Иван Стефанов (културолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Стефанов.

Иван Стефанов
български културолог
Роден
1938 г. (81 г.)

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Културология, социология, изкуствознание
Работил в СИФ „Бояна“
Институт по социология при БАН
Софийски университет
Семейство
Деца Свилен Стефанов
Аглика Стефанова - Олтян

Проф. дфн Иван Стефанов Иванов е български културолог и социолог на изкуството и културата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Стефанов завършва философия (1961) и печели докторантура по естетика в Софийския държавен университет. Получава научната и образователната степен кандидат на обществените науки (днес – „доктор“) (1965). Работи като редактор в СИФ „Бояна“ и сп. „Филмови новини“. Вицепрезидент на ФИПРЕССИ (Международна федерация на филмовите критици – 1975-1976). Научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института по социология при БАН (1970-1983). Доктор на обществените науки с дисертация на тема „Опредметената сила на изкуството (социокултурен анализ на взаимодействието между изкуството и масовите комуникации)“ (1982). Повече от две десетилетия води курсовете по теория на културата, социология на културата и социология на изкуството във философски факултет на СУ. Доцент (1976) и професор (1983) във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Изследовател на масовата култура. Главен редактор на сп. „Философска мисъл“ (1988-1992). Председател на Българската социологическа асоциация (1995-1997). Сферите на научните му интереси са в теорията на културата, социологията на изкуството, естетиката, теорията и критиката на киното.[1]

Баща на историка на съвременното изкуство Свилен Стефанов.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги
  • 1973 – Социалната съдба на изкуството. София: Народна младеж.
  • 1976 – Изкуство и комуникация в киното. София: Наука и изкуство, 156 с.
  • 1984 – Опредметената сила на изкуството. София: Наука и изкуство.
  • 1988 – Между сериозното и развлекателното изкуство. София: Партиздат.
  • 1998 – Природата на културата. София.
    • 2008 – Природата на културата. 2 изд. София: Аскони-Издат, 456 с.
  • 2000 – Алтернативи на интелектуалното поведение. София: Унив. издателство „Св. Климент Охридски“, 125 с.
  • 2004 – От естетика към социология на изкуството. София: Аскони-Издат, 231 с.
  • 2006 – Идеи на границата на случайността. София: Аскони-Издат, 207 с.
Съставителство
  • 1990 – Идеи в културологията. т.I. София: Унив. издателство „Св. Климент Охридски“, 658 с. (съсъставител заедно с Димитър Гинев)
  • 1993 – Идеи в културологията. т. II. София: Унив. издателство „Св. Климент Охридски“, 956 с. (съсъставител заедно с Димитър Гинев)
  • 2001 – Социологически измерения на изкуството. т.1: Социологически модели на изкуството. София: Аскони-Издат, 238 с. ISBN 9548542471 (съсъставител заедно с Албена Янева)
  • 2001 – Социологически измерения на изкуството. Антология. т.2: От оригинала до кича: Социологически модели. София: Аскони-Издат, 252 с. ISBN 9548542471 (съсъставител заедно с Албена Янева)
По-важни публикации в периодиката и в сборници[2]
  • „Културата като социална връзка“. – Проблеми на културата, 1985, бр.3.
  • „Естетическият обект и художествената творба“. – Философска мисъл, 1990, кн. 10, с. 98-108.
  • „Мнима и действителна социализация на интелигенцията“. – Философска мисъл, 1991, бр.10.
  • „Субкултура“. – В: В. Кунчев, Ив. Стефанов, Л. Антонов. Въпроси на културологията. София, 2004.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]