Ангел Марков
| Ангел Марков Куртев | |
| български офицер | |
| Роден | Ангел Марков Куртев
25 септември 1916 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност | българин |
| Учил в | Школа за запасни офицери |
Ангел Марков Куртев, повече известен като Ангел Марков, е български партизанин, офицер, генерал-майор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 25 септември 1916 г.[1] или през септември 1918 г.[2] в ямболското село Овчи кладенец. Член е на РМС от 1941 г. и на БКП от 1943 г. От септември 1936 до май 1941 г. учи в Ямболската гимназия. След това работи при родителите си. През септември 1941 г. е мобилизиран и служи в четвърти конен полк. През декември същата година се записва в Школата за запасни офицери. Арестуван е през април 1942 г., но освободен и откомандирован в полка си. След това остава на служба в полка до септември 1943 г. През това време не поддържа връзки с РМС. От септември 1943 до януари 1944 г. работи в родното си село при родителите си и поддържа връзка с партизаните и организацията на РМС. През януари отново е мобилизиран и изпратен на турската граница, откъдето през май избягва с двама други войници и се присъединява към партизански отряд „Петър Момчилов“, а после и към партизански отряд „Хаджи Димитър“. Като партизанин е бил командир на група и заместник-командир на чета.
След 9 септември 1944 г. е помощник-командир на четвърти конен полк. С полка участва в Нишката операция. Между март 1945 и май 1947 г. е инструктор при политически отдел на втора конна дивизия. За 1 месец между май и юни 1947 г. е помощник-командир на гвардейската конна бригада. В периода юни 1947-декември 1948 г. е инспектор в специалния отдел при щаба на първа армия. От декември 1948 до февруари 1950 г. е началник на специално отделение при щаба на първа свързочна дивизия. Между февруари 1950 и декември 1951 г. е началник на специалния отдел в щаба на първа армия. От ноември 1951 г. до януари 1954 г. учи във Военната академия в София[3]. Между януари и юни 1954 г. е на служба в поделение 35440. От юни 1954 г. е военен аташе в Белград, а от 1961 г. е военен аташе в Анкара. От 1956 до 1971 г. като полковник е заместник-началник на Разузнавателното управление от Генералния щаб.[4]. От 1974 до пенсионирането през 1987 г. е първи заместник-началник на Разузнавателното управление[5]. От 1974 г. е генерал-майор. Награждаван е с орден „За храброст“, IV ст., 2 кл. Умира на 15 юли 2009 г. в София[6].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 84
- ↑ Решение № 4 от 12 февруари 1954
- ↑ Протокол № 278 от 3 ноември 1955 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.61
- ↑ Списък на ръководителите и заместник-ръководителите на Разузнавателното управление на Генералния щаб на българската армия
- ↑ Баев, Й. (2019). История на българското военно разузнаване. Том 2, с.139
- ↑ Марков, В. За клетвата и за стария Генерал. вестник „Труд“, 22. декември 2009 г.
