Костадин Николов (Райково)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Костадин Николов.
| Костадин Николов | |
| български революционер | |
| Роден |
17 декември 1878 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Константин Николов Костов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Ахъчелебийско.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1878 година в пашмаклийското село Райково, тогава в Османската империя, днес квартал на Смолян, България. Завършва 7 клас в българското педагогическо училище в Сяр, а 8 клас в Пловдив.[1] Връща се в Райково и започва работа като екзархийски учител,[1] същевременно се присъединява към ВМОРО и в 1900 година става секретар на районния революционен комитет, като подпомага Ахъчелебийския ръководител Владимир Коруев.[2] През лятото на 1901 година бяга в България. В България организира чета, с която навлиза в османска територия. Ранен е с щик при претърсване на плевня от потеря.[1] В Райково го укрива Василка - Стефовица Комитката.[3]
По време Илинденско-Преображенското въстание е подвойвода на Андон Дечев[4] във II въстанически участък.[3]
След Младотурската революция в 1908 година се легализира и става учител в Устово и Райково.[5][3] По време на Балканската война ръководи първата българска община в Райково. С четата си под командването на началника на скеченския гарнизон полковник Данаилов участва в спирането на настъплението на турския башибозук и гръцките войски.[3] В 1915 - 1916 година е кмет на Райково и секретар-бирник на общината.[3] След Първата световна война е общински съветник, член съветник на Пашмаклийската окръжна постоянна комисия,[4][3] член на постоянното присъствие на комисията и председател на комисията. След това отново става кмет на Райковската община, като заема поста до смъртта си.[3]
Умира на 7 май 1931 година в Райково.[1]
На 13 март 1943 година, вдовицата му Мария, родена в Райково и жителка на Райково, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 218.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 98.
- ↑ а б в г д е ж з Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 219.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 118.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 331.
