Правителство на Васил Коларов 1 и 2

Правителство на Васил Коларов
	Правителство на Васил Коларов
67-о, 68-о правителство на България
Общи
Председател	Васил Коларов,; Вълко Червенков
Сформиране	20 юли 1949
Разпускане	20 януари 1954
Първоначален състав
Коалиция	БКП, БЗНС
Министри	21
~ мъже	20
~ жени	1
Представителство
Народно събрание	239 / 239
Хронология
Назначено от	I народно събрание

Първото и второто правителство на Васил Коларов са шестдесет и седмо и шестдесет и осмо правителство на Народна република България, назначени с Укази № 655, № 656 и № 36 от 20 юли 1949 г.^[1] и от 20 януари 1950 г.^[2] След смъртта на Коларов, на 1 февруари 1950 Народното събрание избира за нов министър-председател Вълко Червенков. Правителството управлява страната до 20 януари 1954 г., след което е наследено от правителството на Вълко Червенков^[3].

Политика

Вътрешна политика

В началото на 50-те години в България окончателно е утвърден сталинския модел на обществено-икономическо развитие. През септември 1949 г. е осъществено ново административно-териториално деление на страната. Обособени са 14 окръга, като град София остава самостоятелна административна единица. Три месеца по-късно са проведени неколкократно отлаганите парламентарни избори, организирани по пропорционалната система. Според официалната статистика гласуват 98,89% от гласоподавателите, от които само 1% не подкрепя кандидатите на Отечествения фронт^[3].

След смъртта на Васил Коларов за председател на Министерския съвет е избран Вълко Червенков. При неговото правителство идеологизирането на обществения живот и сливането на партийния с държавния апарат достигат своя апогей. Всеки опит за недоволство от политиката на режима е жестоко наказван (процесите срещу пасторите и др.). Въдворени в трудови лагери са над 4500 души, а броят на принудително изселените семейства е 1595. Започва чистка и в редовете на недоволните комунисти, т.нар. враг с партиен билет. Засилен е контролът на Политбюро върху армията и административния апарат.^[3]

Развитие на промишлеността и селското стопанство

В края на 1950 г. в ТКЗС са обхванати 51,1% от обработваемата земя. Ниските добиви и неефективното управление на кооперативите карат много от селяните да подадат заявление за напускане и да заграбят инвентара. През пролетта на 1951 г. започват селски бунтове и вълнения в Кулско, Асеновградско, Тетевенско и на други места в страната. На 19 март същата година е прието Постановление на ЦК на БКП за отстраняване на извращенията. За овладяване на ситуацията и за пълно коопериране на земята в селата са изпратени голям брой комунистически функционери. На кооперативите е предоставена най-плодородната земя, като са освободени от данъци за срок от три години, а на кооператорите се изплаща немалка рента. При частниците е увеличен размерът на задължителните зърнодоставки. Изкупните цени на селскостопанските произведения през 1952 – 1953 г. са много под тяхната себестойност. Останали без земя и с ниски възнаграждения, селяните започват масова миграция към градовете, което поражда криза за работна ръка в селското стопанство, жилищни и социални проблеми и ниска раждаемост.^[3]

В промишлеността с предимство се развиват машиностроенето, енергодобивът и черната и цветната металургия. В края на 1952 г. промишлената продукция се е увеличила с 2,1 пъти в сравнение с 1948 г., а петгодишният народостопански план по основните показатели е изпълнен за 3 години и 3 месеца.

Външна политика

Във външната политика на кабинета приоритет имат взаимоотношенията със СССР. Относителният дял на Съветския съюз в стокооборота на България достига 50%. Над 20% от капиталовложенията в страната са негови. Промишлените обекти са на ниско технологично ниво, което не позволява на България през следващите десетилетия да изнася на международните пазари конкурентна промишлена продукция. Отношенията със запада са крайно обтегнати. Процесите срещу пасторите, както и обвиненията от българска страна на служители на американското посолство в шпионаж довеждат до скъсване на дипломатическите отношения между България и САЩ – 20 февруари 1950 г. На следващата година със специален закон американската страна забранява търговията с над 1700 стоки с държавите от Източна Европа. Законът е последван с образуването на „КОКОМ“ – организация за икономическа политика на запада, която налага ембарго върху търговията със социалистическия пазар.^[3]

По подобен начин се развиват и отношенията на България с Турция и Гърция. Масовото изселване на българските турци в края на 40-те години и провокациите на турската армия по българската граница изправят двете страни пред реалната опасност от война. През 1952 г. Турция и Гърция влизат в НАТО. Една година по-късно те подписват пакт с Югославия, насочен срещу България и нейния нов съюзник в Източна Европа – Румъния.^[3]

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Васил Коларов, е образуван от политически дейци на Отечествения фронт.

Кабинет

Сформира се от следните 21 министри и един председател:^[3]

министерство		партия
председател на Министерския съвет, външни работи	Васил Коларов	БКП
подпредседател на Министерския съвет, председател на Комитета за наука, изкуство и култура	Вълко Червенков	БКП
подпредседател на Министерския съвет, председател на Държавната планова комисия	Добри Терпешев	БКП
подпредседател на Министерския съвет, вътрешни работи	Антон Югов	БКП
подпредседател на Министерския съвет, електрификация и мелиорации	Кимон Георгиев	безпартиен
подпредседател на Министерския съвет, земеделие	Георги Трайков	БЗНС
председател на Комисията за държавен контрол	Димо Дичев	БКП
народна просвета	Кирил Драмалиев	БКП
финанси	Иван Стефанов	БКП
правосъдие	Ради Найденов	БЗНС
народна отбрана	Георги Дамянов	БКП
вътрешна търговия	Кръстю Добрев	БКП
външна търговия	Димитър Ганев	БКП
гори	Георги Попов	БКП
строежи и пътища	Манол Сакеларов	БКП
железопътни, автомобилни и водни съобщение	Стефан Тончев	БЗНС
пощи, телеграфи и телефони	Цола Драгойчева	БКП
индустрия и занаяти	Петко Кунин	БКП
мини и подземни богатства	Кирил Клисурски	БКП
комунално стопанство и благоустройство	Петър Каменов	БКП
народно здраве	Трайчо Доброславски	безпартиен
труд и социални грижи	Здравко Митовски	безпартиен

Промени в кабинета

от 6 август 1949

министерство		партия
председател на Държавната планова комисия	Кирил Лазаров	БКП
финанси	Петко Кунин	БКП
вътрешни работи	Руси Христозов	БКП
външни работи	Владимир Поптомов	БКП
председател на Комитета за наука, изкуство и култура	Карло Луканов	БКП

от 13 август 1949

министерство	име		партия
строежи и пътища		Благой Иванов	БКП

от 6 октомври 1949

министерство	име		партия
железопътни, автомобилни и водни съобщения		Георги Чанков	БКП

от 8 октомври 1949

министерство	име		партия
финанси		Кирил Лазаров (в.упр.)	БКП

от 20 октомври 1949

Георги Чанков е освободен от поста министър на железопътните, автомобилните и водните съобщения. МЖАВС остава вакантно до 22 октомври 1949 г.

от 22 октомври 1949

Министерството на железопътните, автомобилните и водните съобщения е преименувано в Министерство на транспорта с Указ № 874 от 22 октомври 1949 г.

министерство	име		партия
транспорт		Георги Чанков	БКП

от 5 декември 1949

министерство		партия
председател на Държавната планова комисия	Карло Луканов	БКП
финанси	Кирил Лазаров	БКП
председател на Комитета за наука, изкуство и култура	Сава Гановски	БКП

от 6 декември 1949

министерство	име		партия
индустрия и занаяти		Вълко Гочев	БКП

от 20 януари 1950

Със сформирането на новия кабинет на д-р Васил Коларов са направени следните промени:

министерство		партия
подпредседател на Министерския съвет	Владимир Поптомов	БКП
подпредседател на Министерския съвет	Райко Дамянов	БКП
вътрешна търговия	Пело Пеловски	БКП
земеделие	Титко Черноколев	БКП
индустрия и занаяти	Антон Югов¹	БКП
мини и подземни богатства	Антон Югов¹ (в.упр.)	БКП
електрификация и мелиорации	Кимон Георгиев¹	безпартиен
народно здраве	Петър Коларов	БКП
труд и социални грижи	Добри Терпешев¹	безпартиен

¹: – Добри Терпешев, Антон Югов, Кимон Георгиев не влизат като подпредседатели на МС в новия кабинет.

от 3 февруари 1950

След продължително боледуване на 23 януари 1950 г. умира министър-председателят Васил Коларов. На 1 февруари същата година Народното събрание избира за нов министър-председател Вълко Червенков, който встъпва в длъжност на 3 февруари същата година. До тази дата функциите на министър-председателя временно са поети също от д-р Червенков.

министерство	име		партия
министър-председател		Вълко Червенков	БКП

от 17 февруари 1950

Създадено е Министерство на промишлеността, чрез сливането на Министерството на индустрията и занаятите и Министерството на мините и подземните богатства (с Указ № 85 от 17 февруари 1950 г.).

министерство	име		партия
промишленост		Антон Югов	БКП

от 28 май 1950

министерство	име		партия
външни работи		Минчо Нейчев	БКП
народна отбрана		Петър Панчевски	БКП

от 13 ноември 1950

министерство		партия
транспорт	Данчо Димитров	БКП
подпредседател на Министерския съвет	Георги Чанков	БКП
председател на Главното управление на държавното снабдяване и държавния резерв¹	Борис Тасков	БКП

¹: – създадено, на 13 ноември 1950 г., и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 278 от 15 ноември 1950 г.

от 29 декември 1950

Министерството на вътрешната търговия се разделя на Министерство на вътрешната търговия и Министерство на доставките и хранителната промишленост, Министерство на народното здраве се преобразува в Министерство на народното здраве и социалните грижи, а Министерството на труда и социалните грижи се закрива (с Указ № 686 от 29 декември 1950 г.).

министерство	име		партия
народно здраве и социални грижи		Петър Коларов	БКП

от 4 януари 1951

министерство	име		партия
подпредседател на Министерския съвет		Иван Михайлов	БКП

от 6 януари 1951

Вакантното място на МДХП заема министъра на вътрешните работи Руси Христозов, а освободеното от него място е заето от Георги Цанков.

министерство	име		партия
доставки и хранителна промишленост		Руси Христозов	БКП
вътрешни работи		Георги Цанков	БКП

от 5 февруари 1951

С Указ № 58 от 5 февруари 1951 г. Министерството на електрификацията и мелиорациите се преименува в Министерството на електрификацията.

министерство	име		партия
електрификация		Кимон Георгиев	безпартиен

от 15 юни 1951

министерство	име		партия
комунално стопанство и благоустройство		Стоян Тончев	БЗНС

от 22 юни 1951

министерство	име		партия
земеделие		Никола Стоилов	БКП

от 20 септември 1951

Министерството на горите се преименува в Управление на горската промишленост, а Министерството на промишлеността се разделя на Министерство на тежката промишленост и Министерство на леката промишленост (с Указ № 480 от 29 септември 1951 г.).

министерство		партия
председател на Управлението на горската промишленост	Георги Попов	БКП
тежка промишленост	Антон Югов	БКП
лека промишленост	Атанас Димитров	БКП

от 21 ноември 1951

министерство	име		партия
строежи и пътища		Иван Винаров	БКП

от 4 февруари 1952

министерство		партия
председател на Комитета за наука, изкуство и култура	Рубен Аврамов	БКП
председател на Главното управление на държавното снабдяване и държавния резерв	Никола Траянов	БКП
народна просвета	Демир Янев	БКП

от 28 февруари 1952

министерство	име		партия
подпредседател на Министерския съвет		Карло Луканов	БКП
председател на Държавната планова комисия		Евгени Матеев	БКП

от 1 май 1952

Владимир Поптомов умира и освобождава длъжността подпредседател на Министерския съвет.

от 20 август 1952

министерство		партия
подпредседател на Министерския съвет	Антон Югов	БКП
тежка промишленост	Тано Цолов	БКП
лека промишленост	Антон Югов	БКП

от 3 септември 1952

Никола Стоилов е освободен от поста министър на земеделието. МЗ остава вакантно до 9 септември 1952 г.

министерство	име		партия
външна търговия		Живко Живков	БКП

от 9 септември 1952

министерство	име		партия
земеделие		Станко Тодоров	БКП

от 8 ноември 1952

министерство	име		партия
строежи и пътища		Марин Грашнов	БКП

от 26 декември 1952

министерство	име		партия
председател на Държавната планова комисия		Георги Чанков	БКП

от 11 февруари 1953

С Указ № 46 от 11 февруари 1953 г. се преименува Министерството на строежите и пътищата в Министерство на строежите.

министерство	име		партия
строежи		Марин Грашнов	БКП

от 11 декември 1953

Министерството на леката промишленост и Министерството на доставките и хранителната промишленост се реорганизират в Министерство на леката и хранителна промишленост и Министерство на доставките (с Указ № 485 от 11 декември 1953 г.).

министерство	име		партия
лека и хранителна промишленост		Атанас Димитров	БКП
доставки		Руси Христозов	БКП

Литература

Българските политически водители 1879-1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки

↑ ДВ. Укази № 655 и № 656 от 20 юли 1949 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 168 от 23 юли 1949 г.
↑ ДВ. Указ № 36 от 20 януари 1950 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 18 от 23 януари 1950 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 253 – 267.

Категория:Правителства на Народна република България

[Gazette-1] ДВ. Укази № 655 и № 656 от 20 юли 1949 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 168 от 23 юли 1949 г.

[Gazette1-2] ДВ. Указ № 36 от 20 януари 1950 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 18 от 23 януари 1950 г.

[Encyclopedy-3] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 253 – 267.

[1]

[2]

[3]