Чавдар Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чавдар Попов
български изкуствовед
Роден
26 април 1950 г. (68 г.)
Научна дейност
Област Изкуствознание
Образование Московски държавен университет
Работил в Национална художествена академия

Чавдар Иванов Попов е български историк на изкуството. Университетски преподавател. Автор на много книги и статии за съвременното българско изкуство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чавдар Попов е роден на 26 април 1950 г. в София. Завършва Художествената гимназия в София през 1969 г., а след това изкуствознание в Московския държавен университет през 1974 г.

Кандидат на науките (днес – „доктор“) с дисертация на тема „Фигуралната композиция в българската живопис (1944 – 1980)“ (1988). Доктор на изкуствознанието с дисертация на тема „Тоталитарното изкуство. Идеология. Организация. Практика“ (2001). Старши научен сътрудник I-ва степен (2002).

Професор по история на изкуството на XX век в Националната художествена академия в София и ръководител на Катедра „Изкуствознание“ до 28.11.2011 г.[1]

Ръководител катедра „Педагогика на изкуствата“ в Софийския университет в периодите 2001 – 2002 г. и 2006 – 2007 г.[2]

Член на СНС към Научната комисия по изкуствознание и изкуства на Висша атестационна комисия към Министерски съвет в периода 2003 – 2009 г.[3]

Член на редакционен съвет на списание „Везни“.[4]

Член на Съюза на българските художници и на Съюза на българските журналисти.

Член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България (от 2014).[5]

Със свои решения № 230/16.06.2011, № 2-68/18.09.2012, № 2-356/10.06.2014 и № 2-1264/02.04.2018 Комисията по досиетата установява и обявява, че от 30 ноември 1976 г. Попов е сътрудничил на Държавна сигурност (ДС) в качеството си на агент с псевдоним „Максим“. Снет е от действащия оперативен отчет през 1988 г.[3][1][2][4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Съвременна българска живопис в НХГ. С., Български художник, 1980.
  • Българската живопис 1878 – 1978. С., Септември, 1981.
  • Рафаел. Рисунки. С., Български художник, 1995.
  • Попов, Чавдар. Тоталитарното изкуство. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2004. ISBN 954-07-1654-3.[6]
  • Попов, Чавдар. Съвременната българска живопис: между локалното и глобалното. София, ЛИК, 2004. ISBN 9546076627. (съставител, съвместно със Свилен Стефанов)
  • Владимир Димитров Майстора (в съавторство с Ирина Аврамова и Илона Захариева), Кюстендил, 2008.
  • Секул Крумов. С., Български художник, 2008.
  • Христо Ботйов. Паметници. Скулптурни портрети. С., 2008.
  • Художествена галерия „Илия Бешков“, Плевен. Юбилеен каталог, Плевен, 2008.
  • Постмодернизмът и българското изкуство от 80-те – 90-те години на ХХ век. С., „Български художник“, 2009.
Учебници
  • Изобразително изкуство. Учебник за 7 – 8 клас (в съавторство с Драган Немцов и Веселин Димчев). С., Отворено общество, 1995.
  • Изобразително изкуство. Учебник за 12 клас (в съавторство с Драган Немцов, Веселин Димчев и Румен Захариев). С. Булвест, 2002.
  • Изобразително изкуство. Учебник за 1 клас (в съавторство с Драган Немцов, Петя Иванова и Веселин Димчев). С., Булвест, 2002.
  • Изобразително изкуство. Учебник за 2 клас (в съавторство с Драган Немцов, Петя Иванова и Веселин Димчев). С., Булвест, 2003.
  • Изобразително изкуство. Учебник за 3 клас (в съавторство с Драган Немцов, Петя Иванова и Веселин Димчев). С., Булвест, 2004.
  • Изобразително изкуство. Учебник за 4 клас (в съавторство с Драган Немцов, Петя Иванова и Веселин Димчев). С., Булвест, 2005.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Решение № 2-68 от 18.09.2012 г. - Национална художествена академия. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2012.
  2. а б Решение № 2-356 от 10.06.2014 г. - Софийски университет "Св. Климент Охридски". // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2014.
  3. а б Решение № 230 от 16.06.2011 г. - ВАК. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011.
  4. а б Решение № 2-1264 от 02.04.2018 г. - Списание Везни. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2018.
  5. Заповед РД 09-748/08.09.2014, сайт на Министерство на културата на РБ.
  6. Свилен Стефанов, „Тоталитарното изкуство – идеология, организация, практика (Според интерпретациите в едноименната книга на Чавдар Попов)“, рец. в „Литературен вестник“, бр.39, 3 декември 2003 г., посетен на 21 септември 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]