Аксиния Джурова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аксиния Джурова
български изкуствовед

Родена

Образование Софийски университет
Московски държавен университет
Научна дейност
Област Изкуствознание
Образование Софийски университет
Московски държавен университет
Работила в Софийски университет

Аксиния Добрева Джурова е български учен, специалист в историята на изкуството, филологията и кодикологията. Тя е член-кореспондент на Българската академия на науките от 2008 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на генерал Добри Джуров. Завършва Българска филология в Софийския университет (1965) и История и теория на изкуството в Московския държавен университет „Ломоносов“ (1969). Кандидат на изкуствознанието (днес: доктор по изкуствознание) (1974).

От 1974 г. работи в Института за изкуствознание на БАН, защитава докторска дисертация през 1982, а от 1984 е редовен професор по история на изкуството в Софийския университет (Център по културознание).

От 1986 г. е директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет. Член на ръководството на фондация „Елена и Иван Дуйчеви“ от създаването ѝ. От 1987 до 1995 г. е вицепрезидент на Международната асоциация за изследване на славянските култури към ЮНЕСКО. От 1989 г. е гост-професор в други университети: в Йейл (САЩ), Йерусалим, Сорбоната (Париж), както и в Института за евроазиатски изследвания (Венеция).

Член на СНС към Научната комисия по изкуствознание и изкуства на Висша атестационна комисия към Министерски съвет в периода 2006 – 2010 г.[1]

Сътрудничество на специалните служби[редактиране | редактиране на кода]

С Решение № № 230 от 16 юни 2011 г. Комисията по досиетата установява и обявява, че от 7 юли 1973 г. Джурова е сътрудничила на Разузнавателното управление на ГЩ на БНА (РУМНО). В качеството ѝ на секретен сътрудник, псевдонимът ѝ е бил „Анна“. Не е известно кога е била свалена от действащия оперативен отчет на РУ-ГЩ.[1]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Авторка е на стотици публикации и 25 книги върху средновековната култура, славянското и византийското средновековно изкуство, славянската кодикология, както и на публикации за модерното изкуство, между които се отличават 30 монографии-албуми за български художници.

  • Славянска ръкописна книга в Британския музей и Библиотека. С., 1978.
  • Асеманиево Евангелие, т. I, II. Ватикана, 1981.
  • 1000 години българска ръкописна книга. С., 1981.
  • Каталог на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека. С., 1985.
  • Томичов псалтир, т. I-II. С., 1990.
  • Каталог на гръцките ръкописи в Центъра „Дуйчев“. Солун, 1994.
  • Каталог на славянските ръкописи в Института за източни науки (Orientalia Cristiana Analecta, 255) Рим, 1997.
  • Въведение в славянската кодикология. Византийският кодекс и рецепцията му сред славяните. С., 1997.
  • La Miniatura Bizantina. I manoscritti miniati e la loro diffusione, Milano, 2001.
  • Byzantinische Miniaturen. Schätze der Buchmalerei vom 4. bis zum 19. Jahrhundert. Regensburg, 2002.
  • Украсата на Ватиканския кирилски палимпсест Vat. Gr. 2502. С., 2002.
  • Духът на лъва, Токио 2000; (с Дайсаку Икеда). С., 2002.
  • Покров Пресвятия Богородици в Самоков (с Вася Велинова, Мария Полимирова, Иван Патев). С., 2002.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Решение № 230 от 16 юни 2011 г. – Висша атестационна комисия. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 12 декември 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]