Свилен Стефанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свилен Стефанов
български изкуствовед и художник концептуалист
Роден
30 ноември 1966 г. (50 г.)
Научна дейност
Област Изкуствознание
Образование Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“
Работил в Национална художествена академия
Публикации „Авангард и норма“ (2003)

Проф., д.и.н. Свилен Иванов Стефанов е български историк на изкуството, критик, куратор и (нео)концептуален художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 ноември 1966 г. в София. Завършва художествена гимназия и История на изкуството във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (1992) в София.[1]

Получава образователна и научна степен „доктор“ с дисертация на тема „Изобразителният език на българския печат между двете световни войни“ (1997). Доцент (1999). Доктор на изкуствознанието с дисертация на тема „Иновации в българското изкуство от края на ХХ и началото на ХХІ век“ (2006). Професор в НХА (2008).

Ръководи Катедра „Изкуствознание“ в Националната художествена академия в София. От 2008 до 2015 г. е зам.-ректор на Националната художествена академия.

Автор е на „Авангард и норма“, първото цялостно изследване на концептуалното изкуство в България между 70-те и края на 90-те години на 20. век.

Кураторски проекти[редактиране | редактиране на кода]

Свилен Стефанов е куратор на:

  • 1994 – N-Forms. Реконструкции и интерпретации, I Годишна изложба на Център за изкуство „Сорос“, галерия „Райко Алексиев“;
  • 1996 – Пластическият образ на 90-те, НДК;
  • 1996 – Свидетелства. Реалната Различност. III Годишна изложба на Център за изкуства „Сорос“, СГХГ;
  • 1997 – Нови радикални практики, Галерия „XXL“;
  • 2000 – Социално изкуство от България, Дом „Витгенщайн“, Виена, Австрия;
  • 2000 – Видеомаратон, Център за съвременно изкуство, Кишинев, Молдова (куратор на българското участие);
  • 2001 – Българският пейзаж като метафора, галерия „XXL“;
  • 2002 – II Международно бианале, Буенос Айрес, Аржентина (куратор на българското участие).

Самостоятелни изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 – Живопис, галерия на Студентски дом, София
  • 1994 – Живопис, галерия Art 36, София
  • 1995 – Живопис, галерия Studio Spectrum, София
  • 1997 – Инсталация, галерия TED, Варна
  • 1997 – Не(о)пластицизъм, инсталация, галерия XXL, София
  • 1999 – Инсталации, галерия TED, Варна
  • 2001 – Грация (съвместно с Дейвид Д’Агостино), галерия XXL, София
  • 2005 – Център за съвременно изкуство – Шумен
  • 2005 – Трансформация на реалността в идеология (съвместно с Цветан Кръстев и Петер Цанев), „Параклиса“, НХГ, София
  • 2009 – Живопис, галерия „Аросита“, София
  • 2011 – Историческа и друга живопис, галерия „Аросита“, София
  • 2012 – Живопис, галерия „Арт Алея“, София

Участия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Стефанов, Свилен. Българският печат от 20-те години. Особености на визуалния език. София, 1994.
  • Стефанов, Свилен. Културни измерения на визуалното. София, Графити, 1998. ISBN 9549826015.[2]
  • Стефанов, Свилен. Изкуство между традицията и провокацията. София, Литературен форум, 2001. ISBN 9547400193.[3]
  • каталог. Haus E – Zehn künstlerische Positionen.... Хайделберг, Verlag Das Wunderhorn, 2002. ISBN 3-88423-205-3.
  • Стефанов, Свилен. Авангард и норма. София, Агата-А, 2003. ISBN 978-954-540-035-3.
  • Стефанов, Свилен. Съвременната българска живопис: между локалното и глобалното. София, ЛИК, 2004. ISBN 9546076627. (съставител, съвместно с Чавдар Попов)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на проф. Свилен Стефанов на сайта на НХА.
  2. Антония Колева, „Тостове за сватби и погребения. II“, рец. в LiterNet, 6 април 2000 г., посетен на 21 септември 2012 г.
  3. Светлина Фотева, „Отрицание и утвърждаване“, рец. в „Литературен форум“, бр.3 (487), 22 януари 2002 г., посетен на 21 септември 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
Интервюта