Правителство на Димитър Станчов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Правителство на Димитър Станчов
Flag of Bulgaria.svg 28-о правителство на България
Период
Сформирано 27 февруари 1907
Разпуснато 3 март 1907
Личности и партии
Председател Димитър Станчов
Партия(и) НЛП
Държавен глава Фердинанд I
Първоначален състав
Министри 8
~ мъже 8
~ жени 0
Хронология
Назначено от 13 Обикновено Народно събрание
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Петков
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Гудев

Правителството на Димитър Станчов е двадесет и осмото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 6 от 27 февруари 1907 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски[2], непосредствено след убийството на предишния министър-председател Димитър Петков. Управлява страната до 3 март 1907 г., след което е наследено от правителството на Петър Гудев[3].

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Димитър Станчов, е образуван от дейци на Народнолибералната (стамболовистка) партия и разчита на подкрепата ѝ в 13-тото Обикновено народно събрание.[4][5]

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 8 министри и един председател[3].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Димитър Станчов безпартиен  
вътрешни работи Никола Генадиев (упр.) Народнолиберална партия  
външни работи и изповедания Димитър Станчов безпартиен  
народно просвещение Лазар Паяков (упр.) Народнолиберална партия  
правосъдие Константин Панайодов Народнолиберална партия  
финанси Лазар Паяков Народнолиберална партия  
военен Михаил Савов военен  
търговия и земеделие Никола Генадиев Народнолиберална партия  
обществени сгради, пътища и съобщения Димитър Станчов (упр.) безпартиен  

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Указ № 6 от 27 февруари 1907 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 48 от 5 март 1907 г.
  2. Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 11 септември 2015 г.)
  3. а б Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 92.
  4. Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 763.
  5. Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 208-209