Георги Караманев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Караманев
български политик и общественик
Роден: 10 май 1931 г. (86 г.)
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Георги Митев Караманев е български политик и общественик, дългогодишен деец на Българската комунистическа партия, министър на вътрешната търговия и услугите от 1971 до 1988 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 май 1931 г. в пловдивското село Розовец. Завършва гимназия в гр. Брезово, после Института по народно стопанство „Плеханов“ – Москва. Започва кариерата си като комсомолски секретар в Пловдив. От 1944 е член на РМС, а от 1951 и на БКП. От 1958 до 1963 г. е секретар на ЦК на ДКМС. След това става секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. През 1964 г. става първи секретар на Градския комитет на БКП в Пловдив. Освен това е началник на управление „Българска кинематография“ и първи заместник-председател на Софийския народен съвет.[1] Дългогодишен народен представител от Пловдив, Видин, София. От 1969 г. е първи заместник-министър на вътрешната търговия. През 1971 поема поста министър на вътрешната търговия и услугите от Пеко Таков, на който е до 1988, когато е назначен за посланик в Република Гърция. От 1971 до 1976 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. Между 1976 и 1990 г. е член на ЦК на БКП. От 1982 до 1984 е заместник-председател на Министерския съвет.

През 1991 е уволнен, образувано е дело срещу него за злоупотреба с влияние, по което е оправдан. В края на 2008 г. осъждат заедно със Стоян Михайлов,Станиш Бонев, Емил Христов, Милко Балев, Йордан Йотов, Григор Стоичков, Иван Илиев, Георги Йорданов България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург за несправедлив и неразумно дълъг процес срещу тях. Между 2001 и 2006 г. публикува свои мемоари[2].

Женен, съпруга Нели, с двама сина – Димитър и Владимир и 3 внуци.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 142
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 305, ISBN 954-528-790-X