Георги Бранков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Бранков
български инженер и политик
Роден
Починал
2 октомври 1997 г. (84 г.)
Техника
Област Строително инженерство
Образование УНСС
Политика
Депутат
V НС   

Георги Йорданов Бранков е български строителен инженер, учен и политик от Българската комунистическа партия (БКП).

Завършил в Дрезден през 1944 година, той започва да преподава в Държавната политехника в София няколко години след нейното основаване и става един от водещите специалисти в областта на масивните конструкции в страната в средата на 20 век. Научната му дейност е насочена също към областите на техническата механика, биомеханиката и сеизмичната механика. Автор е написал самостоятелно и в съавторство на 16 монографии и над 200 научни статии.

Член на БКП от 1933 година, Бранков заема и политически длъжности, като председател на Държавния комитет по строителство и архитектура (1963-1966) и завеждащ отдел „Наука и образование“ в Централния комитет (ЦК) на БКП (1966-1968). Заема и поредица ръководни постове в Българската академия на науките, като от 1974 година е академик, а през 1973-1982 година е заместник-председател на академията.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Бранков е роден на 24 януари 1913 година в Мездра, Врачанско. През 1933 година завършва Строителния техникум „Христо Ботев“ в София. По същото време става член на БКП.[1]

От 1934 до 1938 година Георги Бранков учи в Свободния университет за политически и стопански науки (дн. УНСС) в София,[1] където завършва Дипломатическо-консулския отдел. След това учи строително инженерство в Братислава и през 1944 година се дипломира в Дрезден.[1]

След връщането си в България Бранков работи известно време в Троян, а от 1946 година е асистент в Държавната политехника.[1] Участва в проектирането на завършения през 1953 година Национален стадион „Васил Левски“.[2] През 1950-1953 година подготвя и защитава дисертация за кандидат на техническите науки в Московския строителен институт.[1]

След връщането си от Москва Бранков е хабилитиран за доцент (1954) и за професор (1959) в Инженерно-строителния институт, завежда катедра „Масивни конструкции“ (от 1962). От 1955 година е и старши научен сътрудник в Научноизследователския строителен институт, а през 1958-1959 година е негов директор.[1]

През 1959-1963 година Георги Бранков е научен секретар на БАН. През 1963 година за кратко е директор на Института по техническа механика, след което става председател на Държавния комитет по строителство и архитектура с ранг на министър в първото правителство на Тодор Живков, оставайки на този пост до 1966 година. През 1964 година защитава дисертация за доктор на техническите науки при Академията на науките на Съветския съюз.[1]

През 1966 година Бланков става народен представител в 5-то Народно събрание,[1] където оглавява Парламентарната комисия по сторителство, архитектура и благоустройство, а до 1968 година е и завеждащ отдел „Наука и образование“ при ЦК на БКП.[1] През 1966-1971 година е и кандидат-член на ЦК на БКП.[1]

От 1967 година Георги Бранков е член-кореспондент, а от 1974 година – академик на БАН. През 1968-1973 година е главен научен секретар на академията, а през 1973-1982 година е заместник-председател на Президиума на БАН.[1]

Бранков е основател и председател на Националния комитет по противоземетръсно инженерство (1966), основател и председател на Националния комитет по теоретична и приложна механика (1968), директор на Института по техническа механика (1972), директор на Централната лаборатория по биомеханика при БАН (1972) и на основания от него Институт по механика и биомеханика (1977–1986). Ръководител на Централната лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство (1982).

Той е председател на Европейския комитет по противоземетръсно строителство в Лондон (1970), директор на Международната асоциация по противоземтръсно инженерство в Рим (1973), член на Европейската академия за наука, изкуство и култура в Париж (1973–1982).[3]

Георги Бранков умира на 2 октомври 1997 година в София.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Награден е с орден „Народна република България“ I ст. (1968, 1973)[4], орден „Кирил и Методий“ I ст. (1959), орден „Червено знаме на труда“ (1963), орден „Георги Димитров“ (1983)[5], званието „Герой на социалистическия труд“ (1983)[1].

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • „Стоманобетонни черупкови конструкции над правоъгълна основа“ (1954)
  • „Вълнообразни черупкови конструкции“ (1961)
  • „Към въпроса за изследване на вълнообразните черупкови конструкции“ (1964)
  • „Механика на полимерите“ (1967)
  • „Масивни конструкции“ (1973)
  • „Уводи в механиката на дискретната среда“ (1981)
  • „Квантова биомеханика“ (1987)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 67-68.
  2. София – 127 години столица. // sofia.bg. Столична община, 2010. Посетен на 29 декември 2012.
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 290, ISBN 954-528-790-X
  4. сп. „Наука“, бр. 3, 1992, София
  5. Биографичен справочник на УАСГ, София 2003
Димитър Котев председател на Държавния комитет по строителство и архитектура
(25 май 1963 – 12 март 1966)
Владимир Виденов