Евгени Матеев

Евгени Матеев
Председател на Държавната планова комисия
Мандат	28 февруари 1952 – 26 декември 1952
Министър-председател
1950 – 1956	Вълко Червенков
Предшественик	Карло Луканов
Наследник	Георги Чанков
Лична информация
Роден	1 април 1920 г. Ески Джумая (днес Търговище), Царство България
Починал	4 юни 1997 г. София, България
Националност	българин
Полит. партия	РМС (1939 – 1947)
Професия	икономист • политик
Народен представител в: IV НС   V НС   VI НС   VII НС
Портал  Политика
Евгени Матеев в Общомедия

Евгени Георгиев Матеев е български икономист и политик от Българската комунистическа партия. Виден представител на марксистката икономическа мисъл в България. Член на БАН и на Академията на науките на СССР (по-късно Руска академия на науките).

Биография

Евгени Матеев е роден на 1 април 1920 г. в гр. Търговище в семейството на железопътен чиновник. Завършва Софийската духовна семинария през 1939 г. и право в Софийския университет през 1943 г. Още от 1939 година е член на РМС и участва активно в обществения живот. Като студент води публичен диспут по политико-икономически въпроси с проф. Симеон Демостенов.

След 9 септември 1944 работи първоначално като журналист, а по-късно заема висши държавни постове: подпредседател и председател на Държавната планова комисия (1951 – 52 и 1960 – 62), министър (1963 – 66), член на Държавния съвет (1974 – 81). Между 1953 и 1959 година е председател на Централното статистическо управление. От 1962 до 1966 година е член на ЦК на БКП. В периода 1964 – 1972 е председател на Президиума на Висшата атестационна комисия при Министерски съвет. От 1972 до 1981 година е председател на Съвета по възпроизводство на материалните ресурси при Държавния съвет.

В икономическите си възгледи е изявен противник на австрийската школа в икономическата мисъл, също на идеите и реформите в духа на т. нар. пазарен социализъм. Според него привържениците на пазарния социализъм предлагат на практика връщане към „идеализиран капитализъм и то от епохата на свободната конкуренция“.

Аудитория „Евгени Матеев“ в УНСС

Бил е Подпредседател и председател на Икономическата комисия на ООН за Европа за 1968 – 1971 и вицепрезидент на Международната организация на транснационалните корпорации.

Професор е от 1950 г., а академик от 1967 г. Подпредседател и председател е на Икономическата комисия на ООН за Европа (1968 – 71). Народен представител от IV до VII народно събрание. След тежко боледуване умира на 4 юни 1997 г. След смъртта му близките даряват личната му библиотека на Университета за национално и световно стопанство. В негова чест университетска аудитория носи името му.

Отличия

• 1958 г. получава Димитровска награда
• 1977 г. – удостоен е със званието „Народен деятел на науката“
• 1995 г. – Почетен доктор на Университета за световно и национално стопанство в София
• 1995 г. – Доктор хонорис кауза на Бургаския свободен университет

По-важни трудове

Трудовете на Евгени Матеев са в областта на теория на икономиката, планирането и управлението на народното стопанство. Той е и един от пионерите на икономическата кибернетика в България.

• „Субективната школа и марксистко-ленинската политическа икономия“ (1947),
• „Теории за народностопанските планове“ (1948),
• „Методология и анализ на планирането на народното стопанство по отрасли“ (1949),
• „Към въпроса за съизмерването на капиталните и експлоатационните разходи“ (1949),
• „Производителността на труда при социализма и народностопанското планиране“ (1956),
• „Баланс на народното стопанство“ (1960),
• „Перспективно планиране“ (1963)
• „Перспективное планирование и экономическая кибернетика“ (1967)
• „Рентабилност и планиране“ (1970),
• „Автоматизирана система за управление на народното стопанство“ (1974),
• „Управление, ефективност, интеграция и търсене на решения“ (1976),
• „Структура и управление на икономическата система“ (1987)
• „Икономиката на кръстопът“, съавтор (1990)