Чавдар Попов
| Чавдар Попов | |
| български изкуствовед | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Московски държавен университет |
| Научна дейност | |
| Област | Изкуствознание |
| Работил в | Национална художествена академия |
Чавдар Иванов Попов е български историк на изкуството. Университетски преподавател. Автор на много книги и статии за съвременното българско изкуство.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Чавдар Попов е роден на 26 април 1950 г. в София. Завършва Художествената гимназия в София през 1969 г., а след това изкуствознание в Московския държавен университет през 1974 г.
Кандидат на науките (днес – „доктор“) с дисертация на тема „Фигуралната композиция в българската живопис (1944 – 1980)“ (1988). Доктор на изкуствознанието с дисертация на тема „Тоталитарното изкуство. Идеология. Организация. Практика“ (2001). Старши научен сътрудник I степен (2002).
Професор по история на изкуството на XX век в Националната художествена академия в София и ръководител на Катедра „Изкуствознание“ до 28 ноември 2011 г.[1]
Ръководител катедра „Педагогика на изкуствата“ в Софийския университет в периодите 2001 – 2002 г. и 2006 – 2007 г.[2]
Член на СНС към Научната комисия по изкуствознание и изкуства на Висша атестационна комисия към Министерски съвет в периода 2003 – 2009 г.[3]
Член на редакционния съвет на списание „Везни“.[4]
Член на Съюза на българските художници и на Съюза на българските журналисти.
Член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България (от 2014).[5]
Със свои решения № 230/16.06.2011, № 2 – 68/18.09.2012, № 2 – 356/10.06.2014 и № 2 – 1264/02.04.2018 Комисията по досиетата установява и обявява, че от 30 ноември 1976 г. Попов е сътрудничил на Държавна сигурност (ДС) в качеството си на агент с псевдоним „Максим“. Снет е от действащия оперативен отчет през 1988 г.[1][2][3][4]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Съвременна българска живопис в НХГ. С., Български художник, 1980.
- Българската живопис 1878 – 1978. С., Септември, 1981.
- Рафаел. Рисунки. С., Български художник, 1995.
- Попов, Чавдар. Тоталитарното изкуство. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2004. ISBN 954-07-1654-3.[6][7]
- Попов, Чавдар. Съвременната българска живопис: между локалното и глобалното. София, ЛИК, 2004. ISBN 9546076627. (съставител, съвместно със Свилен Стефанов)
- Владимир Димитров Майстора (в съавторство с Ирина Аврамова и Илона Захариева), Кюстендил, 2008.
- Секул Крумов. С., Български художник, 2008.
- Христо Ботйов. Паметници. Скулптурни портрети. С., 2008.
- Художествена галерия „Илия Бешков“, Плевен. Юбилеен каталог, Плевен, 2008.
- Постмодернизмът и българското изкуство от 80-те – 90-те години на ХХ век. С., „Български художник“, 2009.
- Учебници
- Изобразително изкуство. Учебник за 7 – 8 клас (в съавторство с Драган Немцов и Веселин Димчев). С., Отворено общество, 1995.
- Изобразително изкуство. Учебник за 12 клас (в съавторство с Драган Немцов, Веселин Димчев и Румен Захариев). С. Булвест, 2002.
- Изобразително изкуство. Учебник за 1 клас (в съавторство с Драган Немцов, Петя Иванова и Веселин Димчев). С., Булвест, 2002.
- Изобразително изкуство. Учебник за 2 клас (в съавторство с Драган Немцов, Петя Иванова и Веселин Димчев). С., Булвест, 2003.
- Изобразително изкуство. Учебник за 3 клас (в съавторство с Драган Немцов, Петя Иванова и Веселин Димчев). С., Булвест, 2004.
- Изобразително изкуство. Учебник за 4 клас (в съавторство с Драган Немцов, Петя Иванова и Веселин Димчев). С., Булвест, 2005.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Решение № 2-68 от 18.09.2012 г. - Национална художествена академия // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2012.
- ↑ а б Решение № 2-356 от 10.06.2014 г. - Софийски университет „Св. Климент Охридски“ // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2014.
- ↑ а б Решение № 230 от 16.06.2011 г. - ВАК // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011.
- ↑ а б Решение № 2-1264 от 02.04.2018 г. - Списание Везни // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2018.
- ↑ Заповед РД 09-748/08.09.2014, сайт на Министерство на културата на РБ.
- ↑ Свилен Стефанов, „Тоталитарното изкуство – идеология, организация, практика (Според интерпретациите в едноименната книга на Чавдар Попов)“, рец. в „Литературен вестник“, бр.39, 3 декември 2003 г., посетен на 21 септември 2012 г.
- ↑ Стойка Цингова, „Поглед към тоталитарното изкуство“, рец. във в-к „Култура“, бр. 21, 23 май 2003 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Чавдар Попов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Ангел В. Ангелов, Коментар върху „Краят на историята на изкуството“: мнения и полемики“ от Чавдар Попов, електронно списание LiterNet, 24 юни 2006, № 6 (79)
- Проф. Чавдар Попов открива на 3 септември 2012 г. в СБХ изложбата на художника Буян Филчев, YouTube, публикувано на 4 септември 2012 от uliseres
|
