Недко Солаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Недко Солаков
български художник
Nedko Solakov.gif
Недко Солаков през 2016 г.
Роден
Недко Митев Солаков

Образование Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Учители проф. Мито Гановски
Направление живопис
Семейство
Баща Митьо Солаков

Недко Митев Солаков е български художник, син на скулптора Митьо Солаков.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Червен бряг на 28 декември 1957 г.[1] Завършва монументално-декоративна живопис в ВИИИ „Н. Павлович“ в София при проф. Мито Гановски. Специализира в Хогер институт (Nationaal Hoger Instituut voor Schone Kunsten) в Антверпен (1985 – 1986), стипендиант на фондация АРТЕСТ, Цюрих (1992), стипендиант на Културконтакт (Kulturkontakt Austria – KKA) Виена (1993), стипендиант на фондация „Филип-Морис“ (1994 – 1995).

Редовно участва в международни фестивали и биеналета, между които многократно в Истанбулското биенале (1992, 1995 и 2005) и във Венецианското биенале, където е български представител през 1999 г. През 2007 г. е поканен за втори път от организаторите на Венецианското биенале, където получава отличие от журито[2], а с две свои работи се превръща в единствения български художник, участвал в най-голямата изложба на съвременно изкуство – Документа в Касел. С инсталацията „Строго секретно“ той участва в Документа XII[3], а след това и в Документа XIII – с инсталацията „Рицари (и други сънища)“, 2010 – 2012, показана в музея на братя Грим в Касел.[4][5]

Сътрудник на Държавна сигурност[редактиране | редактиране на кода]

С решение № 2 – 1288/23.04.2018 г. Комисията по досиетата установява и обявява, че от 15 февруари 1978 г. г. Солаков е сътрудничил на Държавна сигурност (ДС) в качеството си на агент на VI управление (Политическа полиция) – І отдел за художествено-творческата и научната интелигенция и средствата за масова информация. Псевдонимът му на агент е „Чавдар“. Снет е от действащия оперативен отчет през 1984 г.[1] Години преди това Солаков обяснява агентурното си минало с това, че вярвал „искрено в социализма“.[6][7]

Самостоятелни изложби[8][редактиране | редактиране на кода]

  • 2011
    • „All in (my) Order, with Exceptions“ – Fondazione Galleria Civica, Тренто
    • „All in Order, with Exceptions“ – Ikon Gallery, Бирмингам
    • „Two Site-Specific Pieces with More Options“ – Georg Kargl Box, Виена
    • „Beauty“ – Galleria Massimo Minini, Бреша
  • 2010
    • „I miss Socialism, maybe“ – Galleria Continua, Пекин
    • „High Level Margins with a Catalogue“ – Kunstverein Amsterdam, Амстердам
    • „The Passage (a commissioned art work’s story)“ – Galleria Borghese, Рим
    • „A Riffraff“ – Galleria Continua, Сан Джиминяно
Недко Солаков в Дармщат, 2009
  • 2009
    • „Just Drawings (with and without stories)“ – Dvir gallery, Тел Авив
    • „Emotions (without masks)“ – Матилденхьое, Дармщат
    • „Недко Солаков“ – СГХГ, София
    • „The Freedom of Speech (or how to argue properly)“ – Castello di Rivoli, Торино
    • „Някои новородени утопии“ – artconnexion, Лил
    • „Emotions“ – Kunstmuseum St. Gallen, Сен Гален
  • 2008
    • „Emotions“ – Kunstmuseum Bonn, Бон
    • „A Turnover for Many and a Bit of Luck for One“ – Whitechapel Street Project, Уайтчапъл, Лондон
  • 2007
    • „Walls & Floor (without the ceiling) “ – Kunstforum, Виена (заедно с Дан Перьовски)
    • „A Group Show“ – Galleria Massimo Minini, Бреша
    • „Wrong Material“ – Galleria Continua, Сан Джиминяно
    • „Живот (черно и бяло)“ – Norwich Gallery, Norwich School of Art & Design, Норуич
    • „New Noah's Ark, Stupidity & The Wave“ – Galerie Arndt & Partner, Берлин
  • 2006
  • 2005
    • „Дванайсет полукартини, направени съвсем набързо“ – Galerie Georges-Philippe & Nathalie Vallois, Париж
    • „Неизядена храна“ – Kunsthaus Zurich, Цюрих
    • „Истории без изход“ – Galleria Continua, Сан Джиминяно
    • „Живеещи на сметището“ – Tanya Rumpff Gallery, Хаарлем, Нидерландия
  • 2004
    • „12 1/3 годишно (и дори по-голямо) проучване“ – O.K. Centrum für Gegenwartskunst, Линц, Австрия
    • „Рисунки“ – Magazzino d’Arte Moderna, Рим (заедно с Масимо Бартолини)
    • „Съперници“ – Centre d’Art Santa Monica, Барселона
    • „12 1/3 годишно (и дори по-голямо) проучване“ – Rooseum Center for Contemporary Art, Малмьо
  • 2003
    • „12 1/3 годишно (и дори по-голямо) проучване“ – Casino Luxembourg – Forum d’art Contemporain, Люксембург
    • „Рекламата“ – Sint-Lukasgalerij, Брюксел
    • „Чужди аури“ – The Israel Museum, Йерусалим
    • „Уговорки“ – Dvir Gallery, Тел Авив
    • „Водорасли“ – Base, Флоренция (with Slava Nakovska)
    • „Романтични пейзажи с отсъстващи части“ – Espacio Uno, Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofia, Мадрид
    • „Огледала“ – Galerie Georges-Philippe & Nathalie Vallois, Париж
  • 2002
    • „Висококачествено шоу с каталог“ – Center for Contemporary Art, Kitakyushu, Япония
    • „Каша“ – Stichting De Appel, Амстердам
    • „Естествени хора“ – Museu do Chiado, Лисабон
    • „Скици за романтични пейзажи с отсъстващи части“ – Galerie Arndt & Partner, Берлин
    • „Романтични пейзажи с отсъстващи части“ – Neuer Berliner Kunstverein, Берлин; Ulmer Museum, Улм
    • „20.10.2001“ – Galerie Erna Hecey, Люксембург
  • 2001
    • „Бъбрене“ – The Royal Academy Sculpture Hall / IASPIS Gallery, Стокхолм
    • „Vitiligo People," Galleria Laura Pecci, Милано
    • „Marginalia," Modulo Centro Difusor de Arte, Лисабон
    • „A (not so) White Cube," P.S.1 Special Projects Program, P.S.1 Contemporary Art Center, Ню Йорк
    • „Някъде“ – Tanya Rumpff Gallery, Хаарлем, Нидерландия
  • 2000
    • „Истории 1“ – Център за съвременно изкуство, Замък Уяздовски, Варшава
    • „Squared Baroque – Baroqued Square," Ikonen-Museum / Portikus, Франкфурт на Майн
  • 1999
    • „…….“ #2 – Galerija Dante Marino Cettina, Умаг, Хърватско
    • „Известието“ – официално участие на България на Венецианското биенале, Венеция
    • „…….“ – Център за съвременно изкуство АТА, София
  • 1998
    • „Коледно празненство“ – Galerie arsFutura, Цюрих
    • „Глупав“ – Galerie Arndt & Partner, Берлин
    • „Морско зрелище“ – Галерия ТЕД, Варна (заедно със Слава Наковска)
    • „Викторина“ – De Vleeshal, Миделбург, Нидерландия
    • „Тринайсет (може би)“ – Musee Nationale d’Historie et d’Art, Люксембург
  • 1997
    • „Жълто“ – Galerija Anonimus, Любляна
    • „Параноикът“ – Galerie Georges-Philippe & Nathalie Vallois, Париж
    • „Човекът без разсъдък“ – FRAC Languedoc-Roussillon, Монпелие
    • „Войни“ – Galerie Erna Hecey, Люксембург
    • „Някъде (под дървото) – Deitch Projects, Ню Йорк
    • „Междувпрочем“ – Art Connexion, Лил
  • 1996
    • „Полубеден-полубогат“ – Резиденция на посланика на Швейцария, София
    • „Желания“ – Galerie Arndt & Partner, Берлин
    • „Драскулки“ – National Museum of Fine Arts’ mirrors, София
  • 1995
    • „Да докоснеш древността“ – Галерия Ата-Рай, София
    • „Господин Кураторът, заповядайте…“ – Studio I, Künstlerhaus Bethanien, Берлин
  • 1994
    • „Суеверният“ – Center for Curatorial Studies, Bard College, Annandale-on-Hudson, Ню Йорк
    • „Документация“ – Галерия Ата-Рай, София
    • „Колекционерът“ – Музей Лудвиг, Будапеща
    • „Суеверният“ – Музей за съвременно изкуство, Скопие
    • „Бележки“ – тоалетни на НДК, София
    • „Българо-американски сувенири“ – Американски културен център, София
  • 1993
    • „Техни митологични височества“ – Галерия Ата-Рай, София
    • „Другият свят“ – Галерия Ата-Рай, София
    • „Les aventures (et les visions) de Francois de La Bergeron en terre Bulgare“ – Френски институт, София
    • „4 (може би 5) стайни инсталации“ – Галерия Елемаг 2D, София
    • Галерия Леседра, София (заедно с Митьо Солаков)
    • „Късмет“ – Medizinhistorisches Museum, Цюрих
  • 1992
    • „Само си представи“ – BINZ 39/Artest, Цюрих
    • „Нов Ноев ковчег“ – ifa Galerie, Берлин
    • „Девет обекта“ – Национален исторически музей, София
    • „7 картини, 13 реликвария, 1 инсталация (Нов Ноев ковчег)“ – НДК, София
  • 1990
    • „Обекти“ – Галерия АЯ, Бургас
  • 1988
    • „Есенни изложби“ – Пловдив
    • Галерия Шипка 6, София
  • 1987
    • Bahnwärterhaus, Еслинген на Некар
  • 1985
    • Галерия градски площад, Варна
  • 1983
    • „Есенни изложби“ – Пловдив
  • 1982
    • Галерия Раковски 108, София

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Решение № 2 – 1288 от 23.04.2018 г. – вестник „Пулс“. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2018.
  2. „Politische Zwischentöne“, В: art kunstmagazin, 17 октомври 2007 г.
  3. Елена Кръстева, „Картотека на ДС – лице на BG-арта“, в. „Монитор“, 16 юни 2007 г.
  4. 3D-панорама и интервю на сайта hronline.de
  5. Светла Петкова, „Документа като състояние на ума“, в. „Култура“, бр. 26 (2688), 6 юли 2012 г.
  6. Недко Солаков (1957) страница за него в artprice.bg
  7. Недко Солаков от Строго секретно до… Страхове, Култура – Брой 28 (2467), 19 юли 2007
  8. Избрани самостоятелни изложби на Недко Солаков на официалния му сайт

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]