Тодор Божинов (БКП)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тодор Божинов)
Тази статия е за политика комунист. За политика земеделец вижте Тодор Божинов (БЗНС).

Тодор Божинов
Секретар на ЦК на БКП
Мандат1978 – 1979
ПредшественикГеорги Атанасов
НаследникСтоян Михайлов
Лична информация
Роден
Починал
София, България
Полит. партияБКП (1960 – 1986)
Портал Портална икона Политика

Тодор Илиев Божинов е политик от Българската комунистическа партия (БКП), член на Политбюро през 1979 – 1986 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Божинов е роден във Вършец на 21 февруари 1931 година. Завършва Строителния техникум, а през 1956 година и Минно-геоложкия институт в София. В училището и в университета е секретар на комитета на ДКМС. През следващите години работи като инженер във въгледобивните мини в Своге.[1]

От 1945 година е член на Работническия младежки съюз, а от 1960 година влиза в БКП. От 1962 година работи в Окръжния комитет на БКП в София, а в периода 1968 – 1971 година е негов секретар. След това работи в Института за социално управление при Централния комитет (ЦК) на БКП, а през 1975 – 1977 година е секретар на Съвета по управление на обществените отношения при Държавния съвет.[1]

През 1977 година Божинов става член на ЦК и първи заместник-председател на Държавния комитет за планиране с ранг на министър.[2] През 1978 година става секретар на ЦК на БКП и заместник-председател на Министерския съвет, а през следващата година – член на Политбюро и първи заместник-председател на Министерския съвет. Последователно е министър на металургията и минералните ресурси (1982 – 1984), министър на енергийно-суровинните ресурси (1984 – 1985) и министър на снабдяването (1985 – 1986).[3][1]

През 1986 година Тодор Божинов е изваден от състава на Политбюро и Министерския съвет. За кратко през 1986 – 1987 година оглавява Комитета по опазване на околната среда.[1]

Тодор Божинов умира в София на 15 февруари 1992 година.[1]

Негов син е известният политик от БСП Илия Божинов (2 октомври 1956, София – 24 август 2010, Бургас), учредител на партията Българската левица и председател на организацията Гражданска инициатива за свободни и демократични избори (ГИСДИ), която е сред първите преброители на изборите от 1990 г. насам.

Носител на ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 59 – 60.
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 406
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 315, ISBN 954-528-790-X
Стамен Стаменов министър на металургията и минералните ресурси (2 февруари 1982 – 4 януари 1984) -
- министър на енергийно-суровинните ресурси (4 януари 1984 – 18 май 1985) -
- министър на снабдяването (18 май 1985 – 28 януари 1986) Христо Христов