Разорението на тракийските българи през 1913 година

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Етнографска карта на Одринския вилает към 1912 г. на Любомир Милетич

„Разорението на тракийските българи през 1913 г.“ е книга, издадена от Любомир Милетич през 1918 г., която описва масовото изтребление и прогонване, на които са подложени българите в Източна Тракия и Източните Родопи. Авторът анкетира стотици бежанци от тези места, след което подробно излага насилията и жестокостите, на които са били подложени те от страна на османската армия и башибозук.



(превод от английската страница)

Разорението на тракийските българи през 1913 е геноцит и етническо прочистване на българското население в южната част на областта Тракия по време и скоро след Междусъюзническата война. Извършвано от Османската армия и турски башибузук, засегнатите области включват Източна Тракия и Източните Родопи (днес в Одрин, Kırklareli и Текирдаг провинциите в Турция, Западна Тракия в Гърция, както и югоизточната част на Българска Тракия). Тези събития са описани от български академик Любомир Милетич през 1918 година, а също и от Фондация Карнеги за международен мир в доклада си от 1914 за балканските войни. [1]Етническото прочистване е било насочено против 300 000 българи. [4] Убитите тракийски българи се оценяват да са 50 000-60 000, което е 20 % от българското население в Тракия, останалите християнски българи са прогонени. [2]


Когато военните действия между Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния срещу България са в пълен ход, Османската империя се възползваха от ситуацията, за да възстанови някои от неговите бивши владения в Тракия, включително Одрин. В началото на юли 1913 османските сили пресичат българската граница от линията МидияЕнос, уреден от Договора на Лондон през май 1913. Понеже българските войски са били разпределени на фронта със Сърбия и Гърция, турските армии преминават на север и запад без тежки битки. По този начин реокупираните територии са били дадени обратно към Османската империя от Договора на Константинопол, подписана на 16 септември. Въпреки това масовото изтребление и етническо прочистване продължават в областите, възвърнати от турците, дори и след тази дата. Скоро след края на военните действия Милетич интервюира стотици бежанци от тези области, сам пътувал в местата, където тези трагични събития се случват и систематично и детайлно описва жестокостите. Цялата общност на тракийските българи е унищожена.



Снимки[редактиране | редактиране на кода]

В книгата Любомир Милетич е документирал и общо 65 снимки на градовете, бежанците, войводите в съответните райони.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]