Стоян Тончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за политика. За треньора вижте Стоян Тончев (треньор).

Стоян Тончев
български политик
Роден
Починал
5 март 1989 г. (86 г.)
Народен представител в:
I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Стоян Тончев Стоянов е български политик от БЗНС, заслужил деятел на съобщенията.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 август 1902 г. в разградското село Джеферлер. От 1922 година е член на БЗНС. Между 1923 и 1925 година учи във Варна в Търговската академия. През 1925 година емигрира в Турция, а от там и в СССР, където през 1932 година в Ташкент завършва висше икономическо образование. През 1945 г. се завръща в България и става председател на Окръжното ръководство на БЗНС и председател на Окръжния комитет на ОФ в Русе. В периода 1947 – 1949 година е член на Управителния съвет на БЗНС, а през 1949 – 1951 и 1971 – 1986 е член на ПП на БЗНС. От 1951 г. е секретар на ПП на БЗНС. От 1951 до 1959 е министър на комуналното стопанство и благоустройството[1]. След това от 1959 до 1962 е председател на комитета по труда и цените. През 1966 – 1971 е министър без портфейл, както и министър на съобщенията. Между 1971 и 1986 е член на Държавния съвет. Бил е секретар на Националния съвет на ОФ, заместник-председател на ЦК на борците против фашизма и капитализма, както и заместник-председател на Върховния съюзен съвет.[2] Носител е на три ордена „Георги Димитров“, орден „13 века България“, орден „Народна република България“ I степен и орден „9 септември 1944 г.“ I ст. и II ст. и званията „Герой на социалистическия труд“ (указ № 539 от 8 септември 1964), „Герой на Народна република България“ (1982)[3] и „Заслужил деятел на съобщенията“.

Обявен е за почетен гражданин на Разград.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 263, ISBN 954-528-790-X
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 400
  3. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 49
  4. Исторически календар на Разград - Колектив / Изд. Парнас, Русе 2007, стр. 61
Петър Каменов министър на комуналното стопанство и благоустройството (15 юни 1952 – 1 февруари 1957) Раденко Видински
Раденко Видински министър на комуналното стопанство и благоустройството (1 февруари 1957 – 16 март 1959) Кимон Георгиев
- председател на Комитета по труда и цените (16 март 1959 – 27 ноември 1962) -
- министър (27 ноември 1962 – 12 март 1966) -
Пенчо Кубадински министър на съобщенията (12 март 1966 – 9 юли 1971) Хараламби Трайков