Правителство на Васил Коларов 1 и 2

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Правителство на Васил Коларов
Flag of Bulgaria.svg 67-о, 68-о правителство на България
Период
Сформирано 20 юли 1949
Разпуснато 20 януари 1954
Личности и партии
Председател Васил Коларов,
Вълко Червенков
Коалиция Отечествен фронт
Първоначален състав
Министри 21
~ мъже 20
~ жени 1
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Димитров 2
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Червенков

Първото и второто правителство на Васил Коларов са шестдесет и седмо и шестдесет и осмо правителство на Народна република България, назначени с Укази № 655, № 656 и № 36 от 20 юли 1949 г.[1] и от 20 януари 1950 г.[2] След смъртта на Коларов, на 1 февруари 1950 Народното събрание избира за нов министър-председател Вълко Червенков. Правителството управлява страната до 20 януари 1954 г., след което е наследено от правителството на Вълко Червенков[3].

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 50-те години в България окончателно е утвърден сталинския модел на обществено-икономическо развитие. През септември 1949 г. е осъществено ново административно-териториално деление на страната. Обособени са 14 окръга, като град София остава самостоятелна административна единица. Три месеца по-късно са проведени неколкократно отлаганите парламентарни избори, организирани по пропорционалната система. Според официалната статистика гласуват 98,89% от гласоподавателите, от които само 1% не подкрепя кандидатите на Отечествения фронт[3].

След смъртта на Васил Коларов за председател на Министерския съвет е избран Вълко Червенков. При неговото правителство идеологизирането на обществения живот и сливането на партийния с държавния апарат достигат своя апогей. Всеки опит за недоволство от политиката на режима е жестоко наказван (процесите срещу пасторите и др.). Въдворени в трудови лагери са над 4500 души, а броят на принудително изселените семейства е 1595. Започва чистка и в редовете на недоволните комунисти, т.нар. враг с партиен билет. Засилен е контролът на Политбюро върху армията и административния апарат[3].

Развитие на промишлеността и селското стопанство[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1950 г. в ТКЗС са обхванати 51,1% от обработваемата земя. Ниските добиви и неефективното управление на кооперативите карат много от селяните да подадат заявление за напускане и да заграбят инвентара. През пролетта на 1951 г. започват селски бунтове и вълнения в Кулско, Асеновградско, Тетевенско и на други места в страната. На 19 март същата година е прието Постановление на ЦК на БКП за отстраняване на извращенията. За овладяване на ситуацията и за пълно коопериране на земята в селата са изпратени голям брой комунистически функционери. На кооперативите е предоставена най-плодородната земя, като са освободени от данъци за срок от три години, а на кооператорите се изплаща немалка рента. При частниците е увеличен размерът на задължителните зърно-доставки. Изкупните цени на селскостопанските произведения през 1952–1953 г. са много под тяхната себестойност. Останали без земя и с ниски възнаграждения, селяните започват масова миграция към градовете, което поражда криза за работна ръка в селското стопанство, жилищни и социални проблеми и ниска раждаемост[3].

В промишлеността с предимство се развиват машиностроенето, енергодобивът и черната и цветната металургия. В края на 1952 г. промишлената продукция се е увеличила с 2,1 пъти в сравнение с 1948 г., а петгодишният народостопански план по основните показатели е изпълнен за 3 години и 3 месеца.

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Във външната политика на кабинета приоритет имат взаимоотношенията със СССР. Относителният дял на Съветския съюз в стокооборота на България достига 50%. Над 20% от капиталовложенията в страната са негови. Промишлените обекти са на ниско технологично ниво, което не позволява на България през следващите десетилетия да изнася на международните пазари конкурентна промишлена продукция. Отношенията със запада са крайно обтегнати. Процесите срещу пасторите, както и обвиненията от българска страна на служители на американското посолство в шпионаж довеждат до скъсване на дипломатическите отношения между България и САЩ20 февруари 1950 г. На следващата година със специален закон американската страна забранява търговията с над 1700 стоки с държавите от Източна Европа. Законът е последван с образуването на „КОКОМ“ – организация за икономическа политика на запада, която налага ембарго върху търговията със социалистическия пазар[3].

По подобен начин се развиват и отношенията на България с Турция и Гърция. Масовото изселване на българските турци в края на 40-те години и провокациите на турската армия по българската граница изправят двете страни пред реалната опасност от война. През 1952 г. Турция и Гърция влизат в НАТО. Една година по-късно те подписват пакт с Югославия, насочен срещу България и нейния нов съюзник в Източна Европа – Румъния[3].

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Васил Коларов, е образуван от политически дейци на Отечествения фронт.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 21 министри и един председател[3].

министерство име партия
председател на Министерския съвет,
външни работи
Васил Коларов БКП  
подпредседател на Министерския съвет,
председател на Комитета за наука, изкуство и култура
Вълко Червенков БКП  
подпредседател на Министерския съвет,
председател на Държавната планова комисия
Добри Терпешев БКП  
подпредседател на Министерския съвет,
вътрешни работи
Антон Югов БКП  
подпредседател на Министерския съвет,
електрификация и мелиорации
Кимон Георгиев безпартиен  
подпредседател на Министерския съвет,
земеделие
Георги Трайков БЗНС  
председател на Комисията за държавен контрол Димо Дичев БКП  
народна просвета Кирил Драмалиев БКП  
финанси Иван Стефанов БКП  
правосъдие Ради Найденов БЗНС  
народна отбрана Георги Дамянов БКП  
вътрешна търговия Кръстю Добрев БКП  
външна търговия Димитър Ганев БКП  
гори Георги Попов БКП  
строежи и пътища Манол Сакеларов БКП  
железопътни, автомобилни и водни съобщение Стефан Тончев БЗНС  
пощи, телеграфи и телефони Цола Драгойчева БКП  
индустрия и занаяти Петко Кунин БКП  
мини и подземни богатства Кирил Клисурски БКП  
комунално стопанство и благоустройство Петър Каменов БКП  
народно здраве Трайчо Доброславски безпартиен  
труд и социални грижи Здравко Митовски безпартиен  

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 6 август 1949[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
председател на Държавната планова комисия Кирил Лазаров БКП  
финанси Петко Кунин БКП  
вътрешни работи Руси Христозов БКП  
външни работи Владимир Поптомов БКП  
председател на Комитета за наука, изкуство и култура Карло Луканов БКП  

от 13 август 1949[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
строежи и пътища Благой Иванов БКП  

от 6 октомври 1949[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
железопътни, автомобилни и водни съобщения Георги Чанков БКП  

от 8 октомври 1949[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
финанси Кирил Лазаров (в.упр.) БКП  

от 20 октомври 1949[редактиране | редактиране на кода]

от 22 октомври 1949[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
транспорт Георги Чанков БКП  

от 5 декември 1949[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
председател на Държавната планова комисия Карло Луканов БКП  
финанси Кирил Лазаров БКП  
председател на Комитета за наука, изкуство и култура Сава Гановски БКП  

от 6 декември 1949[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
индустрия и занаяти Вълко Гочев БКП  

от 20 януари 1950[редактиране | редактиране на кода]

  • Със сформирането на новия кабинет на д-р Васил Коларов са направени следните промени:
министерство име партия
подпредседател на Министерския съвет Владимир Поптомов БКП  
подпредседател на Министерския съвет Райко Дамянов БКП  
вътрешна търговия Пело Пеловски БКП  
земеделие Титко Черноколев БКП  
индустрия и занаяти Антон Югов1 БКП  
мини и подземни богатства Антон Югов1 (в.упр.) БКП  
електрификация и мелиорации Кимон Георгиев1 безпартиен  
народно здраве Петър Коларов БКП  
труд и социални грижи Добри Терпешев1 безпартиен  

от 3 февруари 1950[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
министър-председател Вълко Червенков БКП  

от 17 февруари 1950[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
промишленост Антон Югов БКП  

от 28 май 1950[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
външни работи Минчо Нейчев БКП  
народна отбрана Петър Панчевски БКП  

от 13 ноември 1950[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
транспорт Данчо Димитров БКП  
подпредседател на Министерския съвет Георги Чанков БКП  
председател на Главното управление на държавното
снабдяване и държавния резерв
1
Борис Тасков БКП  
  • 1: – създадено, на 13 ноември 1950 г., и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 278 от 15 ноември 1950 г.

от 29 декември 1950[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
народно здраве и социални грижи Петър Коларов БКП  

от 4 януари 1951[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
подпредседател на Министерския съвет Иван Михайлов БКП  

от 6 януари 1951[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
доставки и хранителна промишленост Руси Христозов БКП  
вътрешни работи Георги Цанков БКП  

от 5 февруари 1951[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
електрификация Кимон Георгиев безпартиен  

от 15 юни 1951[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
комунално стопанство и благоустройство Стоян Тончев БЗНС  

от 22 юни 1951[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
земеделие Никола Стоилов БКП  

от 20 септември 1951[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
председател на Управлението на горската
промишленост
Георги Попов БКП  
тежка промишленост Антон Югов БКП  
лека промишленост Атанас Димитров БКП  

от 21 ноември 1951[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
строежи и пътища Иван Винаров БКП  

от 4 февруари 1952[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
председател на Комитета за наука, изкуство и култура Рубен Аврамов БКП  
председател на Главното управление на държавното
снабдяване и държавния резерв
Никола Траянов БКП  
народна просвета Демир Янев БКП  

от 28 февруари 1952[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
подпредседател на Министерския съвет Карло Луканов БКП  
председател на Държавната планова комисия Евгени Матеев БКП  

от 1 май 1952[редактиране | редактиране на кода]

от 20 август 1952[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
подпредседател на Министерския съвет Антон Югов БКП  
тежка промишленост Тано Цолов БКП  
лека промишленост Антон Югов БКП  

от 3 септември 1952[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
външна търговия Живко Живков БКП  

от 9 септември 1952[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
земеделие Станко Тодоров БКП  

от 8 ноември 1952[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
строежи и пътища Марин Грашнов БКП  

от 26 декември 1952[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
председател на Държавната планова комисия Георги Чанков БКП  

от 11 февруари 1953[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
строежи Марин Грашнов БКП  

от 11 декември 1953[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
лека и хранителна промишленост Атанас Димитров БКП  
доставки Руси Христозов БКП  

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Българските политически водители 1879-1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Укази № 655 и № 656 от 20 юли 1949 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 168 от 23 юли 1949 г.
  2. ДВ. Указз № 36 от 20 януари 1950 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 18 от 23 януари 1950 г.
  3. а б в г д е ж Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 253-267.