Иван Стефанов (културолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Стефанов.

Иван Стефанов
български социолог и културолог
Роден
1938 г. (86 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластКултурология, социология, изкуствознание
Работил вСИФ „Бояна“
Институт по социология при БАН
Софийски университет
Семейство
ДецаСвилен Стефанов
Аглика Стефанова - Олтян

Иван Стефанов Иванов е български културолог и социолог на изкуството и културата, професор в Софийския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1938 година. Завършва философия (1961) и печели докторантура по естетика в Софийския държавен университет. Получава научната и образователната степен кандидат на обществените науки (днес – „доктор“) (1965). Работи като редактор в СИФ „Бояна“ и сп. „Филмови новини“. Вицепрезидент на ФИПРЕССИ (Международна федерация на филмовите критици – 1975-1976). Научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института по социология при БАН (1970-1983). Доктор на обществените науки с дисертация на тема „Опредметената сила на изкуството (социокултурен анализ на взаимодействието между изкуството и масовите комуникации)“ (1982). Повече от две десетилетия води курсовете по теория на културата, социология на културата и социология на изкуството във философски факултет на СУ. Доцент (1976) и професор (1983) във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Изследовател на масовата култура. Главен редактор на сп. „Философска мисъл“ (1988-1992). Председател на Българската социологическа асоциация (1995-1997). Сферите на научните му интереси са в теорията на културата, социологията на изкуството, естетиката, теорията и критиката на киното.[1]

Баща на историка на съвременното изкуство Свилен Стефанов.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги
  • 1973 – Социалната съдба на изкуството. София: Народна младеж.
  • 1976 – Изкуство и комуникация в киното. София: Наука и изкуство, 156 с.
  • 1984 – Опредметената сила на изкуството. София: Наука и изкуство.[2]
  • 1988 – Между сериозното и развлекателното изкуство. София: Партиздат.
  • 1998 – Природата на културата. София.
    • 2008 – Природата на културата. 2 изд. София: Аскони-Издат, 456 с.
  • 2000 – Алтернативи на интелектуалното поведение. София: Унив. издателство „Св. Климент Охридски“, 125 с.
  • 2004 – От естетика към социология на изкуството. София: Аскони-Издат, 231 с.
  • 2006 – Идеи на границата на случайността. София: Аскони-Издат, 207 с.
Съставителство
  • 1990 – Идеи в културологията. т.I. София: Унив. издателство „Св. Климент Охридски“, 658 с. (съсъставител заедно с Димитър Гинев)
  • 1993 – Идеи в културологията. т. II. София: Унив. издателство „Св. Климент Охридски“, 956 с. (съсъставител заедно с Димитър Гинев)
  • 2001 – Социологически измерения на изкуството. т.1: Социологически модели на изкуството. София: Аскони-Издат, 238 с. ISBN 954-8542-47-1 (съсъставител заедно с Албена Янева)
  • 2001 – Социологически измерения на изкуството. Антология. т.2: От оригинала до кича: Социологически модели. София: Аскони-Издат, 252 с. ISBN 954-8542-47-1 (съсъставител заедно с Албена Янева)
По-важни публикации в периодиката и в сборници[3]
  • „Културата като социална връзка“. – Проблеми на културата, 1985, бр.3.
  • „Естетическият обект и художествената творба“. – Философска мисъл, 1990, кн. 10, с. 98-108.
  • „Мнима и действителна социализация на интелигенцията“. – Философска мисъл, 1991, бр.10.
  • „Субкултура“. – В: В. Кунчев, Ив. Стефанов, Л. Антонов. Въпроси на културологията. София, 2004.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биографична справка на автора на книгата От естетика към социология на изкуството на сайта Knigi.bim.bg.
  2. Владимир Несторов, „Оптимистична теория“, рец. във в-к „Народна култура“, бр. 34 (1519), 23 август 1985, стр. 6.
  3. Курс OOOK010 Увод в културологията в електронния каталог на Нов български университет.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]