Правителство на Тодор Живков 2
Правителство на Тодор Живков 2 | ||||
---|---|---|---|---|
![]() | ||||
Общи | ||||
Председател | Тодор Живков | |||
Сформиране | 12 март 1966 | |||
Разпускане | 9 юли 1971 | |||
Първоначален състав | ||||
Коалиция | ОФ (Българската комунистическа партия,Български земеделски народен съюз) | |||
Министри | 33 | |||
~ мъже | 31 | |||
~ жени | 2 | |||
Представителство | ||||
Народно събрание | 415 / 415
| |||
Хронология | ||||
Назначено от | V народно събрание | |||
|
Второто правителство на Тодор Живков е седемдесет и четвърто правителство на Народна република България, назначено с Укази № 235 и № 237 от 12 март 1966 г.[1]. Управлява страната до 9 юли 1971 г., след което е наследено от първото правителство на Станко Тодоров[2].
Политика[редактиране | редактиране на кода]
На 29 юни 1971 г. правителството постановлява град Копривщица да бъде превърнат в национален исторически резерват и да започне да развива и международен туризъм. За десет години държавата инвестира 28 млн. лева в построяването на 400 нови къщи и 100 нови обекта. Най-значимият паметник, построен вследствие на гореспоменатото решение е този на Георги Бенковски.[3]
Съставяне[редактиране | редактиране на кода]
Кабинетът, оглавен от Тодор Живков, е образуван от политически дейци на БКП и БЗНС.
Кабинет[редактиране | редактиране на кода]
Сформира се от следните 33 министри и един председател[2].
Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]
от 28 юни 1966[редактиране | редактиране на кода]
- Комитетът по химия и металургия се преименува в Министерство на химията и металургията с Указ № 538 от 28 юни 1966 г.[4] МХМ остава вакантно до 7 юли 1966 г.
от 30 юни 1966[редактиране | редактиране на кода]
- Комитетът по машиностроене се преименува в Министерство на машиностроенето, Комитета по енергетиката и горивата – в Министерство на енергетиката и горивата, Комитета по леката промишленост – в Министерство на леката промишленост и Комитета по горите и горската промишленост – в Министерство на горите и горската промишленост (с Указ № 538 от 30 юни 1966 г.).
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
машиностроене | Марий Иванов1 | БКП | |
енергетика и горива | Константин Попов1 | БКП | |
лека промишленост | Дора Белчева1 | БКП | |
гори и горска промишленост | Мако Даков1 | БКП | |
химия и металургия | Георги Павлов1 | БКП |
- 1: – встъпва в длъжност на 7 юли 1966 г. (ДВ, бр. 54 от 1966 г.)
от 22 ноември 1966[редактиране | редактиране на кода]
- Лъчезар Аврамов е освободен от поста министър без ресор и е назначен за заместник-председател на Министерския съвет на мястото на Станко Тодоров.
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
зам.-председател на Министерския съвет | Лъчезар Аврамов | БКП |
от 14 юни 1967[редактиране | редактиране на кода]
- Комитета за култура и изкуство се преименува в Комитета за изкуство и култура
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
председател на Комитета за изкуство и култура | Павел Матев | БКП |
от 8 февруари 1968[редактиране | редактиране на кода]
- Създаден е Комитет за младежта и спорта (ИПНС, бр. 12 от 13 февруари 1968).
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
председател на Комитета за младежта и спорта | Иван Панев | БКП |
от 27 декември 1968[редактиране | редактиране на кода]
Създадени са с Указ № 1156 от 27 декември 1968 г. следните ведомства:
- Министерство на вътрешните работи и държавна сигурност чрез сливане на Министерството на вътрешните работи и Комитета за държавна сигурност;
- Министерство на земеделието и хранителната промишленост чрез сливане на Министерството на земеделието и Министерството на хранителната промишленост;
- Министерство на строежите и архитектурата чрез сливане на Министерството на строежите и Министерството на архитектурата и благоустройството. Към него е присъедино и Главното управление на трудовата повинност, което запазва своя характер и бюджетната си самостоятелност;
- Министерство на народното здраве чрез преименуване на Министерството на народното здраве и социалните грижи. Дирекция „Социални грижи“ се отделя от министерството;
- Министерство по труда и работната заплата чрез преименуване на Комитета по труда и работната заплата;
- Министерство на труда и социалните грижи чрез преобразуване на Министерството по труда и работната заплата. Инспекция за надзор по безопасността на труда при Министерския съвет преминава към МТСГ;
- Комитет за стопанска координация;
- Министерство на снабдяването и държавните резерви;
- Комитет за битови услуги без ранг на министерство;
- Комитет по цените чрез отделяне на Комисията по цените от Държавния комитет за планиране;
- Държавно управление за информация чрез преобразуване на ЦСУ.
от 28 декември 1968[редактиране | редактиране на кода]
- Комитетът за битови услуги получава ранг на министерство.
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
първи зам.-председател на Комитета по планиране | Гриша Филипов | БКП | |
председател на Държавния комитет за битови услуги | Атанас Димитров | БКП |
от 27 февруари 1969[редактиране | редактиране на кода]
- Министерството на вътрешните работи и държавна сигурност се преименива в Министерство на вътрешните работи с Указ № 183 от 20 февруари 1969 г.
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
вътрешни работи | Ангел Солаков | БКП |
от 6 октомври 1969[редактиране | редактиране на кода]
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
транспорт | Григор Стоичков | БКП |
от 23 юли 1970[редактиране | редактиране на кода]
- Създава се Комитет по качество, стандартизация и метрология с ранг на министерство.
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
председател на Комитета по качество, стандартизация и метрология |
Александър Попов | БКП |
от 13 март 1971[редактиране | редактиране на кода]
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
народно здраве | Ангел Тодоров | БКП |
от 28 април 1971[редактиране | редактиране на кода]
- Лъчезар Аврамов е освободен от постовете Заместник-председател на МС на България и министър на външната търговия.
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
външна търговия | Иван Недев | БКП |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ИПНС. Укази № 235 и № 237 от 12 март 1966 г. Обнародвани в „ИПНС“, бр. 21 от 15 март 1966 г.
- ↑ а б Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 293 – 300.
- ↑ Ваньо Стоилов. Докарали 5 морени за паметника на Бенковски в Копривщица. // www.24chasa.bg. 23 април 2014. Посетен на 21 декември 2015.
- ↑ Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 129, 337.
|