Въстание срещу Муса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Въстание срещу Муса
Българо-османски войни
Информация
Период 1412 – 1415
Място Североизточна България
Територия Османска империя

Въстанието срещу Муса Челеби избухва през април 1412 година[1] в земите на Североизточна България. То е потушено от османците и завършва с разрушаването на крепостта Овчага[2] в Източна Стара планина. Въстанието довежда до принудително разселване на българско население, което се е включило в него[3].

Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XV век османската държава преживява дълбока криза, чийто политически израз е дългата междуособна война за владетелския трон между трима сина на Баязид.

Най-малкият син на османския владетел Баязид I, Муса Челеби е пленен от Тимур в битката при Ангора през 1402, но е предаден на брат му Мехмед Челеби в Бурса. Там Муса също живее като пленник до 1409, когато Мехмед се споразумява с влашкия войвода Мирчо Стари и изпраща брат си във Влашко. Оттам Муса трябва с помощта на сръбските властели Вук Лазаревич и Стефан Лазаревич да нападне в гръб брат им Сюлейман Челеби, който пък е установил контрол върху османското наследство западно от Анкара.[4]

Походът на Муса започва с успехи при Ямбол и Галиполи, но на 15 юни 1409 е спрян с поражение при Космидион, довело до временното му изоставяне от сръбските съюзници. През следващите две години сблъсъците между Муса и Сюлейман продължават между Пловдив, Станимака[5], Ямбол и Одрин, след като видни военачалници като Евренос преминават на страната на Муса. Сюлейман е убит докато се опитва да избяга в Константинопол, а Муса успява да установи контрол над всички османски владения на Балканите и влиза в открит конфликт с Мехмед през 1412 година Мехмед. Положението на Муса е несигурно и редица османски бейове начело със Стефан Лазаревич го изоставят отново и започват военни действия срещу Муса в района на Пирот. Заради опустошенията, които е извършил в Косово и Моравско в периода между 1409 и 1413 Муса е известен в балканския фолклор като Муса Кесиджия (главорез). Военните действия там продължават до смъртта на Муса на 5 юли 1413 край река Искър в местността Чамурлу.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници
  • ((bg)) Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0.