Коста Сарафов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коста Сарафов
български общественик

Роден
Починал
Етнос българи
Обща снимка на делегатите на Събора в Цариград от 24 юли 1871 година. Коста Сарафов е на третия ред (№46)

Костадин (Коста) Вълчов Сарафов е български общественик от късното Българско възраждане в Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сарафов е роден в 1836 година в неврокопското село Гайтаниново в Османската империя, днес в България. Брат е на учителя Петър Сарафов и чичо на видния революционер Борис Сарафов. Завършва гръцкото класно училище в град Сяр. Работи като учител. Той е един от организаторите на народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия. През 1871 година Сарафов е представител на Неврокопско на Църковно-народния събор в Цариград. Той е един от делегатите, подписали на 14 май 1871 година новоприетия устав на Българската екзархия.[2] Между 1873-1874 година отново пребивава в османската столица по избора на поп Харитон за български владика.[3] Цариградски пълномощник е на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп. Подпомага финансово дейността на дружеството със сумата от 360 гроша.[4] Разпространява вестник „Македония“ и сътрудничи на Стефан Веркович, както и на вестниците „Право“ (1873) и „Век“ (1874). В Цариград се запознава с Тодор Каблешков, който го запознава със задачите по подготовката на въоръжено въстание.

През 1876 година Сарафов е арестуван от османските власти. Категорично отхвърля възможността да се откаже от българската си народност. Заради достойното си поведение е освободен от ареста.[5] Преследван от властите в 1878 година се преселва в София. Участва в Кресненско-Разложкото въстание като член на софийския комитет „Единство“. Още на 18 ноември е изпратен от Методий Кусев в района на въстанието, за да събере информация.[6] Методий Кусев пише за него:

известен на цялото почти население в Неврокопско и Мелничко за патриотическите му чувства и за неговите подвизи по църковните въпроси.[6]

Поддържа тесни контакти с Методий Кусев, Трайко Китанчев и други. Сред инициаторите е за създаването на Върховния македоно-одрински комитет[7]. През 1899 година е делегат на Шестия македонски конгрес от Брезнишкото македонско дружество.[8] След погрома на въстанието, се установява в Дупница, където работи 10 години като мирови съдия.[9][10]

Умира в село Кошарево, Брезнишко през 1911 година.[11]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1760 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1800 — 1863)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1836 — 1911)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Сарафов
(1842 — 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1877 — 1901)
 
 
Ангел Сарафов
(1868 — 1932)
 
 
Петко Сарафов
(1870 — 1942)
 
 
Борис Сарафов
(1872 — 1907)
 
 
Кръстю Сарафов
(1876 — 1952)
 
 
Злата Сарафова
(1879 — ?)
 
Христо Фетваджиев
(1889 — 1977)
 
Никола Сарафов
(1882 — 1970)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фота Сарафова
(1915 — 1999)
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 234.
  2. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870-1879, София, 1989, стр. 325.
  3. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.481.
  4. Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 68.
  6. а б Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879, БАН, София, 1979, стр. 73, 141.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 420-421.
  8. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 138.
  9. Петкова, Неделя. Спомени. София, 1987, стр. 56, 152.
  10. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 234.
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 584.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Право“         Портал „Право          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „България“         Портал „България