Мако Даков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мако Даков
български политик
Роден
Починал
18 май 2006 г. (85 г.)
Научна дейност
Област Лесовъдство
Политика
Депутат
IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Мако Петров Даков е български партизанин, лесовъд и политик от Българската комунистическа партия (БКП), вицепремиер през 1971 – 1978 година и заместник-председател на Българската академия на науките (БАН) през 1978 – 1990 година, народен деятел на културата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мако Даков е роден на 5 декември 1920 година в село Реселец, Луковитско. През 1939 – 1943 година учи лесовъдство в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, като през 1941 година става член на БКП и участва активно в комунистическия Български общ народен студентски съюз.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1943 – 1944 година е партизанин в Партизански отряд „Георги Бенковски“.[1]

След Деветосептемврийския преврат през 1945 година се дипломира като инженер-лесовъд. Преподава в Агрономо-лесовъдния факултет, а след това в обособения Висш лесотехнически институт. През 1949 година защитава кандидатска дисертация в Московския лесотехнически институт, от 1951 година е доцент, а от 1960 година  – професор, като завежда катедрата по общо лесовъдство във Висшия лесотехнически институт. През 1950 – 1951 година е директор на Института за горите.[1]

Мако Даков последователно е заместник-председател и председател на Управление „Горско стопанство“ (1953 – 1957), заместник-министър на земеделието и горите (1957 – 1960), председател на Главното управление на горите (1960 – 1962) и председател на Комитета по горите и горската промишленост (1962 – 1990), като през 1966 – 1971 година има ранг на министър във второто правителство на Тодор Живков.

От 1962 година е кандидат-член, а от 1966 до 1990 година  – член на Централния комитет на БКП.[1]

От 1967 година е член-кореспондент[2], а от 1981 година академик на БАН. През 1978 – 1990 година е заместник-председател на академията. През 1964 година получава Димитровска награда, а през 1980 година званието „Герой на социалистическия труд“.[1] Носител е на два ордена „Георги Димитров“.[3]

Мако Даков умира в София на 18 май 2006 година.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • „Методи на превръщане на част от издънковите гори в семенни и увеличаване на тяхната производителност – добива на минни подпори“ (1957)
  • „Някои основни проблеми във връзка с увеличаване продуктивността на горите и тяхното правилно използване“ (1961)
  • „Генетика и селекция на дървесните видове“ (в 2 части; 1959 – 1962)
  • „Общо лесовъдство“ (1962)
  • „По някои принципи на отделните сечи в издънковите гори“ (1964)
  • „В бързея на времето. Спомени“ (1985)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 133 – 134.
  2. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 264
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 290
- председател на Комитета по горите и горската промишленост (12 март 1966 – 9 юли 1971) Янко Марков