Карпош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Карпошово въстание)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Карпош.

Карпош
български войвода
паметник в Скопие
паметник в Скопие

Роден
Починал
1689 г.
Мемориална плоча в Скопие на мястото, където е убит Карпош войвода

Петър, по-известен с прозвището „Карпош“, е български бунтовник, водач на бунт в района на западните български земи, обявен за крал под сюзеренитета на императора на Свещената Римска империя.

Сведенията за живота му са оскъдни. Роден е вероятно в село Войница.[1] Оскъдицата в родния му край го принудили да търси препитание в кратовските рудници. Известно време той бил във Влашко на гурбет. Понесъл сам турски издевателства става хайдутин. Той първо води хайдушка чета в Доспатско в края на 17 век.[2] През 1689 г. той повежда българското въстание срещу османската власт по време на Австро-турската война в северните и североизточните части на Македония, в областите на Куманово и Крива паланка.

С навлизането на австрийските войски в турските владения избухват бунтове на българите в Пловдив и София. След това мнозина от тези българи се присъединяват към австрийците в Ниш и заедно с тях нападат мохамеданските градове. От Западните Родопи (Доспат) хайдушкият войвода търси връзка с австрийците, достигайки Знеполе, където вероятно създава своя „свободна територия“. Тогава лично султанът издава заповед Карпош да бъде заловен и наказан.
След като австрийците овладяват и се установяват в Ниш и превземат турските крепости в по-голямата част от Западна България от Смедерево и Видин през Пирот до Скопие, Призрен и Щип, а Страхил войвода напада Кюстендил султанът прави всичко възможно да потуши българското въстание, като привлече войводата Карпош на своя страна. Той е амнистиран и е назначен за началник на мартолосите в Кюстендилско и Македония. Войводата обаче, отхвърля съблазните на турците, оглавява въстаналите българи и превзема Крива паланка и Куманово. Влиза в контакт с австрийския император Леополд I, който сред падането на Видинското царство е титуляр на Българската корона [3]. С негово съгласие Карпош се обявява за „крал на Куманово“ и васал на императора, получава от него кралски калпак и писма потвърждаващи властта му в освободените земи. Действа заедно с другия българин Страхил войвода имащ ранг на генерал в австрийската войска, станал войвода на Ниш командващ въстанници-доброволци и български хайдути. Кралят формира въоръжен отряд от 5000 християни. В крепостта Куманово от Карпош са направени нови укрепления.
На 20 ноември 1689 г., след оттеглянето на австрийската армия на зимни квартири, срещу въстаналите българи е средоточена огромна военна сила – частите на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и 30-хилядната орда на кримския татарски хан Селим Гирай.
При Кюстендил турците отхвърлят охраняващ проходите отред на въстанниците от около 100 души и настъпват към Крива папанка, Куманово и Скопие.
В Крива папанка защитниците българи, австрийци и унгарци са избити а градът е запален.
Генералното сражение е пред крепостта Куманово. Съпротивата на въстанниците приели открития бой е потушена от многократно превъзхождащите ги войски на противника, събрани от всички краища на империята, оглавени лично от командващия унгарския фронт сераскер Махмуд паша. Според някои източници тогава е пленен Карпош войвода,

Заповед за убийството на Карпош

Според други сведения той пада в плен по-късно когато е унищожен последният му отряд от 200 души и Скопие пада без битка. Карпош е набит на кол от татарският хан Герай при моста в Скопие в края на 1689 г. На 8 октомври 1690 е последното сведение за Страхил войвода и въстаналите българи в Ниш. В 1689 г. в Тракия в района на Пазарджик, Панагюрище, Копривщица, Мечка и Поибрене изразител на антитурското брожение става Балчо войвода. Той впоследствие се насочва към Кюстендил и Щип и действа в района „със своите бунтовници“. В януари 1708 г. турците мобилизират видинските войски за борба с него в района на Белоградчик и Крушевец.

След навлизането си в Северна България през юни 1689 г. Герай хан извършва масови погроми и потурчвания на българите от Добруджа до Тетевенско, които принуждават многобройно българско население да избяга през Дунава във Влашко. При повторното завладяване на освободените от въстанието и австрийските войски западни български земи турците извършват такива кланета и палежи, които принуждават многобройно българско население да избяга в Австрия и Банат.

Съществуват няколко версии за точното място на залавянето на Карпош и подробностите за въстанието.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Морският нос Карпош на остров Сноу в Антарктика е наименуван в негова чест.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Карпошовото въстание (1689 г.), проф. д-р Петър Петров, Македонски научен институт, София, 1994
  • Пламен Павлов. Сто неща от българската история, II. София, „Световна библиотека“, 2008.
     Портал „Македония“         Портал „Македония