Ангел Марков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ангел Марков Куртев
български офицер
Роден
Ангел Марков Куртев
Починал
15 юли 2009 г. (92 г.)

Националност българин
Учил в Школа за запасни офицери

Ангел Марков Куртев, повече известен като Ангел Марков, е български партизанин, офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 септември 1916 г.[1] или през септември 1918 г.[2] в ямболското село Овчи кладенец. От 1936 до 1941 г. учи в Ямболската гимназия. Член е на РМС от 1941 г. и на БКП от 1943 г. През септември 1941 г. е мобилизиран и служи в четвърти конен полк. През декември същата година се записва в Школата за запасни офицери. Арестуван е през април 1942 г., но освободен и откомандирован в полка си. След това остава на служба в полка до септември 1943 г. През това време не поддържа връзки с РМС. От септември 1943 до януари 1944 г. работи в родното си село при родителите си и поддържа връзка с партизаните и организацията на РМС. През януари отново е мобилизиран и изпратен на турската граница, откъдето през май избягва с двама други войници и се присъединява към партизански отряд „Хаджи Димитър“. След 9 септември 1944 г. е помощник-командир на четвърти конен полк. С полка участва в Нишката операция. Между март 1945 и май 1947 г. е инструктор при помощник-командира на втора конна дивизия. За 1 месец между май и юни 1947 г. е помощник-командир на гвардейската конна бригада. В периода юни 1947-декември 1948 г. е инспектор в специалния отдел при щаба на първа армия. От декември 1948 до февруари 1950 г. е началник на специално отделение при щаба на първа свързочна дивизия. Между февруари 1950 и декември 1951 г. е началник на специалния отдел в щаба на първа армия. От 1951 г. учи във Военната академия в София. През 50-те години е военен аташе в Белград, а от 1961 г. е военен аташе в Анкара. От 1956 до 1971 г. като полковник е заместник-началник на Разузнавателното управление от Генералния щаб.[3]. От 1974 до пенсионирането през 1987 г. е първи заместник-началник на Разузнавателното управление[4]. От 1974 г. е генерал-майор. Награждаван е с орден „За храброст“, IV ст., 2 кл. Умира на 15 юли 2009 г. в София[5].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 84
  2. Решение № 4 от 12 февруари 1954
  3. Списък на ръководителите и заместник-ръководителите на Разузнавателното управление на Генералния щаб на българската армия
  4. Баев, Й. (2019). История на българското военно разузнаване. Том 2, с.139
  5. Марков, В. За клетвата и за стария Генерал. вестник „Труд“, 22. декември 2009 г.