Съюз на българските художници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Академик Светлин Русев обявява награди за млади художници в зала на СБХ. Третият отдясно наляво: Любен Генов – председател на СБХ към 2016 г.
Изложба на млади художници в СБХ

Съюзът на българските художници (СБХ) е професионално обединение на художници, творящи в България. Създадено още в края на 19 век, то неколкократно се преименува до 1953 г., когато приема сегашното си име.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото сдружение на българските художници с име „Дружество за поддържане на изкуството в България“[1] е създадено от Борис Михайлов, Иван Мърквичка, Иван Шишманов[2], арх. Йордан Миланов, Георги Канела. Основано е на 24.06.1893 г. в гр. София с председател Иван Шишманов и подпредседатели Иван Мърквичка и Антон Митов. През 1902 г. се преименува на Дружество на художниците в България.[3] Сред основателите на Съюза на дружествата на художниците в България са следните дружества:

До 1944 г. се нарича Съюз на дружествата на художниците в България, а от 1944 до 1953 г. – Съюз на художниците в България. През 1953 г. приема сегашното си име. Съюзът на българските художници е част от системата на тоталитарния комунистически режим в страната и членуването в него е задължително за упражняване на професията.

Председатели и главни секретари[редактиране | редактиране на кода]

СДХБ

СХБ

СБХ

Членство и структура[редактиране | редактиране на кода]

Висш ръководен орган е Общото събрание, което се свиква веднъж на три години от Управителния съвет. В съюза членуват около 3000 художници и критици от всички творчески генерации. Членството е индивидуално и е структурирано в 17 секции: живопис, графика и илюстрация, скулптура, критика, карикатура, рекламен дизайн, сценография, реставрация, монументални изкуства, дизайн, керамика, графичен дизайн, секция „13“ – неконвенционални форми, дърворезба, бижута, текстил, комикс. Всеки художник, член на Съюза, може да се ползва от социалните програми и възможностите за защита на професионалните интереси и авторски права, да участва в различни конкурси, симпозиуми, пленери.

Функции[редактиране | редактиране на кода]

СБХ подпомага реализацията на творческите проекти на своите членове, осигурява информация за значими събития от национален и международен характер и съдейства за осъществяване на творчески контакти.

СБХ притежава изложбен комплекс за съвременно и класическо българско изкуство – залите на ул. „Шипка“ 6 и салона на галерия „Райко Алексиев“ на ул. „Г. С. Раковски“ 125. Изложбената политика е отворена за идеи и проекти от различен характер. В салоните на СБХ се провеждат различни изложби – самостоятелни, колективни, юбилейни, ретроспективни, гостуващи, а също и авторитетни международни прояви и авангардни форми.

СБХ членува и в международни организации – IAA/AIAP, ICOMOS, Ico-D, International Association of Art Critics (AICA).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Съюз на българските художници
  2. Първенците на Видин
  3. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1863.
  4. История. // СБХ. Посетен на 29 юни 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]