Служба „Военна информация“
Служба „Военна информация“, съкратено СВИ, е специална служба в България за водене на военно разузнаване. Тя е част от структурата на Министерството на отбраната. Централата са намира в София, Министерството на отбраната, ул. „Дякон Игнатий“ №3.
Тази военна служба и Националната разузнавателна служба са единствените български служби за външно разузнаване. Въпреки че останалите специални служби в България са обединени (в някаква степен и поне за известен период) в рамките на системата на „Държавна сигурност“ до началото на 1990-те години, през цялото време Разузнавателното управление на Генералния щаб остава извън нейния състав.
История[редактиране | редактиране на кода]
Служба „Военна информация“ е най-старата българска специална служба.
Създадена е с приемането на Закона за устройството на въоръжените сили на Българското княжество, утвърден с Указ № 185 от 15 декември 1891 г. на княз Фердинанд I, като звено към Канцеларията на Министерството на войната за обработване на разузнавателната информация, получавана от българските дипломатически представителства в чужбина. С Указ № 176 от 27 декември 1891 г. е създаден първият български орган за осигуряване на военна информация, наречен Учебно бюро. Тогава се поставя началото на изграждането и на апарата на военните аташета.
През май 1903 г. към Оперативното отделение на Щаба на армията на мястото на Учебното бюро се създава Информационно бюро, което организира добиване и използване на информация и от закрит характер.
С Указ № 190 от 31 декември 1907 г. Информационното бюро се преобразува в Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията, на която се подчинява апаратът на военните аташета. Указът влиза в сила на 1 януари 1908 г. стар стил или 12 януари 1908 г. нов стил. През 1997 г. датата 12 януари е обявена с министерска заповед № ОХ-49 от 11.02.1997 г. за официален празник на българското военно разузнаване.
През 1940 г. Разузнавателната секция става самостоятелен Разузнавателен отдел на Щаба на войската (РО-ЩВ) с 3 отделения: РО-1 – за външно разузнаване, РО-2 – за вътрешно разузнаване, и РО-3 – за контраразузнаване. Нова реорганизация от 1947 г. го трансформира в Разузнавателен отдел на Генералния щаб (РО-ГЩ), като задачите му се ограничават само до водене на външно разузнаване.
От март 1950 г. името му става Разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската народна армия (РУ-ГЩ), познато и като Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана (съкратено РУМНО или РУ-МНО). През есента на 1950 г. за подготовка на свои кадри към РУ-ГЩ е открито Училище за военни преводачи „Баба Тонка“. За обучение на оперативния състав през 1972 г. към РУ-ГЩ се открива Школа за подготовка на кадри, която по-късно получава статут на Факултет по стратегическо разузнаване на Военната академия „Георги Раковски“.
По времето на социализма РУМНО работи в тясно сътрудничество със съветското разузнаване, като в рамките на Варшавския договор се специализира в работата в Турция и Гърция с фокус върху ядреното и химическо въоръжение. За тази цел то изгражда мрежа от легални и нелегални резидентури и използва за прикритие редица институции, като Министерството на външните работи, Министерството на транспорта, Българската телеграфна агенция.[1]
Политическите промени, настъпили през 1989 г. се отразяват бавно върху военното разузнаване, за разлика от трансформацията на Държавна сигурност. В началото на 1992 г. то е трансформирано в Управление за разузнаване и сигурност, обединяващо военното разузнаване и контраразузнаване. През септември 1992 г. двете отново са разделени и РУ-ГЩ е възстановено. Директното партийно подчинение обаче е минало и военното разузнаване преминава под контрола на министъра на отбраната, а на професионално ниво – на началника на Генералния щаб на Българската армия[2].
През 1999 г. на основата на РУ-ГЩ в Министерството на отбраната се създава Главна дирекция „Военна информация“, а в Генералния щаб се формира Разузнавателно управление. С постановление на Министерския съвет № 237 от 21.12.1999 г. тази дирекция се трансформира от 1 януари 2000 г. в Служба „Военна информация“.
Новата организация на военното разузнаване остава значително зависима от кадрите, служили по времето на тоталитарния режим. През 2013 г. от данни, изнесени от министъра на отбраната по време на парламентарен контрол става ясно, че около 44% от ръководния състав на Служба „Военна информация" е свързан с РУ-ГЩ отпреди 10 ноември 1989 г[2].
Ръководители[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание ( до 1950г чин) | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Майор | Тодор Марков | 21 септември 1907 – 7 юни 1910 |
2. | Майор | Рачо Пенев | 7 юни 1910 – 22 септември 1912 |
3. | Майор | Никола Топалджиков | 22 септември 1912 – 18 август 1913 |
4. | Подполковник | Сава Мъдров | 18 август 1913 – 1914 |
5. | Майор | Панайот Минков | 1914 – 15 септември 1915 |
6. | Майор | Стефан Нойков | 15 септември 1915 – 31 март 1916 |
7. | Майор | Владимир Павлов | 31 март 1916 – 31 октомври 1917 |
8. | Полковник | Анастас Ватев | 31 октомври 1917 – 8 февруари 1920 |
9. | Подполковник | Иван Тодоров | 8 февруари 1920 – 1920 |
10. | Подполковник | Петър Траянов | 1920 |
11. | Подполковник | Тодор Радев | 1922 – 10 ноември 1923 |
12. | Подполковник | Йордан Пеев | 10 ноември 1923 – 28 август 1924 |
13. | Подполковник | Тодор Радев | 28 август 1924 – 1925 |
14. | Подполковник | Никола Недев | 1925 – 1928 |
15. | Ротмистър | Антон Балтаков | 1928 |
16. | Полковник | Кръстьо Маринов | 1928 – 1934 |
17. | Майор | Георги Иванов | 1934 |
18. | Полковник | Никола Богданов | 1934 – 1935 |
19. | Майор | Иван Попов | 1935 |
20. | Подполковник | Иван Маринов | 1935 – 1936 |
21. | Подполковник | Ничо Георгиев | 1936 – 1937 |
22. | Подполковник | Руси Механджиев | 1937 – 1938 |
23. | Полковник | Ничо Георгиев | 1938 – началото на март 1941 |
24. | Подполковник | Никола Костов | 1941 – март 1943 |
25. | Полковник | Стефан Недев | март 1943 – юни 1944 |
26. | Полковник | Христо Тумбин | юни-9 септември 1944 |
27. | Полковник | Асен Лекарски | 9 спетември 1944 – 26 декември 1944 |
28. | Генерал-майор | Петър Вранчев | 26 декември 1944 – април 1948 |
29. | Полковник | Кирил Игнатов | април 1948 – 1 юни 1948 |
30. | Генерал-майор | Здравко Георгиев | 1 юни 1948 – 16 април 1951 |
31. | Полковник | Велко Гатев | 16 април 1951 – 26 януари 1952 |
32. | Генерал-майор | Илия Кръстев | 26 януари 1952 – 26 май 1962 |
33. | Генерал-лейтенант | Петър Стоянов | 26 май 1962 – 6 юни 1967 |
34. | Генерал-полковник | Васил Зикулов | 6 юни 1967 – 1 април 1991 |
35. | Генерал-майор | Любен Добрев | 1 април 1991 – 1 септември 1991 |
36. | Генерал-лейтенант | Чавдар Червенков | 1 септември 1991 – 10 март 1993 |
37. | Генерал-майор | Любомир Гечев | 10 март 1993 – 2 декември 1994 |
38. | Генерал-лейтенант | Ангел Кацаров | 2 декември 1994 – 8 февруари 2002 |
39. | Генерал-майор | Пламен Студенков | 8 февруари 2002 – 1 септември 2010 |
40. | о.р. Полковник | Веселин Иванов | 1 декември 2010 – 9 март 2015[3] |
41. | Полковник | Светослав Даскалов | 9 март 2015 – 17 май 2015 |
42. | Без звание | Йордан Бакалов | 18 май 2015 – 18 ноември 2015 |
43. | Полковник | Светослав Даскалов | 19 ноември 2015 – 31 март 2016 |
44. | Бригаден генерал | Светослав Даскалов | 1 април 2016 – 22 май 2018 |
45. | Бригаден генерал | Пламен Ангелов | 22 май 2018 – 15 август 2019 |
46. | Полковник | Велко Атанасов | 16 август 2019 - временно изпълняващ длъжността |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Методиев, Момчил. Държавна сигурност: опората на комунистическата държава. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 231 – 232.
- ↑ а б Военно разузнаване – История. // agentibg.com. Посетен на 20 юни 2019.
- ↑ Директор на служба „Военна информация“ – в сайта на СВИ
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Служба „Военна информация“ [мъртъв линк] – официален сайт
- Българското военно разузнаване – откъси от юбилейната книга „В защита на отечеството. 100 години българско военно разузнаване“, издадена от Служба „Военна информация“ през 2008 г. (в сайта на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения)
- Криза в разузнаването? Не, кризата е в политическия елит и сбърканите му закони! – статия от Симеон Николов, бивш заместник-министър на отбраната (в сайта www.expert-bdd.com)