Сава Мъдров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сава Мъдров
български офицер
Роден
Починал
неизв.

Етнос българи
Образование Национален военен университет
Академия на Генералния щаб

Сава Колчев Мъдров е български офицер, полковник, старши адютант в 8 пехотна тунджанска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 26 пехотен пернишки полк (1915 – 1916), началник на щаба на 3-та пехотна балканска дивизия и командир на 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сава Мъдров е роден на 18 януари 1872 г. в Габрово. На 11 септември 1890 постъпва на военна служба. На 2 август 1893 завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище с 15 випуск, произведен е в чин подпоручик и зачислен в артилерията. На 2 август 1896 г. е произведен в чин поручик, през 1900 г. служи в 1-ви артилерийски полк и през 1903 е произведен в чин капитан. През 1906 г. като капитан от 1-ви артилерийски полк е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1909 г.[1] На 4 септември 1910 е произведен в чин майор, а през следващата година е старши адютант в 8 пехотна тунджанска дивизия.

Майор Мъдров взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) на досегашната си служба. На 18 август 1913 е назначен за ръководител на Разузнавателната секция към Оперативното отделение на Щаба на армията, на която служба е до 1914 година. На 14 февруари същата година е произведен в чин подполковник, а през януари 1915 г. е на служба в 6 пехотен търновски полк като командир на дружина.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Мъдров командва първо 26 пехотен пернишки полк (1915 – 1916), като на тази длъжност съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е предложен за награждаване с Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас, но орденския съвет решава, че може да бъде награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.[2]. След това Сава Мъдров е назначен за началник на щаба на 3-та пехотна балканска дивизия (1916 – 1918), за която служба съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IV степен с военно отличие.[3] На 16 март 1917 е произведен в чин полковник, а през юни 1918 г. поема командването на 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивизия. Уволнен е от служба през 1919 г.

На 13 декември 1943 г. партизани „овладяват“ чифлика на полковника от запаса, като изземват от там продоволствие, включително и добитък.[4]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 154. (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 84, 94; ВИ, №108, 24 октомври 1906; №92, септември 1909; Списък на офицерите (1908), с. 278)
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 121 – 122
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 159 – 160
  4. Институт по история на БКП – „Известия на института по история на БКП“, т. 35, София, Издателство на БКП, 1976, с. 463

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България