Свилен Стефанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Свилен Стефанов
български изкуствовед и художник концептуалист
Роден
30 ноември 1966 г. (52 г.)

Националност Флаг на България България
Образование Национална художествена академия
Научна дейност
Област Изкуствознание
Образование Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“
Работил в Национална художествена академия
Публикации „Авангард и норма“ (2003)
Семейство
Баща Иван Стефанов (културолог)

Проф., д.и.н. Свилен Иванов Стефанов е български историк на изкуството, критик, куратор и (нео)концептуален художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 ноември 1966 г. в София. Завършва художествена гимназия и История на изкуството във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (1992) в София.[1]

Получава образователна и научна степен „доктор“ с дисертация на тема „Изобразителният език на българския печат между двете световни войни“ (1997). Доцент (1999). Доктор на изкуствознанието с дисертация на тема „Иновации в българското изкуство от края на ХХ и началото на ХХІ век“ (2006). Професор в НХА (2008).

Ръководи Катедра „Изкуствознание“ в Националната художествена академия в София. От 2008 до 2015 г. е зам.-ректор на Националната художествена академия.

Автор е на „Авангард и норма“, първото цялостно изследване на концептуалното изкуство в България между 70-те и края на 90-те години на XX век.

Главен редактор на електронното списание „Фикус“, започнало да излиза през ноември 2018 г.[2]

Кураторски проекти[редактиране | редактиране на кода]

Свилен Стефанов е куратор на:

  • 1994 – N-Forms. Реконструкции и интерпретации, I Годишна изложба на Център за изкуство „Сорос“, галерия „Райко Алексиев“;
  • 1996 – Пластическият образ на 90-те, НДК;
  • 1996 – Свидетелства. Реалната Различност. III Годишна изложба на Център за изкуства „Сорос“, СГХГ;
  • 1997 – Нови радикални практики, Галерия „XXL“;
  • 2000 – Социално изкуство от България, Дом „Витгенщайн“, Виена, Австрия;
  • 2000 – Видеомаратон, Център за съвременно изкуство, Кишинев, Молдова (куратор на българското участие);
  • 2001 – Българският пейзаж като метафора, галерия „XXL“;
  • 2002 – II Международно бианале, Буенос Айрес, Аржентина (куратор на българското участие).

Самостоятелни изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 – Живопис, галерия на Студентски дом, София
  • 1994 – Живопис, галерия Art 36, София
  • 1995 – Живопис, галерия Studio Spectrum, София
  • 1997 – Инсталация, галерия TED, Варна
  • 1997 – Не(о)пластицизъм, инсталация, галерия XXL, София
  • 1999 – Инсталации, галерия TED, Варна
  • 2001 – Грация (съвместно с Дейвид Д’Агостино), галерия XXL, София
  • 2005 – Център за съвременно изкуство – Шумен
  • 2005 – Трансформация на реалността в идеология (съвместно с Цветан Кръстев и Петер Цанев), „Параклиса“, НХГ, София
  • 2009 – Живопис, галерия „Аросита“, София
  • 2011 – Историческа и друга живопис, галерия „Аросита“, София
  • 2012 – Живопис, галерия „Арт Алея“, София

Участия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Стефанов, Свилен. Българският печат от 20-те години. Особености на визуалния език. София, 1994.
  • Стефанов, Свилен. Културни измерения на визуалното. София, Графити, 1998. ISBN 9549826015.[3]
  • Стефанов, Свилен. Изкуство между традицията и провокацията. София, Литературен форум, 2001. ISBN 9547400193.[4]
  • каталог. Haus E – Zehn künstlerische Positionen.... Хайделберг, Verlag Das Wunderhorn, 2002. ISBN 3-88423-205-3.
  • Стефанов, Свилен. Авангард и норма. София, Агата-А, 2003. ISBN 978-954-540-035-3.
  • Стефанов, Свилен. Съвременната българска живопис: между локалното и глобалното. София, ЛИК, 2004. ISBN 9546076627. (съставител, съвместно с Чавдар Попов)
  • Стефанов, Свилен. Процеси и тенденции в българското съвременно изкуство (Края на ХХ и началото на ХХІ век). София, НХА, 2014.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на проф. Свилен Стефанов на сайта на НХА.
  2. „Фикус“: За нас.
  3. Антония Колева, „Тостове за сватби и погребения. II“, рец. в LiterNet, 6 април 2000 г., посетен на 21 септември 2012 г.
  4. Светлина Фотева, „Отрицание и утвърждаване“, рец. в „Литературен форум“, бр.3 (487), 22 януари 2002 г., посетен на 21 септември 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
Интервюта