Правителство на Тодор Живков 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Правителство на Тодор Живков 1
Flag of Bulgaria.svg 73-то правителство на България
Период
Сформирано 27 ноември 1962
Разпуснато 12 март 1966
Личности и партии
Председател Тодор Живков
Коалиция Отечествен фронт
Първоначален състав
Министри 27
~ мъже 27
~ жени 0
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Югов
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Живков 2

Първото правителство на Тодор Живков е седемдесет и трето правителство на Народна република България, назначено с Укази № 516 и № 529 от 27 ноември 1962 г.[1]. Управлява страната до 12 март 1966 г., след което е наследено от второто правителство на Тодор Живков[2].

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

Правителството идва на власт след преизбирането на Тодор Живков за първи секретар на ЦК на БКП на 5-14 ноември 1962 г., а няколко дни по-късно – и за председател на Министерския съвет. Опитите на опозицията в БКП да го свали от власт (заговорът на Иван Горуня, Цоло Кръстев и ген. Цвятко Анев) са твърде анемични и довеждат само до поредната чистка в армията и в партията. През март 1966 г. Живков отново е избран за председател на МС. Близките му отношения с новия съветски лидер Леонид Брежнев и изгодните за България икономически договори със СССР и Иран през 60-те години „бетонират“ едноличната му власт за следващите десетилетия[2].

В края на 1958 г. кооперирането на земята в България достига заключителния си етап (кооперирани са 92% от обработваемата площ). С цел по-лесно механизиране на селското стопанство започва окрупняване на ТКЗС – броят им е намален от 3457 на 972. От СССР е внесено огромно количество селскостопанска техника и оборудване. В страната и в СССР се обучават за агрономи, зоотехници и ветеринарни лекари няколко хиляди български младежи. Изградени са голям брой язовири и напоителни системи, както и първите заводи за изкуствени торове и химическа защита. Въпреки положените усилия, резултатите в селското стопанство са повече от скромни. Броят на животните е много по-малък от този преди кооперирането на земята, производителността на труда е ниска, а на пазара липсват продукти от първа необходимост. Най-сериозният удар върху развитието на българското селско стопанство е програмата на БКП за приоритетно развитие на тежката промишленост. Бързото разрастване на химическата и военната индустрия, на енергетиката и рудодобива довеждат до обезлюдяване на българските села, където доходите са 4–5 пъти по-ниски, отколкото в промишлеността[2].

Друга важна причина за кризата в селското стопанство са ниските изкупни цени на земеделските и животинските продукти и пълното лишаване на селяните от собственост върху земята чрез одържавяването ѝ. Опитите на централната власт да закрепости селяните (жителство за градовете, съгласие на ТКЗС за назначаване на негов кооператор на работа в промишлеността и др.) имат незначителен успех. Разрастването на градовете предизвиква редица проблеми – жилищна криза, спад в раждаемостта и недостиг на работна ръка в селскостопанското производство. Въпреки тези негативни явления, на VIII конгрес на БКП Живков обявява „Практическа програма за завършване строителството на социализма и постепенно преминаване на България към комунизма“. През следващите години утопичната идея е заменена от нова „задача“ – изграждане на развито социалистическо общество[2].

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Във външната политика продължава обвързаването на България със Съветския съюз и с другите държави от СИВ. На 4 декември 1963 г. на пленум на ЦК на БКП е взето решение за включване на страната като република в СССР. Първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов отклонява предложението[2].

Участието на България във Варшавския договор и стратегическото ѝ географско местоположение я ангажират с многобройна (над 120 000 военнослужещи) и добре въоръжена армия. От начачлото на 60-те години разходите за МНО ежегодно се увеличават и се превръщат в основна тежест за националния бюджет. До голяма степен те са компенсирани от изгодни за България търговски договори със СССР, свързани с доставки на ниски цени на стратегически суровини (нефт, земен газ, стомана и дървесина) и с лицензи за производство на военна продукция[2].

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Тодор Живков, е образуван от политически дейци на БКП, БЗНС и Отечествения фронт.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 27 министри и един председател[2].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Тодор Живков БКП  
първи зам. председател на Министерския съвет Георги Трайков БЗНС  
първи зам. председател на Министерския съвет Живко Живков БКП  
зам. председател на Министерския съвет Станко Тодоров БКП  
зам. председател на Министерския съвет Иван Михайлов БКП  
зам. председател на Министерския съвет Тано Цолов БКП  
зам. председател на Министерския съвет,
транспорт и съобщения
Пенчо Кубадински БКП  
председател на Комитета за партиен и държавен
контрол
Борис Велчев БКП  
вътрешни работи Дико Диков БКП  
народна отбрана Добри Джуров БКП  
финанси Димитър Попов БКП  
председател на Държавния комитет за планиране Апостол Пашев БКП  
външни работи Иван Башев БКП  
председател на Държавния комитет за наука и
технически прогрес
Иван Попов БКП  
вътрешна търговия Пеко Таков БКП  
външна търговия Иван Будинов БКП  
просвета и култура Ганчо Ганев БКП  
председател на Комитета по химия и металургия Георги Павлов БКП  
строежи Марин Грашнов БКП  
селскостопанско производство Марин Вачков БКП  
правосъдие Петър Танчев БЗНС  
народно здраве и социални грижи Кирил Игнатов БКП  
председател на Съвета за селско стопанство Георги Трайков БЗНС  
председател на Съвета за промишлено строителство Тано Цолов БКП  
министър без ресор Митко Григоров БКП  
министър без ресор Лъчезар Аврамов БКП  
министър без ресор Стоян Тончев БКП  
министър без ресор Евгени Матеев БКП  
министър без ресор Любомир Кръстанов БКП  
министър без ресор Титко Черноколев БКП  

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 25 май 1963[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
народна просвета Ганчо Ганев БКП  
председател на Комитета за култура и изкуство Петър Вутов БКП  
председател на Държавния комитет за строителство и архитектура Георги Бранков БКП  
председател на Комитета по леката промишленост Дора Белчева БКП  

от 23 април 1964[редактиране | редактиране на кода]

от 22 юли 1965[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
председател на Комитета за партиен и държавен контрол Нинко Стефанов БКП  

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Българските политически водители 1879-1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ИПНС. Укази № 516 и № 529 от 27 ноември 1962 г. Обнародвани в „ИПНС“, бр. 96 от 30 ноември 1962 г.
  2. а б в г д е ж Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 285-292.