Мариовска буна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Мариовската буна или Бунт в Прилепско от 1564 г. е селско въстание на населението в областта Мариово срещу Османската империя през 1564-1565 година.

В лятото на 1564 г. набраният гняв у българите срещу поробителя е детониран от закономерно пристрастна присъда на прилепския кадийски съд при решаването на спор на селяни с османския управител. Бунтът на българите започва в Мариово, пренася се и обхваща Прилепско и самия крепостен град Прилеп като въстаналия народ е подкрепен от свещениците Димитър от Градешница и Яков от Старавина. Скопският бей и прилепският кадия са определени със султански ферман от 3 октомври 1564 година да се справят с бунта. На 4 декември 1565 година е издадена нова султанска заповед за справянето с въстаниците, като до края на годината с много труд от властите въстанието е потушено.[1] [2] Показателно е че същата 1564 г. ce вдига и Размирицата на българите от с. Меке срещу кръвния данък в която успешно са освободени отнетите от еничарите български деца.

Въстанието нанася удар срещу на процеса по превръщането на селата на областта в османски чифлици и срещу ислямизацията в Мариово. [3].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хронология, Държавна агенция Архиви
  2. Георги Радулов, История на Македония, Народна воля, януари 2010
  3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 917. (на македонска литературна норма)
     Портал „Македония“         Портал „Македония