Коста Сарафов (кмет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Коста Сарафов
български възрожденец
Роден
1760 г.
Починал
неизв.
ПогребанСерски манастир, Гърция
Семейство
ДецаВълчо Сарафов

Коста Вълчов Дамянов (Шопов), известен като Сарафа и Сарафов, е български търговец и възрожденски деец от Източна Македония.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1760 – 1870 година в неврокопското село Гайтаниново в Османската империя, днес в България.[1] Според семейната история предците на баща му Вълчо Дамянов се преселили там от село Осеново поради помохамеданчванията около 1690 – 1700 година, а в Гайтаниново започнали да ги наричат Шопови, както казвали на заселниците от вътрешността на българските земи.[2]

Получава добро за времето си образование, от местните духовници се научава да чете и пее църковни молитви на гръцки.[3] Занимава се със земеделие и търговия,[1] става прочут търговец на гвоздеи, подкови и клинци, произвеждани в Гайтаниново и Мърквашко, които продава в Сяр и Солун. В началото на ХIХ век получава прозвището Сараф и на фамилията Шопови започват да викат Сарафови. Сараф наричали лице, което разменя пари, търговец с ценни книжа и чужда валута,[2] но съществува една история за произхода на името – как вследствие на неговата опитност турски бей му казал: „Аферим, Коста чорбаджи, сарафа ишъмсъ“ („Браво, Коста чорбаджи, познавач си бил“) и започнали да го наричат Коста Сарафа.[3]

Има 4 деца от два брак: Петър, поп Стоян, Вълчо и Иванка. Само най-малкият син на Коста – Вълчо, запазил фамилията Сарафови.[3]

Коста Сарафов става един от водачите на българските църковни и просветни борби в Източна Македония. Избиран е много пъти за кмет на Гайтаниново. Служи и като околийски кмет (вилаетски каджабашия) в Неврокоп. Ходи и в Цариград. Защитава интересите на българското население в Неврокопско. Преследван е и от османските власти, и от гръцките църковни власти и е отровен. Погребан е в Серския манастир „Св. Йоан Предтеча“.[1][2]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Дамянов
(около 1725 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангела Шемова
 
Коста Сарафов
(1760 — неизв.)
 
Босилка Кюлюмова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо Жостов
 
Иванка Жостова
 
Злата Сарафова
 
Вълчо Сарафов
(1800 — 1863)
 
Стоян Сарафов
 
Петър Сарафов
 
 
 
 
 
Харитон Карпузов
(1827 — 1899)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1840 — 1911)
 
Мария Стойкова
(около 1840 — 1879)
 
Велико Стойков
(около 1835 — 1879)
 
Никола Сарафов
 
Янинка Мавродиева
 
Кочо Д. Мавродиев
 
Петър Сарафов
(1842 — 1915)
 
Сирма Сарафова
(1849 — 1927)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1877 — 1901)
 
Ангел Сарафов
(1868 — 1932)
 
Петко Сарафов
(1870 — 1942)
 
Борис Сарафов
(1872 — 1907)
 
Кипра Сарафова
(около 1874 — 1962)
 
Кръстю Сарафов
(1876 — 1952)
 
Злата Сарафова
(1879 — ?)
 
Христо Фетваджиев
(1889 — 1977)
 
Вълчо Сарафов
(1880 — 1953)
 
Никола Сарафов
(1882 — 1970)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радан Сарафов
(1908 — 1969)
 
Фота Сарафова
(1915 — 1999)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христина Сарафова
(1941 — 1996)
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 234.
  2. а б в г Панчелиев, Атанас. Кръстьо Сарафов е роден на брега на река // в. Стандарт web.archive.org. 22 януари 2007. Архивиран от оригинала на 2014-03-15. Посетен на 20 януари 2022.
  3. а б в Панчелиев, Атанас. 12-годишният Кръстьо Сарафов пристига в София на магаре. Сведения за прочутия Сарафов род. // 168chasa.bg. 6 юни 2020. Посетен на 21 януари 2022.