Евгени Матеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Евгени Матеев
Мандат
28 февруари 1952 – 26 декември 1952
Министър-председател
  1950 – 1956 Вълко Червенков
Предшественик Карло Луканов
Наследник Георги Чанков
Роден
Починал
4 юни 1997 г. (77 г.)
Националност българин
Полит. партия РМС (1939 – 1947)
Занятие икономистполитик
Портал  Портална икона   Политика

Евгени Георгиев Матеев е български икономист и политик от Българската комунистическа партия. Виден представител на марксистката икономическа мисъл в България. Член на БАН и на Академията на науките на СССР (по-късно Руска академия на науките).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евгени Матеев е роден на 1 април 1920 г. в гр. Търговище в семейството на железопътен чиновник. Завършва Софийската духовна семинария през 1939 г. и право в Софийския университет през 1943 г. Още от 1939 година е член на РМС и участва активно в обществения живот. Като студент води публичен диспут по политико-икономически въпроси с проф. Симеон Демостенов.

След 9 септември 1944 работи първоначално като журналист, а по-късно заема висши държавни постове: подпредседател и председател на Държавната планова комисия (1951 – 52 и 1960 – 62), министър (1963 – 66), член на Държавния съвет (1974 – 81). Между 1953 и 1959 година е председател на Централното статистическо управление. От 1962 до 1966 година е член на ЦК на БКП. В периода 1964 – 1972 е председател на Президиума на Висшата атестационна комисия при Министерски съвет[1]. От 1972 до 1981 година е председател на Съвета по възпроизводство на материалните ресурси при Държавния съвет.

Аудитория „Евгени Матеев“ в УНСС

Бил е Подпредседател и председател на Икономическата комисия на ООН за Европа за 1968-1971 и вицепрезидент на Международната организация на транснационалните корпорации.

Професор е от 1950 г., а академик от 1967 г. Подпредседател и председател е на Икономическата комисия на ООН за Европа (1968 – 71). Народен представител в 4-то до 7-мо Народни събрания. След тежко боледуване умира на 4 юни 1997 г. След смъртта му, близките даряват личната му библиотека на Университета за национално и световно стопанство. В негова чест, университетска аудитория носи неговото име.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

По-важни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Трудовете на Евгени Матеев са в областта на теория на икономиката, планирането и управлението на народното стопанство. Той е и един от пионерите на икономическата кибернетика в България.

  • „Субективната школа и марксистко-ленинската политическа икономия“ (1947),
  • „Теории за народностопанските планове“ (1948),
  • „Методология и анализ на планирането на народното стопанство по отрасли“ (1949),
  • „Към въпроса за съизмерването на капиталните и експлоатационните разходи“ (1949),
  • „Производителността на труда при социализма и народностопанското планиране“ (1956),
  • „Баланс на народното стопанство“ (1960),
  • „Перспективно планиране“ (1963)
  • „Перспективное планирование и экономическая кибернетика“ (1967)
  • „Рентабилност и планиране“ (1970),
  • „Автоматизирана система за управление на народното стопанство“ (1974),
  • „Управление, ефективност, интеграция и търсене на решения“ (1976),
  • „Структура и управление на икономическата система“ (1987)
  • „Икономиката на кръстопът“, съавтор (1990)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 285.
  2. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
  3. Удостоени с почетни звания на УНСС на сайта на УНСС
  4. Почетни доктори на Бургаския свободен университет (с протокол N 4 от 02.06.1995 г.)