Правителство на Андрей Луканов 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Правителство на Андрей Луканов 1
Flag of Bulgaria.svg 79-о правителство на България
Период
Сформирано 8 февруари 1990
Разпуснато 21 септември 1990
Личности и партии
Председател Андрей Луканов
Партия(и) БСП
Държавен глава Петър Младенов
Първоначален състав
Министри 21
~ мъже 19
~ жени 2
Хронология
Назначено от 9 Народно събрание
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Атанасов
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Луканов 2

Първото правителство на Андрей Луканов е седемдесет и деветото правителство на Народна република България, назначено с Укази № 161, № 217 и № 218 на Държавния съвет от 8 февруари 1990 г.[1] и избрано от 14-ата сесия на Деветото народно събрание. То е оглавявано от Андрей Луканов (БСП) и управлява страната до 21 септември 1990 г., след което е наследено от второто правителство на Андрей Луканов[2].

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Правителството управлява страната малко повече от седем месеца в изключително динамична политическа обстановка. Провеждат се заседанията на Националната кръгла маса, на която се определят основните насоки за развитието на България (до поемането на министър-председателския пост Луканов ръководи делегацията на БКП/БСП на заседанията). Не спира провеждането на митинги, шествия, започва издаването на нови вестници, създават се нови политически организации. В същото време старите тоталитарни политически партии и организации се преименуват по примера на БСП: Отечественият фронт в Отечествен съюз, Димитровският комунистически младежки съюз в Българска демократична младеж[2].

На 29 март 1990 г. правителството налага мораториум върху обслужването на външния дълг, обявявайки държавен банкрут.[3] Освен това правителството либерализира банковото дело, външната търговия, трансформира всички външни задължения като държавен дълг и установява плаващ курс на лева[4][2].

През юни се провеждат избори за Седмо велико народно събрание, донесли изборна победа на БСП. Това поражда повишено обществено недоволство, намерило израз в провеждането на окупационни и седящи стачки (вж. Град на истината). Започването на работата на парламента през юли не допринася за успокояване на обстановката и напрежението достига кулминация в опожаряването на Партийния дом на 26 август. Поради това правителството не се решава да започне тежките икономически реформи. Андрей Луканов подава оставката на правителството и се опитва цял месец да уговори СДС да включи свои представители в новото правителство, но не успява и сформира втори теснопартиен кабинет[2].

През есента на 1990 г. към политическото противопоставяне се добавят трудности в снабдяването, тъй като производителите очакват либерализация на цените и задържат стоките, докато магазините се изпразват и се появяват опашки за най-необходимите продукти. През септември са въведени купони за хранителни стоки[5][2].

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Андрей Луканов, е образуван от политически дейци на БСП и 1 независим експерт.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 21 министри и един председател[2].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Андрей Луканов БСП  
зам. председател на Министерския съвет Чудомир Александров БСП  
зам. председател на Министерския съвет,
финанси
Белчо Белчев БСП  
зам. председател на Министерския съвет,
народна просвета
Константин Косев БСП  
зам. председател на Министерския съвет Нора Ананиева БСП  
народна отбрана Добри Джуров БСП  
външни работи Бойко Димитров БСП  
вътрешни работи Атанас Семерджиев БСП  
икономика и планиране Иван Тенев БСП  
индустрия и технологии Кръстю Станилов БСП  
външноикономически връзки Петър Башикаров БСП  
търговия и услуги Екатерина Маринова БСП  
народно здраве и социални грижи Иван Черноземски безпартиен  
наука и висше образование Асен Хаджиолов БСП  
земеделие и хранителна промишленост Тодор Пандов БСП  
строителство, архитектура и благоустройство Иван Кръстев БСП  
правосъдие Пенчо Пенев БСП  
транспорт Веселин Павлов БСП  
председател на Комитета за държавен и народен контрол Георги Георгиев БСП  
околна среда Александър Александров БСП  
култура Кръстю Горанов БСП  
министър без портфейл1 Стефан Стоилов БСП  
  • 1: – отговарящ за икономическата реформа.

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 23 март 1990[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
индустрия, търговия и услуги Екатерина Маринова БСП  

от 2 август 1990[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
вътрешни работи Стоян Стоянов1 (и.д.) БСП  

от 5 септември 1990[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
вътрешни работи Пенчо Пенев БСП  
правосъдие Ангел Джамбазов1 (и.д.) БСП  

от 21 септември 1990[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Укази № 161, № 217 и № 218 на Държавния съвет от 8 февруари 1990 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 12 от 9 февруари 1990 г., бр. 14 от 16 февруари 1990 г. и бр. 17 от 27 февруари 1990 г.
  2. а б в г д е Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 341 – 346.
  3. 25 години от Мораториума за външния дълг на България
  4. Данов, Румен. Българските освобождения. Изгубените поуки. София, Книгоиздателски къщи „Ера“ и „Глобус“, 2014. ISBN 978-954-389-274-7. с. 581, 426.
  5. Калинова, Евгения и др. Българските преходи 1939 – 2010. София, „Парадигма“, 2010. ISBN 978-954-326-034-8. с. 268.