Правителство на Димитър Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Правителството на Димитър Попов е осемдесет и първото правителство на Република България, назначено с Указ № 168 от 22 декември 1990 г.[1]. Управлява страната до 8 ноември 1991 г., след което е наследено от правителството на Филип Димитров[2].

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Програмното правителство на Димитър Попов е съставено в резултат на преговори между парламентарно представените сили в Народното събрание [3] с първоначален срок половин година. Двете му основни задачи са да стартира монетарната част от икономическата реформа, като освободи цените на стоките и да подготви и проведе следващите местни и парламентарни избори.

Правителството започва работа в условията на „Лукановата зима”, когато след мораториума върху плащанията по външния дълг България е банкрутирала. Икономическата криза става явна, магазините са опразнени, липсват хранителни стоки. Търговията със Запада е невъзможна, защото банковите разплащания не функционират. България страда и от икономическото ембарго, наложено от ООН на Ирак поради войната в Персийския залив, защото очаква Ирак да изплати дълга си към нея. Освен всичко, от 1 януари 1991 СИВ отменя преводната рубла и съветските доставки на петрол и газ трябва да се плащат с твърда валута, каквато няма. Така доставките на петрол и газ почти пресъхват и през късната зима на 1991 икономиката е парализирана.

Провеждането на икономическа реформа се ползва с широка подкрепа от страна на политическите сили и синдикатите. На 1 февруари 1991 г. са освободени от държавно администриране цените на всички стоки и услуги с изключение на 14 основни хранителни стоки, както и цените на някои стоки и услуги с универсално икономическо приложение – горивата, електро- и топлоенергия, телефонни, телеграфни и пощенски услуги[4]. Телеграфни агенции и известни западни коментатори приветстват България за направения избор на шокова терапия. Името на Лешек Балцерович е най-цитираното име в българския печат. България става малката Полша, а Джефри Сакс заменя „износа на революция“ с „износ на терапия“.[5] Този период остава в паметта на хората с фразата на Димитър Попов „За Бога, братя, не купувайте!“.

Същия месец правителството либерализира условията за сделки с чуждестранна валута, като позволява на физически лица да я притежават и да откриват валутни депозити, като възприема режим на плаващ валутен курс на лева спрямо основните конвертируеми валути[4]. То упълномощава БНБ да наблюдава и регулира валутния пазар, като всекидневно котира централен валутен курс на лева към основните чуждестранни валути. Така първата задача е изпълнена и икономиката се стабилизира за шест седмици[6].

Изпълнението на втората задача е забавено от ВНС и по този начин правителството просъществува цяла година. Според Желев то е най-успешното правителство на прехода, защото се ползва с широка подкрепа, то е едновременно програмно, експертно и на националното съгласие, но решаващият фактор в него е доминацията на представители на демократичната опозиция, които определят реформаторския му облик [7].

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Димитър Попов, е съставен от граждански експерти, представители на БСП, СДС и БЗНС.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 19 министри[2].

министерство име партия
министър-председател Димитър Попов безпартиен  
заместник министър-председател Александър Томов БСП  
заместник министър-председател,
външни работи
Виктор Вълков БЗНС  
заместник министър-председател Димитър Луджев СДС  
финанси Иван Костов СДС  
индустрия, търговия и услуги Иван Пушкаров СДС  
външноикономически връзки Атанас Папаризов БСП  
транспорт3 Веселин Павлов БСП  
правосъдие Пенчо Пенев БСП  
отбрана1 Йордан Мутафчиев безпартиен  
вътрешни работи Христо Данов безпартиен  
земеделие и хранителна промишленост Борис Спиров БЗНС  
околна среда Димитър Воденичаров безпартиен  
труд и социални грижи2 Емилия Масларова БСП  
здравеопазване Иван Черноземски БСП  
народна просвета Матей Матеев БСП  
наука и висше образование Георги Фотев безпартиен  
култура Димо Димов безпартиен  
строителство, архитектура и благоустройство Любомир Пеловски БСП  

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 23 март 1991[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
строителство, архитектура и благоустройство Любомир Пеловски (и.д.) БСП  

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Българските политически водители 1879-1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
  • Желев, Желю. Въпреки всичко. Моята политическа биография. София, Книгоиздателска къща „Колибри“, 2010. ISBN 978-954-529-843-1. с. 662.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Указ № 168 от 27 декември 1990 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 4 януари 1991 г.
  2. а б Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 351-354.
  3. Желев 2010, с. 414.
  4. а б Манчев, Цветан. Есе за финансовата криза. // Агенция за икономически анализи и прогнози. Посетен на 31 март 2015.
  5. по-късно става ясно, че опитът за радикални икономически реформи се проваля
  6. Събев, Димитър. Шоковата терапия доказано работи в България. // darikfinance.bg, 14 април 2011. Посетен на 15 март 2015.
  7. Желев 2010, с. 419.