Греди Асса
| Греди Асса | |
| български художник | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил във | Великотърновски университет |
| Кариера в изкуството | |
| Учители | Никола Гелов |
| Направление | живопис |
| Семейство | |
| Съпруга | Жана Дамянова – Асса |
Греди Хаим Асса е български художник-живописец от еврейски произход.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Греди Асса е роден на 29 януари 1954 г. в Плевен. През 1981 г. завършва специалност стенопис във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в класа на проф. Никола Гелов.
Работата си като преподавател започва в плевенската музикална гимназия, където негови ученици са били Евгени Димитров – Маестрото и Слави Трифонов.[1]
Работи в Националната художествена академия, където понастоящем е професор и ръководител на катедра „Мода“, а в периода 2000 – 2004 г. е заместник-ректор.
Зам.-председател на Фонд „Култура“ при Министерство на културата (2000 – 2004).
От 2010 г. до края на юли 2015 г. е изпълнителен директор на Национален дарителски фонд „13 века България“.[2][3]
Съпруг на преподавателката по културология в Софийския университет и преводачка на философска литература от френски език Жана Дамянова.
На 6 февруари 2014 г. министърът на културата Петър Стоянович го награждава с отличието „Златен век“ за неговия голям принос в развитието на българската култура.[4]
Носител е на националната награда за живопис „Захари Зограф“ за 2023 г.[5][6]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]През 1986 – 1987 г. Греди Асса, Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Недко Солаков и изкуствоведът Филип Зидаров основават групата за авангардно изкуство „Градът“. Заедно правят изложбите „Градът?“ (София, април 1988), „Вавилонска кула“ до Дома на хумора и сатирата в Габрово (май 1989), политическия хепънинг „Хамелеон“ по повод последния конгрес на ДКМС (София, януари 1990), „Градът Утопия“ в Галерия Бонингтън, Нотингам (1990) и „Таванската изложба“ в София. През 1989 г. членовете на групата основават своя едноименна галерия, която е и първата българска частна галерия, управлявана от художници. Галерията организира първата изложба в София на плакати на Христо Явашев-Кристо и на художника-емигрант Харалампи Орошаков. След разпадането на група „Градът“ Греди Асса се завръща към живописта.[7]
Твори в областта на пейзажа, голото тяло, абстрактната живопис. Предпочитани техники са акварел, туш и маслени бои. Характерни за стила му са символизмът и интензивността на цветовете и енергията и скоростта на контраста.
Негови картини са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Бундестага в Берлин, Музей „Петер Лудвиг“ в Кьолн, Колекция „Франк Пажес“ в Баден-Баден, Музей на холокоста във Вашингтон, Музей за европейско изкуство в Ню Йорк, Колекция „Джон Бърнс“ при Бостън Колидж, Бостън, Музей за съвременно изкуство в Ниш, Корпоративна колекция „Студио 9“ в Лондон.[8][9]
Специализации
[редактиране | редактиране на кода]- 1999 – Интернешънал Студио Програм, Ню Йорк, САЩ
- 1998 – Фондация Ланан, Ню Йорк, САЩ
- 1996 – Сите дез Ар, Париж, Франция
Изложби
[редактиране | редактиране на кода]- Избрани колективни изложби от последните години
- 2012 – Греди, Хубен, Койчев, Галерия за модерно изкуство, София
- 2011 – 54-то Венецианско биенале на изкуствата, Венеция, Италия
- 2010 – Четвърто международно биенале на изкуствата, Пекин, Китай
- Студиото. Музи и модели, Софийска градска галерия, София
- Точки на пресичане, Софийска градска галерия, София
- Избрани самостоятелни изложби
Греди Асса има над 80 самостоятелни изложби, сред които:
- 2017 – Живопис, Galleria della Luce di Roma, Рим, Италия
- 2013 – Магията на цвета, Къщата на Редута, Бон, Германия
- 2012 – Птичето, Галерия Астри, София
- 2011 – Исландия, моя утопия. Галерия Ракурси, София
- 2010 – Йемая, Галерия Райко Алексиев, София
- 2009 – Бял Скок, Галерия Ракурси, София
- Балкански ветрове, Галерия Зенит, София
- 2008 – Толкова близо, толкова далеч, Галерия Мимесис, Женева, Швейцария
- Живопис и рисунки, Галерия Мулин, Шанхай, Китай
- Живопис и рисунки, Галерия Да-спейс, Пекин, Китай
- 2024 - Юбилейна ретроспективна изложба "Греди Асса. Пътувания", СБХ, София
Греди Асса прави самостоятелни изложби в България, Великобритания, Германия, Люксембург, Полша, САЩ, Словения, Унгария, Южна Корея, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария. Взема участие в колективни изложби в Австрия, България, Великобритания, Германия, Китай, Русия, Словакия, Словения.
Отношения с Държавна сигурност
[редактиране | редактиране на кода]През юни 2011 г. Комисията по досиетата обявява, че от 1979 година Греди Асса е бил секретен сътрудник на Първо управление на Държавна сигурност, ОУ на МВР-Плевен. За него са налични само един дневник, няколко картона и предложение за заличаване на делото му от 1990 г.[10][11] Греди Асса отрича да е бил сътрудник на ДС – според данните на Комисията по досиетата той би трябвало да е вербуван на 25-годишна възраст, по време, когато е войник в Строителни войски, а според картона на ДС той е вербуван към разузнавателния отдел. Греди Асса посочва, че до неговото име няма име на вербувалия го служител и на този, който трябвало да го ръководи, което е изключение от всички дотогава публикувани списъци от комисията. Освен това няма документи за какъвто и да е донос, написан от него.[12][13] Писателката Милена Фучеджиева в Отворено писмо, публикувано в блога ѝ, изразява подкрепата си към Греди Асса и съпругата му Жана Дамянова в опита им да попречат на опетняването на името му.[14]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Балканският кръстопът на културите. Албум. Предговори на Чавдар Попов и Валери Стефанов. Велико Търново: Фабер, 2009.[15]
- Тялото не е лула. Сборник с рисунки. Предговор на Валери Стефанов. София: Анубис, 2004, 120 с. ISBN 978-954-426-627-1
- Автобиографично. Каталог. С текстове на Валери Стефанов, Борис Данаилов и Георги Лозанов. София: К+К, 2004.
- Вътрешни пространства. Предговор на Иван Кръстев. София: К+К, 2001.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- „Кубасса“, документален филм на френския кинематографист Патрик Сандрен
- „Другото земно кълбо“, филм-портрет на Владимир Люцканов от поредицата „Умно село“, БНТ, 2004. Филмът получава Голямата награда Осма муза за телевизионно изкуство през 2004 г.
- "Владимир Димитров – Майстора: Презареждане", филм от поредицата „Умно село“ с участие на Греди Асса, БНТ, 29 март 2014.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Людмила Първанова, „Греди Асса рисува блус“, в-к „Стандарт“, 4 ноември 2003.
- ↑ „Греди Асса предсрочно махнат от фонд „13 века България“ по време на отпуск“, mediapool.bg, 11 август 2015.
- ↑ „Греди Асса изненадващо бе уволнен като шеф на „13 века България“, в. „Сега“, бр. 5358 (184), 12 август 2015.
- ↑ „Министър Стоянович награди днес с отличието „Златен век“ проф. Греди Асса“, сайт на Министерство на културата, 6 февруари 2014.
- ↑ „Греди Асса е носителят на Националната награда „Захарий Зограф“ 2023“, сайт на СБХ, 10 май 2024.
- ↑ „Национална награда „Захарий Зограф“ в Самоков / 2024“, сайт на СБХ, 5 октомври 2024.
- ↑ Мария Василева, „Градът като антипод“ Архив на оригинала от 2004-12-28 в Wayback Machine., в-к „Култура“, бр. 33, 21 август 1998.
- ↑ Биографична информация за Греди Асса[неработеща препратка], галерия HLS
- ↑ Изложба живопис „Различия“ на Греди Асса, електронен бюлетин „Културни новини“, 7 декември 2007.
- ↑ Решение №230 от 16.06.2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
- ↑ „Художникът Греди Асса бил агент Спасов“, dariknews.bg, 16 юни 2011.
- ↑ „Греди Асса отрича да е бил агент на ДС“, btvnews.bg, 20 юни 2011.
- ↑ „Греди Асса: От досието си научих, че съм бил агент на ДС“, vsekiden.com, 20 юни 2011.
- ↑ „писмо до жана, жената на греди асса“, milenafuchedjieva.blogspot.com, 21 юни 2011 (архивирано от оригинала).
- ↑ За Балканският кръстопът на културите на сайта на издателство Фабер.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Греди Асса
- Страница на проф. Греди Асса на сайта на Националната художествена академия
- Картини на Греди Асса: „Ветрилото“, „Голо тяло“, „Голо тяло“, „Калифорнийски фар“, „Пейзаж“, „Разходката на Йосиф“[неработеща препратка], „Унес“, „Церемония“, „Черно и бяло“
- „Художникът Греди Асса навърши 50“ (текстове на Ани Илков и Мария Василева), в. „Култура“, бр. 5, 6 февруари 2004
- Александър Мануилов, „Накъде?“ (По повод изложбата на Греди Асса Нататък в галерия Крида-Арт)“, в. „Култура“, бр. 16 (2354), 19 април 2002
- Филип Зидаров, „Пътешествия с Греди или Колко е остра иглата на небостъргача Крайслер“, в. „Култура“, бр. 22, 21 май 2004
|
