Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Правителство на Данев
Flag of Bulgaria.svg 23-то, 24-то, 25-о правителство на България
Период
Сформирано 22 декември 1901
Разпуснато 6 май 1903
Личности и партии
Председател Стоян Данев
Партия(и) ПЛП
Държавен глава Фердинанд I
Първоначален състав
Министри 8
~ мъже 8
~ жени 0
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Каравелов 4
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Петров 2

Първото, второто и третото правителство на Стоян Данев са двадесет и трето, двадестет и четвъртото и двадесет и петото правителство на Княжество България, назначени с Укази № 16, № 9 и № 3 от 22 декември 1901 г.[1], от 4 ноември 1902 г.[2] и от 18 март 1903 г.[3] на княз Фердинанд Сакскобургготски. Управлява страната като цяло до 6 май 1903 г., след което е наследено от второто правителство на Рачо Петров[4].

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

На 21 декември 1901 г. е образувано хомогенно правителство на Прогресивнолибералната партия с министър-председател Стоян Данев. Във вътрешнополитически план кабинета концентрира вниманието си върху законодателната дейност на новото Народно събрание. Приети са закони „за разделяне на околиите на избирателни секции“, за именение на „Закона за селските и градските общини“, за „съдебните пристави“ и за „отмяна на покровителственото мито при внос на кожи“. Претърпява корекция и данъкът върху земята[5].

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

1902–1903[редактиране | редактиране на кода]

Облигация от външния заем, емитиран от кабинета Данев

Във външнополитическата дейност на правителството се откроява амбицията му да се възстановят доверието и връзките между България и Русия. За тази цел през април 1902 г. д-р Данев посещава Петербург. Русия обещава помощ на България както за решаване на проблемите с Румъния, така и за сключване на заем с Франция. Непосредствено преди отпускането на заема Русия подкрепя претенциите на Сърбия за Скопската епархия – сърбинът Фирмилиан е назначен за скопски епископ, акт, който утвърждава претенциите на Сърбия и засилва пропагандата ѝ в Северна Македония. Направените от кабинета отстъпки по този въпрос нарушават връзките му с Екзархията и накърняват авторитета на Прогресивнолибералната партия[5].

На 31 май 1902 г. при посещението на княз Фердинанд I и на министър-председателя Данев в Русия е подписана тайна Руско-българска военна конвенция. Тя има за цел да се противодейства на конвенцията между Австро-Унгария и Румъния. В случай на война се предвижда въоръжените сили на България да бъдат под руско командване. Договорът не е насочен срещу Турция, има отбранителен характер и не засяга териториални претенции[5].

Постъпките на българската дипломация за въвеждането на реформи в Македония и Одринско остават без резултат. Русия и Австро-Унгария отново отказват да се ангажират с разрешаването на проблема. Опитите на правителството да постави под контрол дейността на Върховния македно-орински комитет (ВМОК) се провалят. През септември 1902 г. в Горноджумайско избухва въстание, ръководено от Комитета. Непосредствено след потушаването му Великите сили отново припомнят на Високата порта задълженията ѝ по Берлинския договор за провеждане на реформи в Македония и Одринско. За либерализиране на режима на Абдул Хамид II правителството на Данев залага на пълно сътрудничество с руската дипломация. На султана е връчена реформаторска програма. Поради избухването на Илинденско–Преображенското въстание обаче тя не е приложена[5].

За подготовката на въстанието получават информация както българското правителство, така и Великите сили. Руската дипломация настоява пред кабинета да участва в предотвратяването му. Българското правителство не може открито да подкрепи въстанието. Основните причини за това са недостатъчната подготовка на Княжеството за война с Турция, пацифистката позиция на Русия и надеждата за провеждане на реформи по мирен път в Македония и Одринско с помощта на Великите сили. В началото на 1903 г. кабинетът взема решение за разпускането на ВМК[5].

1903, разпускане на правителството[редактиране | редактиране на кода]

Неактивната позиция на правителството по националния въпрос и вътрешните противоречия в Прогресивнолибералната партия довеждат до падането на правителството в началото на май 1903 г. Княз Фердинанд I предизвиква оставката на кабинета с грубото си поведение към простветния министър Александър Радев.[6][5]

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Стоян Данев, е образуван от дейци на Прогресивнолибералната партия.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 8 министри и един председател[5].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Стоян Данев Прогресивнолиберална партия  
вътрешни работи Михаил Сарафов Прогресивнолиберална партия  
външни работи и изповедания Стоян Данев Прогресивнолиберална партия  
финанси Михаил Сарафов (упр.) Прогресивнолиберална партия  
народно просвещение Васил Кънчов Прогресивнолиберална партия  
правосъдие Александър Радев Прогресивнолиберална партия  
обществени сгради, пътища и съобщения Александър Людсканов (упр.) Прогресивнолиберална партия  
военен Стефан Паприков военен  
търговия и земеделие Александър Людсканов Прогресивнолиберална партия  

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 26 януари 1902[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
народно просвещение Стоян Данев (упр.) Прогресивнолиберална партия  

от 9 март 1902[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
вътрешни работи Александър Людсканов Прогресивнолиберална партия  
финанси Михаил Сарафов Прогресивнолиберална партия  
народно просвещение Христо Тодоров Прогресивнолиберална партия  
търговия и земеделие Петър Абрашев Прогресивнолиберална партия  
обществени сгради, пътища и съобщения Никола Константинов Прогресивнолиберална партия  

от 4 ноември 1902[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
народно просвещение Александър Радев Прогресивнолиберална партия  
правосъдие Христо Тодоров Прогресивнолиберална партия  
обществени сгради, пътища и съобщения Димитър Попов Прогресивнолиберална партия  

от 18 март 1903[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
военен Михаил Савов военен  

Събития[редактиране | редактиране на кода]

1901[редактиране | редактиране на кода]

1902[редактиране | редактиране на кода]

1903[редактиране | редактиране на кода]

  • януари 1903 – Под руски натиск Данев разтуря ВМОК и македоно-одринските дружества.[11]
  • 23 февруари 1903 – Султанът приема Виенската програма за ограничени реформи в Македония.[11]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Указ № 16 от 22 декември 1901 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 280 от 22 декември 1901 г.
  2. ДВ. Указ № 9 от 4 ноември 1902 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 240 от 4 ноември 1902 г.
  3. ДВ. Указ № 4 от 18 март 1903 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 61 от 19 март 1903 г.
  4. Стателова 1999, с. 169-174.
  5. а б в г д е ж Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 80-82, 85-86, 85-86.
  6. Стателова 1999, с. 170-173.
  7. а б Стателова 1999, с. 169.
  8. Стателова 1999, с. 170.
  9. а б Стателова 1999, с. 171.
  10. Тодорова 2009, с. 95-96.
  11. а б в Стателова 1999, с. 172-173.