението.

От края на 2006 г. броят на стачките и митингите на лекари, медицински сестри, учители и пенсионери рязко нараства. Опитите на опозиционните партии да оглавят нарастващото недоволство завършват без успех. Основните причини за това са продължаващата криза и разцеплението на партиите вдясно‚ както и непрекъснатите скандали съпътстващи дейността на „Атака“. До пролетта на 2007 г. опозицията прокарва в Народното събрание два вота на недоверие към правителството, които завършват без успех. Предложението е подкрепено от едва една четвърт от народните представители. Ново доказателство за кризата сред опозиционните партии са президентските избори през есента на 2006 г. Президентът Първанов, подкрепен от коалиционните партньори на БСП, печели със съкрушителен резултат втори мандат пред основния си претендент Волен Сидеров.

Очакванията на опозиционните лидери, че тройната коалиция е нетрайно обединение, което ще се разпадне след приемането ни в Европейския съюз, не се оправдават. Въпреки съществените програмни различия и възникналите противоречия при разпределението на държавните постове и контрола върху европейските фондове, управляващите запазват своето единство. Първите симптоми за криза в коалицията се появяват едва през пролетта на 2007 г., когато НДСВ не подкрепя проекта на българските граждани, живеещи постоянно в чужбина, да имат право да гласуват при избора на евродепутати.

Резултатите от изборите за евродепутати са поредното доказателство за недоволството на огромна част от българското население от дейността на политическия елит. Не участват в гласуването над две трети от българските избиратели. Най-голяма подкрепа от избирателите (419 301 гласа – 21,69%) получава новата политическа формация ГЕРБ. Всички управлявали през прехода политически организации регистрират рязко намаляване на популярността си, БСП и коалиция (ПЕС) загубват над 700 хиляди гласа в сравнение с парламентарните избори от 2005 г. и достигат най-ниското ниво на електорална подкрепа от началото на демократичните промени. Коалицията получава пет места в Европарламента. Продължава да намалява влиянието и на другия участник в управляващия блок – НДСВ. „Жълтата“ партия печели едва 120 945 гласа (6‚26%) и успява да излъчи един евродепутат. Най-слаб е отливът в ДПС. Партията на Доган постига резултат от 20,26% и се доближава плътно до социалистите. ДПС изпращат в Европейския парламент четирима представители. „Атака“ регистрира слаб спад в подкрепата на привържениците си и успява да спечели три евродепутатски места.

Изборите за евродепутати задълбочават кризата сред десните партии. СДС и „Демократите за силна България“ не успяват да прескочат 5,56% изборна бариера. Ръководствата на двете организации подават оставка.

2008–2009[редактиране | редактиране на кода]

През лятото и есента на 2007 г. правителството е изправено пред нови проблеми. Не са усвоени част от европейските фондове, задълбочава се кризата в образованието, съдебната система и селското стопанство. Скандалите в енергетиката, обвиненията в корупция на висши държавни и общински служители, неразкритите икономически и политически убийства намаляват популярността на управляващата тройна коалиция. През месец август 2007 г. са сменени ръководителите на най-проблемните според българското общество и европейските комисии министерства – правосъдие, икономика и енергетика. Два месеца по-късно страната е обхваната от най-мощната стачна вълна в историята си. В продължение на близо два месеца не работят над 30% от българските училища. Причината за стачката са както закъснелите реформи в образованието и неефективната законова база, така и високата годишна инфлация (над 11% до март 2008 г.). Опитите на правителството да я ограничи чрез задържане на нивото на заплатите в бюджетната сфера не дава желаните резултати. Инфлацията се захранва както от бързо увеличаващите се цени на петрола (120 долара за барел през април 2008 г.)‚ така и от високи, но недекларирани данъчни приходи и заплати в частния сектор и „сивата“ икономика. Значително се увеличават и потребителските кредити, „емигрантските“ пари, вносът на стоки значително надвишава износа. Въпреки проблемите в икономиката на България се наблюдават и положителни тенденции – безработицата е едва 8%‚ като в големите градове тя е под 3%. Външните инвестиции достигат 6,1 милиарда евро, външният дълг намалява до 3,5 милиарда евро.

При проведените през октомври и ноември общински избори две партии получават значителен кредит на доверие от страна на избирателите – БСП и ГЕРБ. Десните партии не успяват да излязат от кризата и да намерят обща обединителна програма. НДСВ продължава да намалява влиянието си сред българските избиратели. Компромисите‚ които трябва да прави партията като коалиционен партньор, водят до конфликти в ръководството ѝ. През декември 2007 г. парламентарната група на НДСВ е напусната от 14 народни представители, които образуват опозиционната група Българска нова демокрация. До пролетта на 2008 г. групата се увеличава на 17 депутати, между които бившите министри Пламен ПанайотовЛидия Шулева и Николай Свинаров.

В началото на 2007 година данъкът върху печалбата е намален на 10%, а от 1 януари 2008 е въведен плосък данък от 10% и върху доходите[4], въпреки съпротивата на КНСБ и представители на опозицията. [5].

Въпреки усилията за борба с организираната престъпност и корупцията‚ недоверието на Европейския съюз към държавните институции се засилва. През февруари 2008 г. е спряно финансирането на три програми с европейски фондове за над 200 милиона евро. Един месец по-късно започва скандал в МВР поради изтичане на информация за действията на полицията‚ ареста на висши служители на МВР и обвиненията на опозицията срещу министър Румен Петков за нерегламентирани контакти с престъпни групировки. Правителството е принудено да предприеме значителни промени в управлението. Опитите на опозицията да се възползва от проблемите на тройната коалиция да се предизвикат предсрочни парламентарни избори завършват с частичен успех. През април 2008 г. е поискан петият вот на недоверие за управляващите в Народното събрание. Съотношението на подадените гласове е 117 към 82 в полза на кабинета. ДПС застава твърдо зад правителството, а представителите на НДСВ гласуват „въздържал се“. Предупреждението от страна на втория коалиционен партньор и натискът за реформи от страна на Брюксел окончателно решават въпроса за кадровите промени. Сменени са министрите на отбраната, здравеопазването и МВР. Посланикът на Република България в Германия Меглена Плугчиева е избрана за заместник министър-председател, отговарящ за усвояване на европейските фондове. НДСВ успява да запази броя на министрите си, въпреки че разполага само с 35 народни представители. Правителството пристъпва към 30% съкращение на помощник-министри и висши служители в областните управления.

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Сергей Станишев, е образуван от политически дейци на „Коалиция за България“ (БСП и коалиционни партньори), Националното движение „Симеон Втори“ и Движението за права и свободи. Разпределението на министрите е на квотен принцип 8:5:3.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 17 министри и един председател[2].

министерство име партия
министър-председател Сергей Станишев БСП  
заместник министър-председател,
външни работи
Ивайло Калфин БСП  
заместник министър-председател,
образование и наука
Даниел Вълчев НДСВ  
заместник министър-председател,
държавна политика при бедствия и аварии
Емел Етем Тошкова ДПС  
финанси Пламен Орешарски безпартиен  
вътрешни работи Румен Петков БСП  
отбрана Веселин Близнаков НДСВ  
правосъдие Георги Петканов НДСВ  
икономика и енергетика1 Румен Овчаров БСП  
държавна администрация и административна реформа Николай Василев НДСВ  
транспорт1 Петър Мутафчиев БСП  
регионално развитие и благоустройство Асен Гагаузов БСП  
околна среда и води Джевдет Чакъров ДПС  
земеделие и гори Нихат Кабил ДПС  
труд и социална политика Емилия Масларова БСП  
здравеопазване Радослав Гайдарски БСП  
култура1 Стефан Данаилов БСП  
европейски въпроси Меглена Кунева НДСВ  

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 21 декември 2006[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на избирането на Меглена Кунева за европейски комисар тя е освободена от поста министър по европейските въпроси. На нейно място не е предложен кандидат, постът не е закрит, а остава вакантен до 23 март 2007 г.

от 23 март 2007[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
европейски въпроси Гергана Паси НДСВ  

от 19 юли 2007[редактиране | редактиране на кода]

С Решение на XL Народно събрание от 18 юли 2007 г. се създават следните ведомства:

министерство име партия
икономика и енергетика Петър Димитров БСП  
правосъдие Миглена Тачева НДСВ  
земеделие и продоволствие Нихат Кабил ДПС  

от 24 април 2008[редактиране | редактиране на кода]

С Решение на XL Народно събрание от 24 април 2008 г. се създават:

министерство име партия
заместник министър-председател,
извънредни ситуации
Емел Етем Тошкова ДПС  
заместник министър-председател Меглена Плугчиева БСП  
вътрешни работи Михаил Миков БСП  
отбрана Николай Цонев НДСВ  
земеделие и храни Валери Цветанов ДПС  
здравеопазване Евгений Желев БСП  

Обвинения и арести[редактиране | редактиране на кода]

След приключването на мандата през 2009 г., към членове на Правителството на тройната коалиция са насочени множество обвинения.

Прокуратурата води разследване срещу Сергей Станишев, за това, че е загубил документи и материали, съдържащи информация, представляваща държавна тайна [6]. То е приключено през август 2011 година, като прокуратурата внася в съда становище за освобождаване от наказателна отговорност, поради чистото му съдебно минало, и налагане на наказание с глоба.[7] По същия случай е разследван и Петко Сертов (бивш директор на ДАНС) [8].

Бившият зам.-министър на вътрешните работи Раиф Мустафа е арестуван през юни 2009 г. по подозрение, че е посредничил за предлагането на подкуп на директора на Агенцията за рибарство и аквакултури. [9].

Срещу Нихат Кабил (министър на земеделието) Прокуратурата води проверки във връзка с неправомерно отпускане на 1.5 млн. лв. на „Болгарпродукт“ АД [10] и заради т.нар. „заменки“ [11]. Следващият министър на земеделието Валери Цветанов, заедно с и Стефан Юруков (директор на ДФ „Земеделие”) [12] са обвинени за 15 случая на неправомерни заменки на земеделски земи – частна държавна собственост.

Емилия Масларова (министър на труда и социалната политика) е обвинена в присвояване на 11 млн. лева. [13].

Министрите на енергетиката Румен Овчаров, Милко Ковачев и Мирослав Севлиевски са разследвани за проявена престъпна безстопанственост по отношение на сделките на НЕК за износ на електричество [14].

На 1 април 2010 г. са арестувани Николай Цонев (министър на отбраната), Тенчо Попов – бивш главен секретар на Министерството на финансите и Петър Сантиров, съдия от Софийския градски съд, по обвинение за предложен подкуп на следовател, водещ разследване срещу Цонев за нанесени на държавата щети в размер на над 120 милиона лева. По-късно той е оправдан и осъжда държавата да му плати компенсация.[15]

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Решение на Народното събрание от 16 август 2005 г. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 68 от 19 август 2005 г.
  2. а б Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 404-410.
  3. Петров, Иван. Румен Овчаров не се разпозна като Р. Овч.. // SEGA Online. 24 април 2013. Посетен на 12 септември 2015.
  4. Ганев, Петър. Право в десетката!. // ime.bg. 11.9.2007. Посетен на 1.9.2015.
  5. Приеха въвеждането на плоския данък. // news.ibox.bg. 17.12.2007. Посетен на 1.9.2015.
  6. Разследването срещу Станишев е за престъпление по непредпазливост – Дневник, 5 ноември 2009 г.
  7. Димитрова, Десислава. Само глоба за Станишев за изгубените секретни документи. // dnes.dir.bg. Dir.bg, 2011. Посетен на 7 септември 2011.
  8. Бившият шеф на ДАНС Петко Сертов ще е обвиняем със Станишев – Дневник, 5 ноември 2009 г.]
  9. Внесоха обвинителен акт срещу Раиф Мустафа – Vesti.bg
  10. Нихат Кабил попада под ударите на прокуратурата – Pogled.info
  11. И Нихат Кабил на прокурор заради заменки – в. Монитор
  12. Прокуратурата повдигна обвинение срещу бившия земеделски министър – Pogled.info
  13. Прокуратурата привлече като обвиняема Емилия Масларова – Икономически портал на Стара Загора
  14. Трима министри подарили ток за 800 млн. лева – Mediapool
  15. Митов, Борис. Ексминистър Николай Цонев окончателно оневинен по първото си дело. // Mediapool, 2012. Посетен на 1 юни 2012.