Пеко Таков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пеко Таков
Зам.-председател на ДС на НРБ
Мандат 9 юли 1971 – 19 юни 1986
Назначен от I Държавен съвет
Секретар на ДС на НРБ
1971 – 1976 Минчо Минчев
1976 – 1986 Никола Манолов
Предшественик Георги Андреев
Наследник Георги Джагаров
Лични данни
Роден
Починал
Полит. партия БКП (1928 – 1986)
Професия партизанинполитик
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Портал Портална икона Политика

Пеко Петров Таков (Петър Петров Таков) е български политик от БКП. Участник е в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин от Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Пеко Таков е роден е на 15 август 1909 г. в град Мездра, Врачанско, в железничарско семейство. По произход е от Цариброд.[1]

Средното си образование получава в Търговската гимназия на Свищов и Червен бряг, между 1924 – 1928 г. Същевремено от 1925 г. е член на КМС и активен участник в учителските борби. Работи като счетоводител в транспортна кантора в Червен бряг, по време на което е и студент в Свободния университет на София. Член е на БРП (к.) от 1928 г. и през 1931 г. е определен за секретар на Райония комитет на БРП (к.). По решение на ЦК на 26 юни 1932 г. в с. Бресте, се провежда Учредителна окръжна конференция. Там се създава Червенобрежкият партиен окръг. За окръжен секретар е избран Пеко Таков. За политическа дейност е арестуван три пъти. Осъден по ЗЗД и изтърпява присъдата си в Шуменския и Сливенския затвор[2].

След излежаване на присъдата участва в Съпротивителното движение по време на ВСВ. Политкомисар е на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона от 1943 г., партизанин от Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг), впоследствие на военно оперативен район и командир на отряда, и в същото време секретар на свищовски ОК на БРП (к.), до 1943 г. [3][2] Получава две задочни смъртни присъди.[4]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. е главен секретар на Общия земеделски професионален съюз (1945 – 1948). През 1945 година оглавява Селскостопанския отдел при ЦК на БРП (к.) и играе ключова роля в първите години на колективизацията.[5] Заедно с Пело Пеловски става инициатор на предизвикалото особено недоволство облагане от 1950 година с наряд за мляко на яловите крави и воловете.[6]

Председател е на ЦКС (1948 – 1962) и член на Бюрото на областния комитет на БРП (к.). Бил е председател на Областния комитет на ОФ в Плевен, член е на Президиума на ВНС и НС на ОФ (9 декември 1947 – 10 януари 1954) и на ЦК на БКП от 2 юни 1958 до 2 април 1976 г. Бил е член и на Политбюро на ЦК на БКП от 19 ноември 1966 до 2 март 1982 г. Официалната причина за изваждането му от Политбюро е здравословни причини, а неофициалната е съденето на сина му Янчо Таков.[7] Избиран е за министър на вътрешната търговия и услугите (1962 – 1971) и многократно за народен представител. Между 9 юли 1971 и 19 юни 1986 г. е зам.-председател на Държавния съвет на Народна република България.[2]

Награден със званията „Герой на Народна република България“ (1979), Герой на социалистическия труд (Указ № 788 от 14 август 1969), пет ордена „Георги Димитров[8], орден „13 века България“. Умира на 29 юни 2001 г. в София, България.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христов, Стефан. Пътища извървени, София, Партиздат, 1979, с. 133.
  2. а б в Протокол № 94 от 29 септември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, стр. 10 – www.archives.bg
  3. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 47, 267
  4. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 344
  5. Груев 2009, с. 86-87.
  6. Груев 2009, с. 146.
  7. Протокол от пленума на ЦК на БКП, състоял се на 2 март 1982 г., с. 32
  8. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 41
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.
Борис Тасков министър на вътрешната търговия и услугите (17 март 1962 – 9 юли 1971) Георги Караманев