Правителство на Бойко Борисов 1
| Правителство на Бойко Борисов 1 | ||||
 90-о правителство на България | ||||
.png) | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Георги Първанов Росен Плевнелиев | |||
| Председател | Бойко Борисов | |||
| Избори | 2009 | |||
| Сформиране | 27 юли 2009 г. | |||
| Разпускане | 13 март 2013 г. | |||
| Продължителност | 3 години, 229 дни | |||
| Първоначален състав | ||||
| Партия(и) | ГЕРБ (в началото подкрепени от РЗС, Синята коалиция и Атака (партия) | |||
| Министри | 16 | |||
| ~ мъже | 12 | |||
| ~ жени | 4 | |||
| Представителство | ||||
| Народно събрание | 117 / 240
| |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | XLI народно събрание | |||
| Разпуснато от | XLI народно събрание | |||
| ||||
Първото правителство на Бойко Борисов е деветдесетото правителство на Република България, избрано с решение на XLI народно събрание от 27 юли 2009 г.[1] Управлява страната до 13 март 2013 г., след което е наследено от правителството на Марин Райков.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Бюджетна политика
[редактиране | редактиране на кода]Първото правителство на Бойко Борисов започва мандата си в средата на икономическа криза в страната, част от Световната икономическа криза от 2007 – 2009 година, и управлява в хода на бавното и нестабилно стопанско възстановяване, включващо слаба вторична рецесия през 2012 – 2013 година. То заварва бюджет за 2009 година, в който вероятно с оглед на общите избори половината от публичните разходи са изтеглени в първото полугодие (за разлика от обичайното в предходните и следващите бюджети концентриране на разходи в края на годината). Самият бюджет игнорира започналата Световна икономическа криза и се базира на нереалистичната прогноза за годишен ръст на БВП от 4,7%, докато още в началото на годината страната влиза в тежка рецесия и бюджетът започва да трупа непланирани дефицити.[2]
Новото правителство полага усилия за ограничаване на дефицитите, но през декември е принудено да ревизира бюджета, който завършва годината с дефицит от 4,2% от БВП – огромен скок след десетилетие на бюджети с излишъци.[2] В допълнение държавата забавя фактическото разплащане на част от начислените разходи, предизвиквайки допълнителни стопански проблеми.[2] Бюджетът за 2010 година отново е съставен въз основа на свръхоптимистични прогнози за стопанското развитие и е ревизиран през юли, завършвайки годината с дефицит от 3,2% от БВП.[2]
През 2011 – 2012 година бюджетните дефицити са намалени (съответно на 2% и 0,4% от БВП), главно за сметка на нарастване на приходите, като разходите продължават да се увеличават бавно.[2] Значителна част от това подобрение обаче се дължи на еднократни приходи като национализацията на части осигурителни сметки през 2011 година и концентрирани приходи по програми на Европейския съюз в 2012 година.[2]
Вътрешна политика
[редактиране | редактиране на кода]
През декември 2009 г. при полицейска акция „Наглите“ са задържани хора, обвинени в участие в организирана престъпна група за отвличания с цел получаване на откупи.
Външна политика
[редактиране | редактиране на кода]Падане на правителството
[редактиране | редактиране на кода]На 20 февруари 2013 г. правителството подава оставка, в резултат на Антимонополните протести, започнали на 5 февруари същата година в страната, която на следващия ден е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“, 5 „против“ и 1 „въздържал се“.[3] На 25 февруари същата година президентът на Република България Росен Плевнелиев връчва мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ, който е върнат. Два дни по-късно мандат е връчен и на БСП, който Сергей Станишев, като лидер на партията, връща. На 5 март същата година мандатът за съставяне на правителство е върнат и от ДПС.[4] В резултат на това, на 13 март същата година президентът назначава служебно правителство, начело с Марин Райков.
Съставяне
[редактиране | редактиране на кода]Кабинетът, предложен от нейния лидер Бойко Борисов, е формиран от политически дейци на ГЕРБ и независими експерти, въпреки че в XLI народно събрание партията е в малцинство (със 117 депутати от общо 240). Разпределението на министрите е в съотношение 14:2.
Кабинет
[редактиране | редактиране на кода]Сформира се от следните 16 министри и един председател:[5]
- 1: – преобразуват се на основание чл. 84, т. 6 и във връзка с чл. 108, ал. 1 от Конституцията на Република България следните учреждения:
- 2: – създават се на основание чл. 84, т. 6 и във връзка с чл. 108, ал. 1 от Конституцията на Република България следните учреждения:
- 3: – отговарящ за българите в чужбина.
Промени в кабинета
[редактиране | редактиране на кода]от 19 ноември 2009
[редактиране | редактиране на кода]- Поради избирането на Йорданка Фандъкова за кмет на Столичната община тя е освободена от поста министър на образованието, младежта и науката. На 19 ноември нейното място на министър заема Сергей Игнатов, досегашният заместник министър на образованието, младежта и науката.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| образование, младеж и наука | Сергей Игнатов | ГЕРБ | |
от 27 януари 2010
[редактиране | редактиране на кода]- Поради подадената и приета оставка на Румяна Желева от поста на министър на външните работи, на 27 януари 2010 г. са извършени следните персонални промени:
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| външни работи | Николай Младенов | ГЕРБ | |
| отбрана | Аню Ангелов | ГЕРБ | |
от 18 март 2010
[редактиране | редактиране на кода]| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| министър без портфейл1 | Томислав Дончев | ГЕРБ | |
- 1: – отговарящ за управлението на средствата от Европейския съюз.
от 21 април 2010
[редактиране | редактиране на кода]- На 21 април независимата Анна-Мария Борисова е назначена за министър на здравеопазването, след като Божидар Нанев е отстранен от поста.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| здравеопазване | Анна-Мария Борисова | безпартиен | |
от 29 септември 2010
[редактиране | редактиране на кода]- На 29 септември Борисова подава оставка като министър на здравеопазването и на следващия ден е назначен независимият Стефан Константинов.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| здравеопазване | Стефан Константинов | безпартиен | |
от 20 декември 2010
[редактиране | редактиране на кода]- на 20 декември министър Божидар Димитров подава оставка и е освободен на 4 февруари 2011 г., а негов заместник не е назначен.
от 18 май 2011
[редактиране | редактиране на кода]- На 18 май Александър Цветков подава оставка като министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията[6][7] и на следващия ден е назначен Ивайло Московски.[6][8]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| транспорт, информационни технологии и съобщения | Ивайло Московски | ГЕРБ | |
от 4 септември 2011
[редактиране | редактиране на кода]- На 4 септември Росен Плевнелиев е избран за кандидат на ГЕРБ за президент и на 7 септември подава оставка като министър на регионалното развитие и благоустройството.[9][10] На 7 септември на негово място е назначена Лиляна Павлова.[11][12] За кандидат за вицепрезидент е избрана Маргарита Попова, която дотогава е Министър на правосъдието, а нейният ресор е поет на 30 ноември от Диана Ковачева.[13][14]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| регионално развитие и благоустройство | Лиляна Павлова | ГЕРБ | |
| правосъдие | Диана Ковачева | ГЕРБ | |
от 21 март 2012
[редактиране | редактиране на кода]- Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков подава оставка заради проваления форум в Дубай. На негово място е назначен Делян Добрев. Министърът на здравеопазването Стефан Константинов е критикуван от собствената си партия заради това, че не се справя с увеличаването на цените на лекарствата. Той подава оставка заради липсата на подкрепа от страна на управляващата партия и възпрепятстване осъществяването на реформите, които биха довели до подобряване на здравеопазването. На мястото на Константинов застава Десислава Атанасова.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| икономика, енергетика и туризъм | Делян Добрев | ГЕРБ | |
| здравеопазване | Десислава Атанасова | ГЕРБ | |
от 28 януари 2013
[редактиране | редактиране на кода]- На 28 януари 2013 г. премиерът Бойко Борисов поисква и получава оставка от министър Сергей Игнатов заради забавяне при среща и спор по темата Фонд „Научни изследвания“ (във връзка с извършената от Главния инспекторат на МС проверка във фонда, инициирана от оплаквания на учени от БАН и СУ, и свързаните с нея констатации и препоръки за подобряване на работата на фонда).[15] Игнатов депозира молбата си за напускане на поста и тя е приета веднага от министър-председателя. На 30 януари 2013 г. първоначално от пресцентъра на МС съобщават, че за министър е предложена зам. мин. Милена Дамянова, но по-късно е оповестен изборът на председателя на инициативния комитет за АЕЦ „Белене“ и председател на БАН акад. Стефан Воденичаров.[16] На 6 февруари 2013 г. акад. Стефан Воденичаров полага клетва в Народното събрание като Министър на образованието, младежта и науката.[17]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| образование, младеж и наука | Стефан Воденичаров | безпартиен | |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ДВ. Решение на Народното събрание от 27 юли 2009 г. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 60 от 30 юли 2009 г.
- 1 2 3 4 5 6 Стайков, Калоян. Фискална политика – ефекти от рецесията и следкризисна консолидация // Ганев, Петър и др. Анатомия на кризата. София, Институт за пазарна икономика, 2015, 81-88 с. ISBN 978-954-8624-45-9.
- ↑ Парламентът прие оставката на правителството, посетен на 23.02.2013
- ↑ Плевнелиев: Служебният кабинет ще има трима вицепремиери, посетен на 5.03.2013
- ↑ ДВ. Решение за избиране на Министерски съвет на Република България. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 60 от 30 юли 2009 г.
- 1 2 Министърът на транспорта Александър Цветков подаде оставка, сменя го Ивайло Московски // Дневник. 18 май 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
- ↑ Министър Александър Цветков подаде оставка // Vesti.bg. 18 май 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
- ↑ Ивайло Московски е новият министър на транспорта // Vesti.bg. 19 май 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
- ↑ Младенова, Марта. Росен Плевнелиев подаде оставка като министър, тръгва си с високо вдигната глава // DarikNews. 7 септември 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
- ↑ Плевнелиев депозирал оставка като министър // 24 часа. 7 септември 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
- ↑ Лиляна Павлова е предложена днес от премиера Бойко Борисов да оглави МРРБ // Министерство на регионалното развитие и благоустройството. 7 септември 2011. Посетен на 2 май 2012.[неработеща препратка]
- ↑ Младенова, Марта. Лиляна Павлова е новият министър на регионалното развитие // DarikNews. 7 септември 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
- ↑ Диана Ковачева е новият министър на правосъдието // Vesti.bg. 30 ноември 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
- ↑ Официално: Диана Ковачева ще е новият правосъден министър // Дневник. 21 ноември 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
- ↑ Игнатов се забави и спори с мен!, 30 януари 2013
- ↑ Председателят на БАН сяда на стола на Сергей Игнатов, радио Дарик онлайн, 30 януари 2013
- ↑ Василева, Надежда. Стефан Воденичаров положи клетва като министър на образованието // bnt.bg. Българска национална телевизия, 06.02.2013. Посетен на 06.02.2013.
| |||||||||||
