Божидар Бояджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за художника. За състезателя по борба вижте Божидар Бояджиев (борец).

Божидар Бояджиев
български художник
Роден
15 февруари 1956 г. (62 г.)
Кариера в изкуството
Академия ВИИИ „Николай Павлович“
Учители проф. Найден Петков
Направление живопис

Проф. Божидар Бояджиев е български художник,[1] авангардист.[2] Работи в областта на съвременното изкуство. От 2004 г. е ръководител на катедра „Живопис“ в Националната художествена академия.[3] Божидар Бояджиев има над 20 самостоятелни изложби в България и чужбина – във Франция, Испания, Бразилия и др. Представя картините си в десетки международни колективни експозиции в Австрия, Германия, Великобритания, Холандия, Гърция, Швейцария.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Божидар Бояджиев е роден на 15 февруари 1956 г. в София. Завършва 91 гимназия с преподаване на немски език „Карл Либкнехт“ и Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, специалност „Живопис“, при проф. Найден Петков през 1982 г.[1][2][3]

През 1987 г. става един от учредителите на авангардната група „Градът“, която се бори с конюнктурата в изкуството. Той и Недко Солаков са единствените, които, дори след разпадането на артистичната организация, продължават да работят съвременно изкуство. Повечето от останалите автори се връщат към живописта. Все пак Божидар Бояджиев, подобно на повечето членове на групата – проф. Вихрони Попнеделев, проф. Андрей Даниел, проф. Греди Асса – става професор по Живопис и дори шеф на катедрата в академията. Намира място и в СБХ – организация, атакувана някога от група „Градът“ и в продължение на няколко години е шеф на Международния отдел там.[2]

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Нови творби са притежание на Националната художествена галерия в София, Софийска градска художествена галерия, както и художествените галерии в Добрич, Бургас, Сливен, Пловдив, Пазарджик, Перник, Габрово, Шумен. Картините му са част и от многобройни чуждестранни колекции.[1]

Негови произведения представят България в цял свят – печели конкурс за 25-то биенале в Сао Паоло с „Видеоконцерт ІV“, със серия гилотини пък излиза от страната през 1995 година.[1]

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни изложби[редактиране | редактиране на кода]

По-важни негови самостоятелни изложби са:[3]

  • 2005 Screenshots, галерия Кръг+, София
  • 1998 АТА Център за съвременно изкуство, София
  • 1995 Другата реалност, Градска галерия, Балчик
  • Сбогом К. галерия АТА-РАЙ, София
  • 1993 Вупертал, Германия

Колективни изложби[редактиране | редактиране на кода]

По-важни негови колективни изложби са:[3]

  • 2005 ІІ-ро международно биенале, Пекин, Китай
  • Международно биенале за съвремемно изкуство, Прага, Чехословакия
  • 2004 Биенале, Шумен
  • 1998 7-мо международно биенале, Кайро, Египет
  • 1996 23-то международно биенале, Сан Пауло
  • Международно триенале за живопис, София
  • 1993 25-ти международен фестивал за живопис, Кан-сюр-Мер, Франция
  • Outlived Future, фондация Фридрих Науман, Бон, Германия
  • 1990 The City Utopia, галерия Бонигтон, Нотингам, Англия
  • 1988 Градът, галерия Раковски 125, София

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Божидар Бояджиев е носител на наградата на Министерството на културата (1998), първа награда международния фестивал по живопис в Кан сюр Мер, Франция (1989), първа награда на пленера по живопис в Хайдубьосьормени, Унгария (1985). През 1982 г. е удостоен с отличието на Съюза на българските художници.[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Божидар Бояджиев // Пленер – звук и цвят ((bg))
  2. а б в г Божидар Бояджиев (1956) // ArtPrice.bg ((bg))
  3. а б в г Божидар Бояджиев // GalleryBg.com ((bg))